Шеф Мария  от "Арсенал"- другото име на щастието
Тя е Мария. Една от екипа на Йонка Велчева. Момичето, дошло в „Арсенал“ на 17-ти юли 1969-та.
Помни деня и точната дата - в трудовата си книжка друг запис за работно място няма. Не е и искала да има – обича това място. Не, защото тук се чувства успешна в професията, заради постиженията в която някога е получила дори Медал на Министерството на машиностроенето. Мария Вълчанова не се изтъква с това. Но все пак признанието я радва. Всяко признание радва. Повече обаче тя държи на радостта от онези хиляди „Здравей!“, които среща на всяка крачка по територията на оръжейницата. И на онези хиляди “Добре дошли!“, с които вече 47-ма година поред Мария кани на обяд потока арсеналци в Централния фирмен стол. На практика почти няма човек тук, който да не е опитвал от блюдата, спретнати от ръцете на Мария за многото нейни лични години в „Арсенал“. Цял живот: “Вече не ги броя...!“ Професията на готвача, страшно търсена напоследък, никога не е била причина Мария да иска да напусне фирмената столова в опит за повече доходи или нови житейски експерименти. Напротив – професията е причина тя да остане. Заради милионите усмивки, заради милионите „Добро утро!“, заради милионите „Здравей!“ от 1969-та та до ден днешен.

сн: Мария с колегите си

„На мен „Арсенал“ много, много ми е дал“, казва още веднага при срещата ни Мария Вълчанова, 24 години главен готвач във фирмения Централен стол. Сега е в столовата на Завод 4 в Мъглиж, работата го налага – в Мъглиж персоналът става все повече. А и Мария се радва, че напоследък среща толкова много млади хора, както било едно време. Преместването по различните обекти и поемането на всякаква работа след промените от 1989-та е практика навсякъде. В „Арсенал“ също. С колегите си, които много обича, Мария не само съставя рецептурници, готви, украсява и подрежда шведски маси за празници и видни гости. Всички правят всичко, включително почистването на обектите в арсеналското хранене – столови и павилиони за закуски. Екипът на шефката Йонка Велчева, която движи арсеналското хранене, е подвижен. „Йонка е страхотен човек, страхотен ръководител, всекиго изслушва, всекиго посреща с усмивка, за всеки проблем тя непременно намира своето решение“, споделя Мария. Вижда се, че е искрена, пък и арсеналци са виждали тия неща от първа ръка.
Когато дошло време да избира училище в града, момичето от Старозаторското Пъстрен послушало майка си: „Избери професия, с която да си сигурна, че можеш сама да си изкарваш хляба“. Мария я послушала буквално – никой готвач наистина никога не може да умре от глад, шегува се тя. Годините били оскъдни, висшето образование в големия град – дълго и скъпо. Затова Мария така и не сбъднала мечтата си - ветеринарната медицина. Но затова пък изучила всичко за храната, храненето и готвенето. След училището в Стара Загора продължила още, а после – и в Габровския техникум. За нея Габрово значи много: там срещнала съпруга си Димо... Него вече го няма и в спомена за това в очите на Мария бързо идва влага. „Никога не сме били богати, но и никога не сме били гладни“, казва тя за общия им живот в семейството. Димо бил отличен специалист в Базата за развитие и внедряване на Завод 5, а после – в Института там. „Всички загубихме от това, че вече го няма. И ние у дома, и в работата му...“. Загубата дошла толкова внезапно... Сякаш да каже още веднъж, че винаги вкъщи двамата и децата са били щастливи... Щастието продължава в годините: дъщерята радва фамилията с две момиченца – Миа и Александра, синът – с две момченца – Димо и Добромир: “Разкошни деца имам!“ И двете си деца семейството успява да изучи. Дъщерята работи в Салон за красота. Синът се развива успешно с техническото си висше образование. Да, налага се Мария да помага за внуците, дори – много. Но, както и в работата си с арсеналци, тая помощ също прави Мария един щастлив човек. Личи си. А в последните години, съвсем не крие:
„Аз съм щастлива баба!“
Четири „весели и умни“ внучета и внучки щастливо се въртят край трапезата на главния арсеналски готвач Мария Вълчанова. Баба не ги разочарова: супички, предястия, десерти. Малките обичат най-много супа топчета и мусака. Но не отказват ръчно замесени питчици, бухтички, меденки и прочие кулинарни изненади, които Мария им сервира – като всяка баба, с много обич. Арсеналци пък много обичат варени кремчета, забелязала Вълчанова през годините. Варено кремче в менюто на стола в Мъглиж има и в жежкия августовски ден, когато двете си говорим под дебелата сянка на ресторант „Капитал“ - във фирмения Дом на културата. За два-два и петдесет лева всеки арсеналец може да си осигури добър обяд, казва Мария. Затова все повече работници и служители се завръщат към старите навици на хранене в столовата. Около 60 души всеки ден обядват в стола на Завод 4. Идват и хора от фирмите, които работят на територията на фабриката – строители и всякакви други. Те са направо във възторг, усмихва се Мария – храната ни е неочаквано хубава и евтина за тях. Таратор, печено пилешко бутче или свинско със зеле и кремче от мляко и грис за десерт – това е менюто за делничния 9-ти август 2016-та.
На Голяма Богородица у дома й е винаги празнично.
Курбан за имения си ден Мария не прави никога. Няма и обичая да меси сладка питка, както е по Казанлъшко. Но и тази година не минава без бабините панирани хапки, плато от пържолки, сърмички и много плодове на масата. Тоя път празникът е на село, Мария е успяла да вземе една седмица отпуск. Сърмичките, като у всяка българска къща, тук са на голяма почит, дори през лятото. Обаче само по Коледа те са супер специални: Вълчанова ги вие направо от листата на зелката, без да ги отделя предварително от кочана. Така киселата зелка за Бъдни вечер разцъфтява в трапезна роза. Мария не крие своите си кулинарни тайни. Напротив – раздава ги. На времето част от рецептите в книгата на популярната Надежда Лазарова били дадени от арсеналския главен готвач Вълчанова. За публиката на „Трибуна Арсенал“ тя открехна тайната на любимите на фамилията панирани хапки. Тайната е в панировката. Мария си я прави с паста „Патафри“. Обича да спретва и торти. За лятото, разбира се – студеното „парфенце“. Вълчанова си го е подобрила за по-бързо приготвяне: използва бисквити „Закуска“, вместо да пече блат, заменя плодовете с домашно сладко. Задължително слага и заквасена сметана, и сладкарска в основната смес, преди да я желира. Сиропът от мента е другата домашна глезотийка, без която тук лятото няма как да мине. Китка ментови листа, може и нарязани, се заливат с два литра студена вода. После престояват 24 часа, изцеждат се и се прави сироп с 1 кг захар. Добавя се и 1 чаена лъжичка лимонтозу. Мария има безброй рецепти по тефтерите, но повечето ги знае неизуст. Но една друга рецепта не е записана и няма как да е записана там: рецептата за добра фигура. Мария диети не пази, но и сега изглежда добре. Прилага формулата:


