Миро и Мария. Или „Арсенал“ в бъдеще

За него „Арсенал“ тепърва ще отворя хоризонтите. И той за „ Арсенал“ тепърва ще се превръща в новина. В последното съм сигурна. Не само заради особения, искрящ и изгарящ пламък в очите на 25 годишния Мирослав Първанов, а защото отвъд този пламък гори един непрестанен стремеж да ставаш по-добър, като учиш. От тези, преди теб.

Да вървиш нагоре бавно, целеустремено, трупайки опит и мъдрост.

Такива като него напоследък се търсят със свещ. Не само защото е изключително трудно да се открият, мотивират и отгледат млади хора с талант за техниката и науката в България, но още по- трудно е да ги мотивираш те съзнателно и доброволно да останат тук. Вместо да грабнат раниците и поемат по големия бял свят. А още по-трудно е да ги накараш да намерят смисъл на живота си сега и занапред в малък град, пък макар и с дадености.

В такива случаи вълшебната думичка в последните години, е „Арсенал“. За мащабите на Казанлък и района, това е изключително важна вълшебна думичка.

25 годишният инженер от Пловдивския Технически университет Мирослав Първанов Стоянов прекрасно е разбрал това.

Още преди 6 години, когато избира да е един от първите стипендианти на „Арсенал“. Всъщност един от първите трима. Най- първи, които се доверяват на възстановения опит на ръководството на дружеството да съживи една стара и важна традиция за големите български фирми в създаването на кадри- отглеждането на свои.

Помним Миро от студентската скамейка, някъде в първи курс, когато за първи път го потърсихме да разкаже. За мотивите си тогава. Прекрасното е, че и сега, след като стиска вече първи диплом в джоба и е почти на финала на втори, за младия инженер тези мотиви са станали двойно повече. Да избере и остане в Казанлък и в „Арсенал“.

Бетон е откъм доводи:

„Арсенал“ е добро място за развитие. Тук имам мотивираща и интересна работа, в екип, който ме вдъхновява допълнително да давам най- доброто от себе си. Работя с хора, които ми вярват и всъщност това и е най- важното. Да попаднеш в добър колектив“.

Железни доводи на младия инженер от колектива на цех 425 в Завод 0. Не случайно Миро попада точно там, в Базата за развитие и внедряване. Това, което се очаква от него е свързано и с неговата професионална компетенция. Защитил е с отличен дипломната си работа в Университета в Пловдив на тема: „Оценка ефективността на действие на 120 мм. осколочно- фугасна мина“. За магистър инженера от Факултета по уредостроене, с модул „Боеприпасно производство“ това е предизвикателна територия. Признава, че от малък се запалил по оръжието, макар че съдбовен знак му подсказал да не се захваща с лова: на път, за да извади ловен билет и да се впише в армията на ловците, ходещи на поход, Миро катастрофира.

Сега не съжалява за това, тъй като е убеден, че човек може да е добър в разработката на оръжие, без непременно да стреля по животни. Всъщност ,правило за дузина арсеналски инженери с неговия профил.

Преди да стигне обаче до университета в Пловдив и стипендиантската програма на „Арсенал“ възпитаникът на казанлъшкия Механотехникум трупа цели 3 месеца стаж като помощник – готвач в центъра на Казанлък. Казано по нашенски- работи като дюйнерджия.

За малкото време в тази си роля Миро разбрал, че ако искаш да живееш и се чувстваш добре в родината си, в която не е лесно, трябва първо да дадеш и вложиш в себе си. После да искаш от другите и да очакваш от тях. Затова и някак логично, съвсем осъзнато се записал в първата стипендиантска програма на „Арсенал“. Сега от позицията на изминалите години и виждайки острани какво прави ръководството, за да търси и мотивира млади хора за работа в „Арсенал“ е убеден, че има с какво да помогне : с опита си, с това че сам е минал по този път. Искрено споделя, че би искал да се включи в тази програма като мотивира младите хора за участие в нея.

Мисля,че знам какво и как да им кажа, твърди инженер Първанов, искрено убеден в резултатността на мисията си.

Категоричен е, че „Арсенал“ е една от малкото фирми в страната, която прави това за младежите. Усилие, което ще има своя добър резултат, убеден е младият инженер Панайотов.

Споделя, че вече има и първи успех: вярно,не в сферата на уредостроенето и боеприпасите, но категорично в сферата на младите лица в „Арсенал“. Довел малко преди година и момиче тук- приятелката си Мария Маркова.

20 годишната хубавица работи като отчетник в Завод 3 и студентка по политология във Великоърновския университет.

Запознали се през приятели, харесали се. После, за да не се разделят задълго, просто Миро мотивирал Мария да започне работа в голямата фирма.

Тук е хубаво, смислено. И е добър вариант за млади хора, които имат още проекции за себе си, споделя и възпитаничката на Хуманитарната гимназия в Казанлък, която с нетърпение очаква втория фирмен празник. Миналата година, за първия,била само на три дни работа и всичко й било като насън. Сега искам да усетя арсеналския дух, хората, казва Мария.

Засега тя е и единствената арсеналка в нейното семейство. Надява се един ден да „отвори“обаче пътека. За разлика от инженер Първанов, който е арсеналско дете. Майка му Росанка Първанова също работи тук. От много години.

И за Миро и за Мария „Арсенал“ е първата им сериозна и отговорна работа.

Без притеснения признават, че тук им харесва: намерили са смисъл на дните си, колеги от които да учат. Приятели даже.

Хубава е да правиш, да създаваш нещо, което до момента го няма. Има особена тръпка в това, особено вълнение, доверява младият специалист.

За Мария нещата стоят малко по- иначе: тя е принципно по- приглушеният в двойката. За нея „Арсенал“ е училище. Житейско. В което всъщност, освен чисто професионалните знания, учиш и много други важни неща, които животът налага. Тук е истината, категорична е девойката от Крън, която отскоро дели един покрив с Миро, но вече в Копринка. Заедно им е добре. И им личи. Изглеждат щастливи. Заедно идват на работа, заедно се прибират. Заедно кроят плановети си.

А те са много. Най- важният обаче е да завършат с образованието си. И да натрупат добра професионална основа. Сватбата ще почака.

Що години напред са, техни са.

За инженер Първанов, те са в „Арсенал“.

За 20 годишната Мария Маркова-там накъде, в пресечната точка с философията. И новите предизвикателства.

Морето, приятели, любимата работа, пътуванията, са само част от тях.

Каквото и да се случи с живота им после, и двамата обаче са убедени, че „Арсенал“ ще има огромна следа в това.

Другото е Бъдеще. Пълно с изненади.