Фотодокументална изложба "На този връх свят паметник ще се издига!", посветена на 100 години от основаването на Комитета за въздигане Паметника на Свободата, се открива на 19 август 2021 г. от 18.00 часа в залата на Художествена галерия - Казанлък. Организатор е Национален парк-музей "Шипка-Бузлуджа"


Връх Свети Никола преди построяването на Паметника на Свободата

Въпросът за построяването на паметник на загиналите за българското освобождение на Шипка, е поставен още през 1878 година от главнокомандващия действащата Дунавска армия генерал Тотлебен. Комисия под председателството на граф Шувалов предлага на руския император Александър Втори да се издигнат паметни знаци по местата на сраженията. През есента на 1878 година започва изграждането на първите руски паметници, посветени на героите защитници на Шипченския проход. Средствата за това се осигуряват от частите, сражавали се на Шипка, и от волните пожертвования на военнослужещите от полковете.

Строителството се възлага на инженерни войскови части. Самият император утвърждава местата, където да се издигнат 11 паметника, субсидирани от него.

Интересни подробности, свързани с построяването на Паметника на Свободата, споделя в свое интервю за zakazanlak.bg директорът на НПМ "Шипка-Бузлуджа" д-р Чавдар Ангелов: "Идеята за построяването на Паметника за първи път е коментирана по време на заседанията на учредителното Народно събрание в старата българска столица Търново през зимата на 1879 година. В началото на февруари 1879 година д-р Стефан Берон прави изказване, че там някъде на билото на Стара планина трябва да бъде издигнат монумент, който да увековечава жертвите, които са дадени за извоюване на Българското Освобождение. Той предлага този паметник да бъде изграден на мястото, където е сега – на връх Свети Никола... Паметникът на Свободата е един от малкото, ако не и единственият в България, построен след решение на българското Народно събрание и то не на кое да е, а на това, което изработва първата Българска Конституция. Като се замислим, този паметник концентрира в себе си много – това е най-големият паметник, свързан с преклонението към тези, благодарение на които България съществува днес като свободна и независима държава. Причината да бъде избран връх Свети Никола като място за този паметник е, че през него е минавала изкуствената граница между Княжество България и Източна Румелия. Нещо повече, върхът се вижда от двете страни на Балкана и българите, виждайки го, да знаят, че имат дълг към българското национално обединение."

След като е взето това решение през 1879 година, до конкретното построяване на паметника трябва да минат повече от 5 десетилетия. През 1920-1921 година този въпрос е сложен на здрава основа. През 1920 г. живите ветерани-опълченци се събират на нов конгрес и решават да се построи Паметник на свободата на връх Свети Никола в прохода Шипка. Създаден е Инициативен комитет, в който влизат ген. Никола Генев, ген. Велизар Лазаров, ген. Кюркчиев, Тодор Киров, Иван Бобевски, Добри Попов, А. Симеонов, А. Стоилов, както и Дамският комитет, оглавяван от г-жа Добревска, Чохаджиева, Гълъбова, Бояджиева и др. Комитетът трябва да осигури набирането на средствата и да организира конкурсите какъв да бъде видът на паметника, както и всички строителни дейности. Средствата за изграждане на паметника са събирани като доброволни дарения от целия народ. Конкурсът е спечелен от архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев, който заедно с Кирил Шиваров изпълнява монументалната фигура на лъва.

Основният камък е положен през 1922 година на връх Свети Никола. Самият строеж започва през есента на 1926 година под ръководството на инж. Богдан Горанов, Кирил Славов и инж. Иван Данчов (през 1928 г. на мястото на инж. Богдан Горанов идва инж. Минчо Заяков). Инвеститорският надзор на строежа се осъществява от арх. Генчо Скордев. През първия етап на строежа главен майстор е Илия Пенев Мъглов от с. Горни Драгойча, Дряновско, а през втория – Пеню Атанасов Колев (Пеню Бомбето) от с. Дралфа, Търговищко.

Строителят Пеню Бомбето

През летата на 1927, 1928 и 1929 г. кипи усилената строителна дейност с участието на майсторите Живко Тасков, Кънчо Кавръков, Генчо Ваков, Илия Рашков, Георги Иванов, братята Христо и Георги Димитрови и още десетина души от Габровско. Камъните се обработвали на ръка и извозвали до паметника с волски каруци, а пясъкът се превозвал чрез катъри от Мъглиж и Енина, по нов път. Каменната кула е завършена в груб строеж и месинговия лъв пред нея е отлят в Софийския военен Арсенал по проект на скулптора Кирил Шиваров през лятото на 1929 г., а изграждането на паметника завършва през 1930 г.

Освещаването и откриването на монумента става на 26 август 1934 година в присъствието на цар Борис III, на правителството, на дипломатическия корпус и представителни части на Българската армия и многохиляден народ, паметникът е осветен и тържествено открит. В историческите сведения се говори за десетки хиляди българи, които са посетили върха и са участвали в тържествената церемония.