Защо навън, а не тук? Или двете страни на един медал

Или изводи, откровения и поуки от една среща, в търсене на обратен завой от Терминал 2

„Всеки трябва да си даде сметка колко иска да получава, какво дава и какво може в замяна на това. Пропастта между средните ръководители, дефицитът вече и на такива, кактои очертаващата се тенденция на дефицит при висшите ръководители, създават много ниши и възможности за кариерно развитие в „Арсенал“ на умни, образовани и мотивирани хора. Не е далеч времето, когато хора от други места и държави ще искат да работят в „Арсенал“. Очакваме ви не само в „Арсенал“, а във всички фирми в района. Затова бъдете умни!“.
С тези думи се обърна пред ученици от средните училища в Казанлък представителят на „Арсенал“ инж. Владимир Чучумишев, в качеството си на общински съветник от групата „Експерти за Казанлък“ и координатор на Регионалния център на БАН в града. Той бе сред участниците в регионалната среща дискусия, организирана от Икономическия и социален съвет на Република България и община Казанлък, на тема: „Възможности за реализация на младите хора в община Казанлък“.

Целта на срещата бе да бъдат чути учениците, на които им предстои завършване на средното образование, както и какво очакват от местната власт по отношение на възможностите за реализация в района и какво би ги мотивирало да останат в страната. Един от акцентите на срещата бе направеното през май национално проучване по поръчка на Икономическия и социален съвет /ИСС/за миграционните нагласи на завършващите училище младежи и изводите от него.
Именно обезпокоителните изводи от това изследване и тенденциите по отношение на реализацията на младите хора в страната през последното десетилетие, са в основата на почти апостолските съвместни турове на научната общност и бизнеса да тръгнат из страната, в желание да търсят съвместен път с младите хора и подсказани от младежите начини и варианти за решение на тежката задача:

как да се спре изтичането на качествен демографски капитал от страната и обезлюдяването на малките населени места и градове в България.

Не на последно място и как да се бори младежката безработица, при наличие на реални работни места в страната. Само щрих в това отношение е ситуацията в община Казанлък, където през миналия месец октомври безработицата е 4,7% ,/ с повече от процент по-ниска от същия период на миналата година/, обявените свободните работни места само за октомври са над 300 в района, а регистрираните трайно в Бюрото по труда безработни млади хора до 29 години са 278. От тях 55 са висшисти, 143 със средно образование, останалите с по-ниско.
Сериозността на проблема и пряката държавна ангажираност с него, събра на една маса в Казанлък председателя на Икономическия и социален съвет на България проф. д-р Лалко Дулевски, неговия заместник проф. Нено Павлов, председателката на Синдиката на българските учители Янка Такева, представители на Министерството на образованието, началникът на Регионалния инспекторат по образованието, представители на кариерни центрове от страната, Бюро по труда, училищни психолози, преподаватели.

Младите хора търсят не просто работа, а подходяща и доходна работа.

Факт, който ги кара да сменят местоживеенето си, е един от основните изводи в проучването, направено сред 2130 средношколци от цялата страна. Половината от анкетираните заявяват, че в населеното място, в което живеят трудно си намират такава работа, и също половината са посочили като втори проблем да останат в родното си място факта, че там нямат възможност да получават високи доходи.
Изследването обаче не се е занимавало с параметрите на очакванията и разбирането за „високи доходи“ от страна на завършващите средно образование.
Всеки четвърти от запитаните е заявил, че в населеното място, в което живее няма възможност да получи добро образование, и то в посока практически умения, които то дава.

Заявеното от средношколците се приема с особена тревога от анализаторите, тъй като проблемът се оказва по-сериозен дори от този за лошите пътища и транспорт, здравеопазването или корупцията в населеното място за живеене.
Изследването на ИСС стига и до други тревожни изводи:
По-уязвими от миграция са малките населени места, където колкото по-малко е населено място, толкова заявилите желание да емигрират са повече.
И друг интересен факт: в големите градове желанието на средношколците за миграция е породено основно от желание да се продължи образованието в чужбина, а за средношколците от малките населени места и градове, то е свързано основно намирането на работа в чужбина. Тенденцията важи и се запазва и по отношение на образователния статус на семействата: колкото по-образовано е семейството на ученика, толкова повече желанието за миграция е породено основно от желание за продължаване на образованието в чужбина, и обратно.

