Изложба за българския учен, получил Оксфордския жезъл

На 20 август 2018 година, понеделник, от 17.30 ч. в Музея на розата в Казанлък ще бъде открита изложбата „Михаил Арнаудов – живот, посветен на България и науката”. Изложбата е посветена на 140 годишнината от рождението на големия български учен, фолклорист, етнограф, литературен историк и теоретик академик Михаил Арнаудов. Изложбата се организира от Научния архив на БАН, Регионален академичен център – Казанлък и Исторически музей „Искра“.

Преди малко повече от 80 години, точно на 24 май, видният британски юрист и политик, сър Едуард Бойл, председател на основания през 1903 г. в Лондон „Балкански комитет”, след като вече е запознал британското общество със сведенията си за многочислените убийства по балканските земи, събрани по време на неговите обиколки, с одобрението на Оксфордския университет и в присъствието на официални представители от България, в това число и на професорското тяло, връчва на тогавашния Ректор на Софийския университет точно копие на близо двестагодишния Оксфордски академичен жезъл. Жестът е недвусмислен израз на признание за порасналия международен престиж на Софийския университет. По повод получаването на този символ, Ректорът на Университета заявява:

„Истинско щастие е за нас, млад народ, излязъл на попрището на свободното умствено развитие едва преди 60 години, че можем да се приобщим и чрез днешния знаменателен дар към благородното дело на Оксфордския университет, който Вие, уважаеми сър Едуард, представяте така достойно.”

А Ректор на Софийския университет по това време е академик Михаил Арнаудов – човекът, отдал живота си на двете свои страсти – науката и България, и оставил на поколенията следното свое послание: „Когато човек обича работата си и съзнава това, което може да изтъкне България пред света в едно или друго отношение, той не скъпи ни време, ни труд.”

Михаил Арнаудов е български учен, редовен член на Българската академия на науките, на Украинската академия на науките, литературната академия „Петьофи“, доктор хонорис кауза на университетите в Хайделберг (1936) и Мюнстер (1943).

Роден е на 17 октомври (5 октомври стар стил) 1878 година в Русе в семейството на Петър Арнаудов, търговец на жито от Тетово, и Друмка Панова от Русе. По-малък негов брат е композиторът и оперен диригент и режисьор Илия Арнаудов. Майка му почива, когато е на осем години.

Първата публикация на Арнаудов е текстът на зрелостния му изпит по литература през 1895 година. Следва славянска филология в сегашния Софийски университет „Св. Климент Охридски“ през 1895–1898 година. Като редовен студент публикува първите си научни статии. По-късно специализира в университетите в Лайпциг и Берлин, после е учител във Видин и София. През 1904 г. защитава докторат по философия, славянска филология и индология в Прага.

От 1908 г. Михаил Арнаудов е редовен доцент по обща литературна история в Софийския университет, от 1914 г. е извънреден професор, а от 1919 г. — редовен професор, като от 1928 г. оглавява катедрата по сравнителна литературна история. През 1921–1922 г. е декан на Историко-филологическия факултет, през 1926 г. за кратко е директор на Народния театър, а през 1935–1936 г. е ректор на Софийския университет. От 1918 г. е дописен, а от 1929 година — действителен член на Българската академия на науките, през 1940–1943 г. ръководи Историко-филологическия клон на академията. От 1922 г. е член на Българския археологически институт. Членува в масонската ложа „Светлина“. Член-учредител е на Македонския научен институт.

От юни до септември 1944 г. Михаил Арнаудов е министър на народното просвещение в правителството на Иван Багрянов. След Деветосептемврийския преврат през същата година е отстранен от академичните си длъжности и е арестуван. През 1945 г. е осъден е от т.нар. Народен съд на доживотен затвор за участието си в кабинета на Багрянов (присъдата е отменена от Върховния съд през 1996 година). Освободен е през 1945 г. със съдействието на руския българист Николай Державин. От средата на 50-те години отново му се разрешава да публикува. С решение на Министерски съвет Народната власт му възстановява имуществото на 17 май 1960 г. През 1968 г. е удостоен с орден „Народна Република България“, първа степен. Умира на 18 февруари 1978 година в София, няколко месеца преди да навърши 100 години. Работи до последния си дъх, оставяйки колосално творчество.

Експозицията „Михаил Арнаудов – живот, посветен на България и науката“, която се открива в Казанлък, включва 23 пана с документални материали, които илюстрират най-важните моменти от живота на учения – научноизследователската и академичната му работа в БАН, преподавателската му дейност в Софийския университет, обществената и политическа дейност, както и неговото богато книжовно наследство. Експозицията е подготвена с документи от личния архив на акад. Арнаудов, дарени от самия него на на БАН през 1977 година. Тя е обогатена документално и от неговата наследница Искра Арнаудова, която е автор на най-обширната литературна анкета за човека и твореца акад. Михаил Арнаудов.