„Перу – моите спомени от настоящето”- за едно необикновено място на 10 000 километра от Казанлък разказва Владимир Чучумишев

Прочутото плато Наска на южното крайбрейжие на Перу с тайнствените знаци и впечатляващата система от работещи и днес подземни аквадукти. Мачу Пикчу – „Изгубеният град на инките “, създаден като свещена планинска резиденция на великия владетел Пачакути век преди неговата империя да падне с идването на испанците, а всичките му жители тайнствено да изчезнат. „Спомени от бъдещето” – филмът за това откъде идва човешката цивилизация е провокиран основно от тези две изключителни места, съхранени в еднo загадъчно и до днес място – Перу.



Това е една страна, съхранила древна цивилизация, богата култура и търсеща съвременни хоризонти, споделя Владимир Чучумишев, ръководител Техническо развитие „Въоръжение” в „Арсенал” АД, заместник-председател на Общински съвет- Казанлък от групата съветници „Експерти за Казанлък”. Той е имал щастливата възможност в продължение на 6 месеца два пъти да посети столицата на Перу - Лима, която по застроителен план копира вечния град Рим.

„След 13 часа полет, на разстояние 10 000 километра от България, слизаш на Екватора и те обгръща екзотиката”, разказва за първото си впечатление от страната Владимир Чучумишев. Едно изключително добре организирано летище в столицата, модерно, носещо различността в себе си. Доброжелателни, спокойни и усмихнати хора, напълно умерени в думи и жестове, те посрещат сякаш точно теб са чакали, разказва експертът.


Това, което прави впечатление на човек, попаднал за първи път на това невероятно място, е изключителната чистота и подреденост, ред, дисциплина и безопасност, за които бдят ненатрапчиви, но определено респектиращи полицейски партрули.

Само 20% от икономиката на страната е с държавно участие и курсът на пазарна ориентация във всички сфери, започнал в края на 1990 година, създава добри възможности за формиране на средна класа. Тя населява красиви къщи – хасиенди, придвижва се с луксозни, предимно японски автомобили (произведени в Южна Америка) и живее в едни от най-привлекателните – цветно-зелени, квартали на града. В центъра на столицата се намират централният площад „Плаза Майор”, катедралата, Президентският дворец, търговската улица „Де ла Унион”, площад „Сан Мартин”, манастирът „Сан Франциск”, Музеят на инквизицията.



Прекрасни цветни паркове и изобилие от зеленина, параклиси и приказни фонтани са част от визията на града. Особено впечатляват сградите – стилът е запазен от построяването на столицата през 1535 година. Каменни здания с изящно изработени балкони от дърво – кой от кой по-красив и богато орнаментиран, със сводове, с прозорци и дърворезби, истински произведения на изкуството. И остава усещането, че се връщаш в един свят, на 5 века далеч от днешния ден. Като спомен от настоящето, а може би и от бъдещето, защото и след 5 века сигурно същите каменни сгради с ювелирни балкони ще посрещат чуждоземци.

Движейки се из мегаполиса, човек неминуемо вижда и двете противоположности - кварталът на богатите - „Мирафлорес”, и землянките на бедните, накацали по ниските склонове около града.

„Мирафлорес” е ултрамодерен комплекс, разположен на различни нива по крайбрежието, с много изискани ресторанти, плажове, уиндсърф клубове, рибни пазари, луксозни търговски центрове, спортни площадки. Тук особен интерес има към парашутизма и в определени моменти търсачите на силни усещания се реят като ята над тихиокеанското крайбрежие. Специално място е отделено за влюбените – паркът на любовта е може би с най-красивия панорамен изглед.


Изкачвайки се по близките склонове на Андите, настъпва разочарованието. Тук са бедните, живеят в ниски къщи, колиби и дори в землянки. Неприветливо, макар и сравнително чисто и подредено. Бедността никъде по света не е красива. Дори в земята на инките, която продължава да крие загадки за небесни посещения.

Когато става дума за наземен транспорт днес, Перу е въвел много добра организация на обществения транспорт. Той се извършва с метро, което е разположено над земята. Осъществяват се с автобуси на газ движещи се в специални ленти по многобройните съвременни булеварди – няма задръствания и закъснения, а в останалите ленти от транспортната мрежа потокът е основно от нови автомобили.


Любопитна подробност е, че две години поред Перу е световна кулинарна дестинация. Няма по-вкусно нещо от приготвените по специална рецепта, без никаква термообработка, морски дарове – ястие, което местните наричат севиче. Е, това може да се направи и у нас, защото рецептата е лесна – морски дарове, лайм и лук, но има нещо – може би от климата или от майсторлъка, което прави севичето в Перу неповторимо, споделя Владимир Чучумишев. Могат да му съперничат само мидите сен-жак с пармезан, поднесени като предястие, или фантазията от вкусове, в които задължително присъстват царевицата и картофите, чиято родина е именно Перу. И всичко това допълнено с многобройните цитроси и националната гроздова ракия писко.Неслучайно, в Перу се смята, че едни от най-престижните училища са кулинарните.


Какво може да се прибави към хубавата кухня – веселие на специални открити сцени в парковете. Но преди да ви завладеят характерните индиански ритми, непременно трябва да минете по водния коридор в парка на фонтаните. Тук в пълен синхрон и изобилстваща зеленина се съчетават вода, светлина, багри и музика. Най-високият воден стълб стига 80 метра, а самият коридор е образуван от множество водни стълбове, които се преплитат, образувайки свод, под който минаваш без капчица вода да падне върху теб.

В Лима вечерните забавления са задължителна част от програмата, в която хора от различни националности пеят и танцуват под звездите, създават се приятелства и всички се радват на момента, който ги е накарал да прекосят земното кълбо, за да бъдат заедно в тази необикновена страна. И да отнесат за спомен от нея по един украсен с цветовете на дъгата сувенир, непременно ръчно изработен и самобитен – такъв, какъвто никъде другаде по света няма да се намери.

Невероятна страна, с древни традиции, модерна визия днес и огромен потенциал, който чертае успешни хоризонти – това е Перу, категоричен е след своите посещения отвъд океана казанлъшкият експерт.