Младежите от по-бедни семейства виждат в миграцията начина за по-високи доходи и уреждане с по-добър живот на база работа навън, а оттам и евентуално придобиване на по-добър социален статус.

Светъл лъч надежда е изводът в изследването, че в миграционната мотивация на младите хора не присъства емоционално негативното отношение към България. Само 3% от заявилите намерение да напуснат страната, са отговорили че не желаят принципно да живеят в България.
97 от 100 завършващи средно образование и имащи намерение да напуснат страната ученици са изразили желание да живеят в България, но се сблъскват с други съществени проблеми, които не виждат как биха могли тук да решат в краткосрочна перспектива.
Скърцащата в началото съвместна дискусия, която видимо се стори банална или досадна на голяма част от присъстващите, най- вероятно не доброволно младежи, се превърна в истински откровен форум за малцината останали до края на дискусията. В провокативен разговор стана ясно, че младите хора всъщност са безкрайно объркани заради липсващи ценности, липсващо внимание и целенасочена грижа по отношение на мотивацията и кариерно развитие както от страна на семейство, така и от училище, и от самите кариерни центрове.

„Аз съм отличничка, ходя на частни уроци, но кажете ми какво да правя, към какво да се ориентирам“.

В това искрено признание на момиче, присъствало на срещата, всъщност се „изля“ същината на проблема. Дискусията се обърна с лице към откровените проблеми, които превръщат младите хора в открити мързеливци, лентяи или хора с необосновано големи очаквания и претенции или просто мигранти-невъзвращенци. Наготово осигуреният финансов комфорт от страна на родители-мигранти, е само дребен щрих в цялата кавалкада от проблеми, демотивиращи средношколците и безработните младежи за развитие и работа.

На младите хора липсват умения за живот и това в голяма степен ги демотивира,

обобщи част от големия проблем Янка Такева, член на ИСС и председател на Синдиката на българските учители. В тази посока е крайно необходимо обучение по гражданско образование, но неформално,такова, което да дава нужните социални знания и умения на младите граждани за справяне с житейските им проблеми.
Тя съобщи, че от следващата година в обучението в 11 и 12 клас става задължителен предмет гражданското образование. Още от забавачницата до 11 клас това обучение ще е в различни интерактивни форми. Наложителни са промени и в дейността на Кариерните центрове по места към МОН, показвал анализа на ИСС.
В тази ситуация е необоходима и промяна на бизнеса като мислене и маниер, за да предлага кариерно развитие на място, допълни Такева. Повод за това й давала и друга тревожна статистика, относно демотивацията на младите хора: 51% от децата в България се отглеждат само от един родител. Другият е обикновено зад граница. Други 12% от децата от 1-ви до 12 клас се отглеждат от баби и дядовци, тъй като и двамата им родители работят в чужбина. Плодовете на това съотношение ще ги „бере“ цялото общество, ако не се погрижим навреме, допълни тя. Председателката на СБУ даде „Арсенал“ като добър пример за активен участник в процеса както на дуалното образование в България, така и на корпоративна грижа към младите хора с професионални интереси. Заради вашата политика спрямо завършващите и възможностите за тях в бъдеще, вече има сериозен интерес към „Арсенал“ и работа при вас от варненски професионални гимназии, каза още Такева.

И след казанлъшката „скърцаща“, но много полезна и откровена среща, пътят към Терминал 2 за стотиците, хиляди млади българи остава открит. Мотивите за обратния завой от него, продължават да се търсят.
Каузата обаче е обречена, ако някоя от засегнатите страни се откаже, или абдикира.