Наследник на Нютон и Айнщайн отглежда казанлъшката Математическа

Той е на 14 .
И знае отговора на задачата: къде и след колко време ще се срещнат 4 мравки, ако всяка от тях има скорост V и всяка една е тръгнала от един от четирите върха на квадрат и върви към мравката, която е по посока на часовниковата стрелка след нея?
И решава квадратни уравнения още от края на забавачницата си.
Пак някъде оттам, провокиран от учебен справочник на дядо си, започва да създава таблици с приближение.
Докато връстниците му теглят камиончета, той превръща в игра удивлението си от гениалността на Питагоровата теорема и заляга над простата тригонометрия.

Някъде малко след 4-тия си рожден ден се научил да чете. Заради любимата си книжка „Пинокио“, която почти наизустил и четял в детската градина на връстниците си.
За „компенсация“ в първи клас мъчно се научил да брои по ред, имал проблеми със събиране, изваждане, умножение.
Някъде на 5 вместо приказки, вечер майка му четяла книги по анатомия, а той редял анатомични пъзели без проблем. Чевръсто сглобявал човешкото тяло. До най- малките му подробности.
От забавачницата му останал до днес жив интересът към Египет и пирамидите.
Още тогава знаел имената на всички династии на фараоните и периодите им на царуване. По момчешки бил пленен от тайните на Хеопсовата пирамида и за една Коледа си я пожелал ..с камера.
На родителите си казвал, че иска да стане археолог.
Дядо Коледа не донесъл Хеопсовата пирамида с камера. Сега знае, че е нямало да може да види всичките й тайни, понеже вече се открили три камери в пирамидата. Благодарение на висоенергийните частици, по малки от атом, идващи от Вселената.
На 6 години владеел скромно пианото и флейтата, умение, предавано по майчина линия.

На 7 вече знаел за „златния“ Тео и искал да ходи в школата му. За да учи висша математика.
Златният учител отказал на малчугана, с мотива, че „ му било рано за него“. Тогава.
Малчуганът обаче не се отказал.

В трети клас го взела математичката Радушка Иванова. Компромисно, с по – големите.
В четвърти вече си бил новина, влизайки в казанлъшката Математическа с точки от олимпиади и класирания, без аналог и до момента.

На 10 години вече се вълнувал от това, колко често се срещат простите числа в реда на естествените и с удоволствие залягал над ... Теорията на числата.

На 14 вече е .. новина.

Не само защото е част от Златната школа на Тео и е доказал произведението на Уолис, формулата на Ойлер, извеждал е формула за опростеното интегриране по части, нито заради 13-те си медала, повечето златни от различни национални и международни математически състезания, нито заради това, че без проблем решава задачи от висшата математика и свободно борави с интеграли и всякакви сложни математически извеждания по части, при това на английски. И ей- така между другото разбираш, че всъщност я учил сам, с помощта на Интернет, през английски език и все още дори не знае някои термини на български.

А в паузата между два екперимента, от учителите му по математика и физика научаваш, че това обикновено момче, с дълбоки и мъдри, пораснали очи ..има необикновен, огромен потенциал и талант един ден да стане .... новина. И да създаде новина. С Нещото, което създаде, открие и постигне.
Заради посвещението си на взаимната любов и симбиоза между него, физиката, математиката, историята, археологитята, жаждата за знания за света.
Заради невероятния си математико-физически потенциал за анализи, изследване на непознатото, заради упорството и труда да навлиза в дълбините на Вселенското знание и заради невероятната си отдаденост и трудолюбие.

И за да е пълна картината, този Александър Пламенов Проданов, е арсеналско дете. Син е на бивш „Хаджиеновец“, специалност „студена обработка на металите“ Пламен Проданов- Вестникарят, от Завод 3 на „Арсенал“.

След броени дни, осмокласникът от ППМГ „Никола Обрешков“ Александър Проданов и баща му пътуват за Тайланд. Заедно с деветокласника Стелиян Иванов и шестокласникът Даниел Бояджиев и преподавателят си по математика Евгени Георгиев, заминават за Банког. За да участват в Тайландската олимпиада- един от най- трудните, многолюдни и изключително престижни световни математически форуми, поле за дирене на бъдеши големи световни таланти, наследници на Нютон и Айнщан.
На нея среща си дават хиляди млади умове от цял свят. От нея тръгват световните пътища не за един и двама настоящи Айнщайновци и Нютоновци.
За Александър и двамата му колеги от гимназията това е голямо предизвикателство, на което отиват благодарение на отличното си представяне във финалния кръг на международното състезание „Математика без граници“ като част от българския национален отбор.

