
Димитър Минков от Казанлък и неговият танцов ансамбъл „Димитровче“ ще поведат в Торонто българите от Канада на дълго народно хоро, което ще се извие днес в православния храм „Свети Димитър“. Минков, който от 15 години живее в Канада, е професионален хореограф, но фолклорът за него в живота му отвъд Океана, не е средство за прехрана, а Кауза, на която той и ентусиастите около него, са посветили голяма част от свободното си време.

Родолюбци от всички краища на Канада се събират редовно за редица събития, свързани с България. Само преди седмица в столицата Отава, Ансамбъл „Димитровче“, в който танцуват и двайсетина други казанлъчани, участва в амбициозната програма на Дните на Българската култура в Отава. Дните се организират от местното Дружество на българите, председателствано от Антон Минков и за тях се стичат десетки културни формации на българи от цяла Канада. Миналият уикенд културният български празник в Отава бе посветен и на 40 години от установяването на официални дипломатически отношения между България и Канада.




Българите в Канада се събират отново днес в църквата „Свети Димитър“ в Торонто, за да празнуват храмовия празник. Църквата е вдигната с голямо дарение от преуспелия български бизнесмен в Канада – Игнат Канев, който само преди по-малко от месец, бе удостоен за родолюбивите си дела от Президента Росен Плевнелиев с Почетния знак на държавния глава. Самият Канев споделя, че „Свети Димитър“ не е само духовен православен храм.
С неговото построяване, той сбъдва желанието си за създаване на място, което да стане средище на българската общност – „място, на което можем да се съберем заедно и да разменим мнения, особено, когато сме далеко от родния край“.



„Димитровчетата“ на казанлъчанина Димитър Минков са сред любимците на българската общност в Канада, самият Канев е един от най-големите им почитатели. Нещо повече – ансамбълът, в който около двайсетина казанлъчани, Минков събира ентусиасти и от други места в страната, вече е популярен в цяла Северна Америка. „Може би звучи нескромно, но е така“ – казва хореографът, който, за да репетира всяка седмица изминава по 250 километра до залата, където се събират българите, за да тропкат народни хора. „За всички нас, това е Мисия!“, държи да каже Минков. Българите в „Димитровче“, дори сами плащат пътуванията си за участия в културни програми на хиляди километри из Канада и САЩ, а когато има вход с билети, приходите отиват за попълване на богатия гардероб от професионални костюми за народни танци, които те даряват на църквата „Свети Димитър“ – "за да се танцува тук и след като нас вече няма да ни има" – казва Минков. „Всички искат да са като нас!“, смее се още той – свободният свят е място, където професионализмът респектира, а „Димитровче“, макар и любителски състав, се ръководи с професионалния почерк на казанлъчанина, завършил първо Държавното Хореографско училище в София, а после и Академията в Пловдив, по времето, когато достъпът до това висше училище, е силно стеснен.
В Казанлък Димитър Минков е бил учител по танци, директор на Детския комплекс, директор на Дома на културата на „Арсенал“.
Казанлъчани го помнят като ярко и широко усмихнато присъствие в тукашния културен живот. Той ги помни с ярките творчески присъствия на Николай Кисьов, Пеньо Терзиев, Ненко Славов..., с читалище „Искра“. „Искра“ няма как да я забрави, защото казанлъчани в Канада са си спретнали направо една малка „Искра“ – за делото на Димитър-Минковите Димитровчета, много помага някогашната искристка Радиана Козарева. „Тя е набъркана във всяко културно събитие, страхотен организатор и ми е голяма подкрепа!“, признава ръководителят на ансамбъла, който днес ще танцува в Торонто след православната служба, за която от Ню Йорк пристига и българският митрополит за САЩ и Канада.

В „Димитровче“ тропкат и бивши колеги на Минков от казанлъшкия ансамбъл „Роза“. Българите водят на репетиции и участия и децата си. Танцът остава повече жив в кръвта им, отколкото родният език, който младите говорят все по-малко. Към църквата „Свети Димитър“, която има храмов празник на 26-и октомври, но ще събере народа три дни по-рано, в днешната неделя, има още и театрален състав, певци, певици. В Канада е така – храмовете са места на родовата и културна идентичност във всичките и измерения. Тук за пари не се говори – постепенно нашенци в чужбина усвояват манталитета на хора – даващи за Кауза, без дори да коментират това. Поведение - твърде далеч от познатото по нашите земи, „мрънкане“ за пари, което често стига до откровена просия. Танцуващите от „Димитровче“ дават – на църквата, за тях, тя е гарант, че това, което се случва сега, утре ще продължи. Българската традиция, най-силно вплетена в народните песни и танци, ще се предава на хиляди километри от родината.
На хиляди километри от родината, казанлъчани спастрят и още един празник – Празникът на розата. През миналата година ядрото на „Димитровче“ се вдига до Бостън, където нашенци си правят истински Празник на розата, по времето, когато това се случва и в Казанлък. Празникът на розата, бил „с международно участие“, шегували се нашенци край Атлантика – освен казанлъчани от Бостън, тук дошли и казанлъчани от Канада...
„Това, което правим не е излишен патриотизъм, в никакъв случай“, казва Димитър Минков – прекомерният патриотизъм, някак не е присъщ на хора, осмелили се да почнат животите си от начало на другия край света. „Димитровче“ е Кауза, свързана с опазване на българския дух. И приключение. Забавление – радост в свободното време. И празник. Като днешния: За Димитър Минков: Три, че и четири в едно: Негов личен празник, все пак, казва се Димитър - храмов празник на българската църква в Торонто „Свети Димитър“ и имен ден на Ансамбъла с пъстрото есенно име „Димитровче“, който е основан пак на Димитровден.
/„Много поздрави на хубавите хора от Казанлък!!!“, приключи с ведър глас от фейса, хореографът Димитър Минков, който живее на хвърлей място от Ниагарския водопад. А сякаш ми подвикна от гърба на сцената на Дома на културата „Арсенал“, където преди повече от 25 години го видях за пръв път, без разбира се знам, че четвърт век по-късно, повече от четвърт България ще се разпилее по цял свят. Но и без да допусна дори, че българи ще тропкат ръченица, разпънали трибагреници под пръските на Ниагара или в стихията на вятъра по Голдън Гейт/.
Диана Рамналиева
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!