България много остави в мен

Н.Пр. г-жа Закия Ел Мидауи.
Жената с това поетично име е дипломат от кариерата. Посланик на Кралство Мароко в България.

Родена е в Таунат- малък планински град, близо до духовната столица на Мороко- стария Ефес. Градът е в списъка на ЮНЕСКО- за културното историческо наследство на света. Известен е с големите си плантации за производство на зехтин и арган, както и с множеството различни билки, използвани в медицината.
Н. Пр. Закия Ел Мидауи е икономист по образование.
Като дете мечтае да стане лекар или дипломат.

В живота сбъдва една от двете си детски мечти. С убеждението, че „ дипломатът разрешава проблемите между страните, а лекарят - решава проблемите за щастието, защото дава на хората здраве“.
Невероятен кулинар и почитател на българските родопски гозби.
И нашенската тиква.
Гостувала е в Казанлък по време на Празника на розата. Дни преди Коледа почти „изнесе“ Мароканското посолство в Музея на розата в Казанлък, за да разкаже през фотоси, обичаи, сувенири и гозби за магията и екзотиката на своята родина Мароко.

Емоционалният и „вкусен“ разказ се реализира с помощта на омбудсмана на Казанлък Гинка Щерева и Музеят на розата в града.

- Ваше Превъзходителство, защо избрахте Казанлък за представянето на Мароко и неговия празник на розата?

Всичко започна от Празника на розата в Казанлък, на който присъствах. На него се запознах с омбудсмана на Казанлък госпожа Гинка Щерева. Присъствах на празника по покана на кмета на Казанлък Галина Стоянова. Използвам това интервю да я поздравя с избора й за трети мандат. В резултат на срещата ми с госпожа омбудсмана, ние впоследствие се видяхме, разговаряхме, госпожа Щерева уважи и приема ни в Посолството послучай националния празник на Мароко. Още по време на Празника на розата си говорихме с госпожа Щерева за нашата инициатива „ Покажи традиция- подари празник“, чрез която разказваме за Мароко и реализираме заедно със сдружение „Спектър 21 век“ вече 10 години.
Тази инициатива се реализира с различни посолства, по различни поводи. Споделих за тази инициатива и госпожа Щерева каза: „Защо не дойдете в Казанлък?“ И ето, случи се. Тук сме. В рамките на тази инициатива ние вече направихме на много места такива празници. Аз обикалям много вашата страна, ходя на различни места, за да представям културата на Мароко.

- След толкова много срещи с хора от различни краища на страната ни, според вас, в каква посока можем да си сътрудничим българи и мароканци, по отношение на общата ни допирна точка- маслодайната роза?


И България, и Мароко са много стари страни. Те са на повече от 12 века. И двете имат изключително богато културно разнообразие и богатство: като фолклора например. Уважението и значението на българския фоклор в България е почти същата, каквато е в Мароко. Също така ние имаме изключително наследство в областта на етерично-маслените култури. Мароко е третата страна по производство на маслодайна роза и втората в Средиземноморието, след Турция. България също има огромно разнообразие и богатство от билки и растения.

- В Казанлък показахте и една от емблемите на Мароко- мароканския дамски кафтан, който много наподобява официалната дреха на модерната българска градска жена от края на 19 и началото на 20 век. Разкажете повече за тази изключително скъпа и фина дамска дреха.

Да, кафтанът е една от емблемите на Мароко. Цялото кралско семейство на Мароко полага усилия да обогатява кафтана като национална дреха на Кралството, за да може той наистина да поддържа световната си слава. Династията на Лауи обръща много голямо внимание на мароканския кафтан и на мароканската кухня също. Сега мароканският кафтан е известен по цял свят и има много актьори на много високо, на световно ниво, които се снимат с кафтани. Кафтанът е висша мода. И най- големият дизайнер, който се вдъхновява от кафтаните, създава кафтани и рави с тях ревюта е Ив Сен Лоран. Всъщност той нарави кафтаните световно известни.

- Омбудсманът на Казанлък изрази надежда, че това представяне в Казанлък на Празника на розата в Мароко, да даде тласък за нови приятели на града на розите в Мароко. Бихте ли работили за такова побратимство и ще препоръчате ли конкретен град, с който Казанлък да си сътрудничи по линия на маслодайната роза?


За такова побратимяване трябва да се говори с кмета на общината и да се помисли много добре с кой град би могло да се осъществи. На следващия Празник на розата ще поканя представител на подходящ град от Мароко да присъства заедно с мен на вашия празник, за да види и да ги запозная с управата ви тук. Посолството на Кралство Мароко е отворено за всички видове сътрудничества.


- Разбрахме, че обичате тиква.


Обожавам ги. Ние в Мароко употребяваме много тиква в различни ястия. Дори в кус-кус слагаме тиква. В Мароко правим и салата от тиква, сладка салата с бадеми. Слагаме тиква и на месни ястия, въобще тиквата е част от нашата национална кухня. Била съм в Родопите, обожавам и вашия начин там, по който приготвяте този плодов зеленчук. И тук риготвяте много вкусни неща от тиква- и сладки, и солени.

- От три години сте в България. Какво ще отнесете един ден в сърцето си от страната ни?

Със сигурност ще напусна с голяма мъка България. Ние, посланиците сме като едни номади, никога не знаем дали оставаме или отиваме на друго място. Може да остана още, не знам. Но мандатът ми на практика изтече. И в този смисъл, със сигурност ще си тръгна с огромна мъка в сърцето. България много ми харесва като страна. Много остави в мен. Хората тук са много мили, много гостоприемни и чувствам тази топлина на гостоприемството в България. И това ми дава топлина в сърцето. Много често забравям, че съм в друга страна. Тук е прекрасно.

- Благодаря за искреността ви, Ваше Превъзходителство.

Всичко, което ви казах, беше от дъното на сърцето ми.