сн: Стелиян Иванов - в средата

За Александър, това е първото международно състезание, в което ще участва директно, в „натюр“, а не онлайн или решавайки задачи тук и пращайки ги за международна оценка
Тайландската олимпиада е известна с трудността на задачите, техния брой и възможността всеки един участник да покаже отвъд знанията, креативност, гениалонст и непознато решение на задачата.
Пред 14 годишния Александър, 16 годишният Стелиян и 13 годишният Даниел предизивкателството е огромно. Очакват ги поотделно по 25 задачи, с условия на английски език от 5 различни математически раздела и групи: геометрия, комбинаторика, теория на числата, алгебра и логическо мислене.
За Александър участието в олимпиадите и математическите състезания е начин да поддържа форма. Не да трупа точки и престиж. Да храни любопитството си, да предизвиква самия себе си. Да види докъде може да стигне и какво ново може да „изтиска от себе си“.
Счита математиката за футуристична наука и искрено съжалява, че начинът, по който принципно се преподава в училище, както и физиката, лишават връстниците му в голяма степен от възможността да усетят чара на тези науки и се потопят в магията и красотата им.
„Когато се научиш да четеш изведеното в една формула от пет знака и знаеш какво има в тях и отвъд тях, взаимовръзката между тях, разбираш колко велико нещо е Вселената. Как не може толкова много красота и логичност да са просто случайност“, разсъждава осмокласникът Александър.

Затова отново сам, провокиран от любпиството към Вселената заляга първо над Теорията на относителността на Айнщан, после над Теорията на квантовата механика и накрая над Теорията на струните, за да извежда уравнения, даващи стандартния модел на Вселената.

Вярва, че именно така могат да се открият посланията на микросвета към нас.

За своите 14 години, навършени в началото на ноември, е убеден, че е религиозен човек. С уточнението, „не в стандартно приетия смисъл“. Казва, че хармонията и повтарящите се модели, при това по толкова елегантен начин, „няма как да са просто случайност“.
Затова и не ограничава търсенията си за Вселената и света само с математика и физиката.
Всичко му е интересно.
Философията и историята, защото „предпочита сам да стига до някои истини и убеждения, вмесот да гълта наготово сдъвкани концепции и модели“. И вярва, че във всеки един от нас живее Вселената, която вижда той самият и сам си създава.

Докато извежда с малки тънки цифри поредна математическа зависимост и интеграл, споделя, че страстта му към историята и любовта към мястото на дедите му - дервенджийското някогашно село Шипка, го превърнала и в съавтор на филм за родното място „ Българският Феникс“. С него участвали на фестивала „Арлекин“ във Варна.
И когато има свободно време обича да обръща двора с дядо си в Шипка и да му помага в електричарските работи, да реди кошара за малките прасета, да храни котки и куче, да спортува, да решава олимпийските задачи, дадени му от златния Тео.

сн: С любимото куче и на сватбата на сестра си

И не бяга от добрините. Не само защото вярва в безапелационността на законите на физиката. А защото Алекс Проданов е едно добро момче. Затова и направили с приятели филм за диабета, за да помогнат в битката с него на момиче от гимназията.
И защото талантът е въпрос и на любов, се дразни от всяка човешкаи житейска несправедливост.
И вярва, че стремежът към добро и взаимност могат да променят света. И хората.

И че непременно се върви от малката крачка към големия скок.
И че грешките са поука. Извод. Решение занапред.

И не крие блясъка в очите си от последните световни технологични вълнения. И „играчките“ на Илон Мъск .Защото в тях вижда .. себе си. И своето оставане тук.И мисли да упорства. Защото е любопитен „да види какво може да се направи тук“.
Иска му се да може да опровергае правилото, че наука и развитие, че новите Айнщановци и Нютоновци с български корени и родители могат да се сбъдват и виреят само навън.
Може би и затова някак небрежно, докато 14 годишното арсеналско момче прибира папки с формули и интервали, с решени задачи от олимпиади в ученическата си раница, издайнически от нея наднича опаковано националното знаме.

Дали му го от училище, за да го носят в Тайланд.

Красиво намигане на Съдбата, шмугнало се между формулата на Лоренцовото скъсяване и доказателствата за магнетизма и електростатиката, като две страни на една и съща релативистка монета.

Закономерност, която 14 годишният млад Айнщан от Казанлък вече е прозрял. Като резултат от взаимната любов- между него и природните науки.