Отзивчив и разтропан. Работохолик. Отговорен. Сериозен.
Така определят Румен Велев и колегите, и приятелите, и близките му.
Повечето от тях го познават от много години и едва ли биха сбъркали в преценката си за него. Иначе, като го погледне човек отстрани, най-напред буди респект. И как не – два метра мъж, със сериозно изражение и твърда походка.
Един от тазгодишните отличени в Алеята на трудовата слава в „Арсенал“. Но го приема някак нормално. И така може би трябва да бъде след 31 години трудов път само тук. И най-важното, той сам казва, че тук се чувства добре. Казва го някак естествено, непринудено. Сякаш друго не може да бъде.
Роден е на хубава дата, запомняща се – 7 април – Денят на здравния работник. Само че – дотук с обвързаността му с нея. Няма символика.
Завършил е арсеналското СПТУ по машиностроене
И нали си е възпитан с трудови навици, не се увъртал преди да влезе в казармата, а започнал веднага работа. Шест месеца работил като термист в Завод 6, преди да го поеме войниклъкът.
След казармата пак се връща в завода. Този път го поема Дечко Банов като „управчик“ в Завода в Шейново, тогава Завод 14 на МК „Фридрих Енгелс“. Две години по-късно вече е стрелец-изпитател на шейновския полигон и това е една сбъдната негова мечта. Само 3-4 години са необходими, за да прецени ръководството качествата му и да му предложат да стане началник там.
В следващите години започва поетапното преместване на завода от Шейново на площадката в Казанлък. От полигона в Шейново Румен вече е на полигона на територията на „Арсенал“ в Казанлък. Пак като началник на стрелците.
От дума на дума разбирам, че
Румен не случайно е попаднал в „Арсенал“
Родителите му са работили в завода повече от 40 години. Майка му е била военен представител. Оказва се, че родителите на съпругата му също са арсеналски кадри, брат му, братовчеди – „много народ…“, както казва той. Накратко – бил е обграден с арсеналски дух. Дочувал е разговори между близките си за работата, за завода. Сякаш тази атмосфера става ежедневие за него, без сам да подозира, че един ден ще се превърне в негова съдба.
Още като ученик усеща влечение към оръжието. Когато били на военно обучение (едно време имаше такова в средните училища), нееднократно ставал отличник по стрелба. Замирисва му на барут и този мирис остава дълбоко в него. „Не мога без миризмата на барут“, – споделя сега той, след повече от три десетилетия работа в завода.
Работата му изисква точност и прецизност
Негова отговорност са стрелците-изпитатели и контролите. Следи за качеството на прострелването и мерките за безопасност, ежедневно инструктира стрелците. За работата е необходима специална подготовка и висок професионализъм. „Не може да хванеш някого от пътя, който казва, че може да стреля, и да го назначиш за стрелец. Само да целиш чашки с въздушна пушка по панаирите не стига…
Изисква се специално обучение и курс за квалификация. Всеки стрелец трябва да притежава издаден документ от компетентни държавни органи, който се актуализира периодично, - обяснява Румен Велев. - И при това – не е работа за всеки. Нужни са търпение, точно око и да придобиеш умения, за да направиш правилната настройка на изделието“.
Обича си работата Румен и когато тя е добре свършена, това му носи удовлетворение. Като стрелец е вземал участие в почти всички демонстративни стрелби, провеждани в рамките на Международното изложение за военна техника „Хемус“.
Увлечението му по оръжието не е само част от служебните му задължения.
„И ловец съм, и рибар съм“ –
смее се той. Ама повече – ловец“. Ловува вече от 18 години. И ловни трофеи си има. Обича природата и ловната тръпка. От 2-3 години е председател на Ловната дружинка на с. Розово, а преди това е бил секретар. И тези си задължения приема сериозно и отговорно. Всяка година организира откриването на ловния сезон с голям купон – с оркестър, с певци, с танци – както му е редът. С колеги от дружинката поддържат ловна хижа. Грижат се за дивеча, като го подхранват зимата, за да могат да се надяват на добра слука през ловния сезон.
Споделя с гордост още нещо – от 3 години притежава арсеналска ловна карабина. „На късмет ми е. Над 15 диви прасета съм тръшнал с нея“. Има си и ловни кучета, и то не какви да е. Всяко си е с предназначение – английски сетер за пернат лов и барак за едър дивеч. Освен кучетата, обича и другите животни. Така с тях си е отраснал. „Дядо имаше много животни, а аз все край него се въртях. Мъка ми е за животинките, но с годините задълженията ми станаха повече. Нямам достатъчно време за тях. А те искат грижи. Така е на село“.
Румен Велев е кореняк розовец. Живеят в стара семейна къща, но, като я погледне човек, едва ли би казал, че е стара. Ремонтирана е отгоре додолу. Направил си е сам камина-барбекю с „външна фуга“, както казва. Видял такава преди време при една от командировките в Индия.
И този майсторлък му иде отръки
И как не, като съпругата му все го подръчква за нещо. Дора и тя е „луда за връзване“. „Сама си търси работа. Не се спира, непрекъснато с нещо се занимава. Все иска да ремонтираме, да преподреждаме…“.
Ами какво да кажа – има една хубава българска поговорка: „Търкулнало се гърнето, че си намерило похлупак“…
Дора също работи в „Арсенал“. И тя скоро ще навърти три десетилетия в завода. В момента е ОТК в 1/110. Преди това и на други места е работила, но за нея е важно да се действа.
Синът им Петьо е вече 26-годишен мъж. „Само той остана настрани от „Арсенал“, споделя Румен.
Ама то не е късно. Винаги може и той да стане арсеналец – при тия „отъпкани родови пътеки тук“… Всичко може да се очаква.
Първолета Петкова