От всичко – по малко!
Да не се прекалява, да се хапва, преди да се заситиш до край, да избираш качествените, възможно най-близо до домашните продукти, това е тайната, казва Вълчанова. Нейната тайна е и в още нещо: Традицията. Традицията е нещото, което в домашната си кухня, както и зад шубера в стола, Вълчанова пази добре. Свръхмодерните рецепти на новите готвачи, които в телевизионните формати биват наричани „Шеф“, също не са слабост за арсеналския готвач, 24 години от общо 46-те с титлата „Главен“. Макар че да наречеш Мария „Шеф Вълчанова“ далеч не би било пресилено. Фамилията обича българското. Щерка, син и четирима внуци тачат и домашното сладко, и домашната лютеничка. Дворът в Милево е идеален за тая цел – приготвянето на сиропчета, сладка и други зимни радости върви заедно с празника от радостта на лятото навън. Тази година там е празникът на Голяма Богородица. Мария си го празнува на 15-ти август. Празникът за нея обаче не е само гощавки на трапезата. Тя раздава радост, направо – щастие. Раздава щастието, което носи у себе си, защото вярва, че красотата у теб е по-важна от красотата, която наричаме „външна“. Мария си знае, че тя самата също се зарежда с щастие от хората наоколо. „Имам големия късмет през живота си да съм попадала на добри хора!“, оценява тя. Много от тези добри хора са арсеналци. Те не я забравят никога за ЧРД, камо ли за Голяма Богородица, която си е направо национален Мариин празник. Няма как да я забравиш. Няма как и сред хилядите Марии да забравиш точно тази. Особено, ако години наред те е посрещала с „Добре дошъл!“. И тази година беше така: пожелания – безброй!
Мария не може да събере край домашната трапеза всички, които я поздравяват за имения ден. Там са най-близките, с които Вълчанова признава, че се чувства безкрайно обгрижена и истински щастлива. Но затова пък с десетките, които звънят по телефона, и хилядите, които тя среща из „Арсенал“ не само в празничния си ден, ще продължават да си разменят онова „Добро утро!“ и „Здравей!“, което прави целия ти ден щастлив.


Една от любимите рецепти за панировка на шеф Мария

Панировка за хапки с паста „Патафри“
2 яйца
2 чаени чаши бира
2-3 супени лъжици кисело мляко
3-4 супени лъжици брашно
сол на вкус
Приготовление:

Белтъците се отделят от жълтъците и се разбиват на сняг. Жълтъците се разбиват със солта и брашното. Добавят се киселото мляко и бирата. Внимателно с бъркане получената кашичка се смесва с белтъците, разбити на сняг.
За хапките от пиле /около 500 грама/ - филето се реже на жулиени /тънки дълги парченца/ и се маринова поне за час в смес от лимонов сок, сол и малко олио. Хапките се потапят добре в пастата преди пърженето в добре сгорещено олио.
Добър апетит!