Няма НИ.

Всяко трето жилище в Казанлък е необитаемо. Ако не целогодишно, то поне през по-голямата част на годината, показва проверката из жилищните квартали на града.
Оповестените преди ден от МРРБ факти, че 1 милион и 220 хиляди жилища в България са необитаеми, а 40% от останалите в държавата граждани живеят в пренаселени жилища, се отнася с пълна сила и за община Казанлък.
Данните от последното преброяване преди 7 години вече са неактуални, по простата причина, че оттогава няколко хиляди семейства напуснаха Казанлък.
В момента реално Казанлък е под 40 хиляди души, като „смъкването“ продължава, макар и с по- бавни темпове. От преди.
Че градът и общината се свиват, независимо от плахите опити на завръщащи се от чужбина няколко десетки семейства или отделни млади хора, е видно.

То избива с пълна сила през есента и зимата, когато на практика всеки трети прозорец не свети, а в някои квартали на Казанлък има цели тъмни входове. Сред най- обезлюдените и изпразненини райони е зоната около т.н "Заводски блокчета", централната част на града, районът около ДНА, ж.п гарата и Автогарата.
В двата големи квартала на Казанлък е малко по- различно, въпреки че и там не са изключения входове, в които на практика живеещите са едва една трета от тези, по списък при домоуправителя.
Официална статистика за празните и необитаемите жилища към момента в общината няма, тя се събира по косвени начини, като един от тях са подадените в Данъчната служба декларации за обитаемо жилище и освобождаване от заплащане на такса „Смет“.

Това обаче не е направено от всички, които дълготрайно са напуснали имотите си в града или селата, или такива, които въобще нямат намерение да се завръщат.
Основната част от празните жилища се дължи именно на емигрантската вълна, както и на т.н. вътрешна миграция, основно от млади и образовани семейства, които си намират по-добра работа в по-големи градове от страната.

Не е малък и броят на жилищата, които са необитаеми заради смъртта на техните стопани и наследници, които не са в страната или са надалеч. Нерешени имотни спорове и подялби също са причина за празните и пустеещи апартаменти и къщи.
Заради дългото време на липса на грижи, голяма част от тях се нужадят и от сериозни ремонти. Проблемът е още по- голям при къщите, като десетки са на практика и пред срутване.
Един от христоматийните примери в това отношение е и къщата на художника и етнограф, читалищен деец и краевед Иван Енчев- Видю.

На фона на това Казанлък е сред градовете със строителен бум и сериозен инвеститорски интерес в тази посока, както и със засилено търсене на жилища.
Според брокери, причината не е толкова в желанието да се заселиш в Казанлък, въпреки тенденцията напуснали през 1989 година местни турци родния край да се завръщат в района и да купуват апартаменти, колкото в желанието на млади семейства да си сдобият със собствен дом или инвестиране на свободин т.н „емигрантски“ и „рейнджърски“ пари.
Липсата на бизнес идея и мотивът, че „да се прави бизнес в България е трудно, а далеч по-спокойно и доходно е рентиерството“ също допринасят за търсене и покупка на жилища, с цел дългосрочна инвестиция.

Закупилите така апартаменти или къщи обикновено ги отдават под наем или след малък козметичен ремонт ги препродават на по- висока цена. Има трета категория инвестиращи в празни имоти, за които такъв тип инвестиция на парите им е сигурна и не се обезценява с времето.
Нещо, в което икономисти и брокери на имоти не са съвсем категорични, предвид големия брой жилища, притежание на българи и все по-обезлюдяващата се България. Европейските предупрежденията за имотен балон у нас, също допринасят за подобни твърдения.

Още по- тъмно е в селата от Казанлъшко, с две-три малки изключения. В повечето села, особено в по- малките, има цели на практика обезлюдени махали: стопаните или са починали или са на гурбет. В най- добрия случай са в града и се прибират за почивните дни или само за лятото.
Има и трети вариант- малко по- позитивен: в края на уличката живее самотна старица.
А там, където преобладаващото население е ромско, съседите отдавна също са се изнесли или планират изнасяне, в посока към града.
Мотивът: перспектива за децата.

Доказват го все по-трудните приеми и запълване на числеността на паралелките в училищата в селата от общината и все по-трудното намиране на място в забавачница или училище в града, още повече в някой от 4-те най- големи града в страната.

Притежаването на собствено жилище е един от белезите на успелия и с добри доходи човек. Индикатор за богатство в развитите страни.
Факт, с който следва да се гордеем. Ние, гражданите на България.

Респектиращият брой тъмни вечер прозорци и закатинарените и хванали паяжини порти обаче говорят за друго.
Фактът, че при държава от под 7 милиона души, в която има официално 1 милион и 220 хиляди празни жилища, е накарал МРРБ да прочете това с цялата си тревожна отговорност.
И да търси различни варианти за „ОЛЮДЯВАНЕ“ на тези жилища и облекчаване на дискомфорта на живот на онези, които делят три стаи с две, а често и повече семейства.
/В случая мотивът за патриархалност не сработва/.
Тревожност, в която има искрица рехава надежда- да се спре процесът на обезлюдяване и „изкъртване“ на България.

Опитът от последните 3 десетилетия у нас е показал, че държавата е твърде мудна с темповете да предлага решения на нетърпяващите мотане проблеми и въпроси, които огъват гражданите.
И обикновено гражданите сами си намират спасението преди държавата да се е погрижила за това.

Как – е ясно.

С надеждата, че потъването на давещите се,този път ще бъде видяно навреме от спасителите и „нагълтването с вода“ няма да е фатално.


А дотогава, на свечеряване, оптимистите ще броим светещите прозорци и превъртащите се ключове в портите.

1,2,3.....
.... .....
С надеждата броенето да не е в обратна прогресия...

Нищо лично.