Бизнесът и образованието все още не са готови за дуалното обучение

Бизнесът и образованието все още не са готови да реализират на практика обучението чрез работа.

Резултатите показват, че макар дуалното обучение да се посочва като панацея за разрешаване на проблемите в професионалното образование, в детайли за него са информирани само малко над 18% от работодателите и към 32% от средните професионални училища. Цели 22% от предприятията и над 4% от професионалните гимназии изобщо не са запознати с тази система.

Педагозите са доста скептични към скорошното въвеждане на обучението чрез работа. 2/3 от тях посочват като основна пречка за това незаинтересоваността на работодателите. Почти толкова очакват проблеми с финансирането, повече от половината виждат дефицити в нормативната уредба. Почти всеки втори е песимист поради липса на мотивация у учениците.

Мениджърите поставят акцент върху недостатъците в нормативната уредба и липсата на мотивация сред младите хора. Тревожат ги също финансовите проблеми и липсата на опит при въвеждането на дуалното обучение. Едва 23% от работодателите обаче смятат, че бизнесът не е заинтересован.

Резултатите от анкетното проучване очертават няколко основни тенденции и извода:

1. Задълбочава се диспропорцията между търсене и предлагане на квалификация на пазара на труда. Работодателите изпитват сериозни затруднения с намирането на специалисти със средно образование и квалификация. Изследването откроява над 200 дефицитни професии и длъжности. Всеки втори работодател е неудовлетворен от нивото на общите бизнес познания, техническите и технологичните знания и неуменията за работа с конкретни машини, съоръжения, инструменти и прибори за измерване. Всеки втори или трети работодател твърди, че на младите специалисти липсват основни меки умения, като трудова и технологична дисциплина (47.3%); отговорност и ангажираност (37.2%); желание за продължаващо професионално усъвършенстване (35%); организираност и лична ефективност (34%).

2. Въвеждането на дуалното обучение изисква целенасочена подготовка в предприятията и обезпечаване на специфични условия за обучение чрез работа. Най-важното според 82% от анкетираните работодатели е осигуряването на квалифицирани наставници, които да провеждат практическото обучение на работното място. Работодателите (97%) и педагозите (92%) са единодушни, че предприятията трябва да участват в изготвянето на учебните планове и програми, по които да се извършва дуалното обучение. Това налага специфични форми на взаимоотношения между професионалните гимназии и предприятията, както и промяна в нормативните и методическите изисквания. Анкетираните работодатели си дават ясна сметка за допълнителните разходи и ресурси, които трябва да вложат в организацията и провеждането на дуалното обучение. В тази връзка те очакват държавата да стимулира старта на процеса, като финансира основните възнаграждения на обучаващите се чрез работа /73%/, разходите за осигуровки на обучаващите се /41%/ и като предостави данъчни облекчения за предприятията, включили се в системата за дуално обучение /41%/.

3. Необходима е широка разяснителна кампания за положителните елементи в дуалното обучение. Българската стопанска камара предлага да се предоставя предварителна информация на родителите и децата. Полезно би било изграждането на областни и на национален портал с информация за действащите фирми, кадровата им обезпеченост и прогнозна потребност от технически кадри за период от поне 5 години напред. Важно е да се въведе кариерно ориентиране на децата още от първи клас. Настоява се също за създаване на ясна и ефективна система за кариерно развитие на учениците в бъдеще с цел повишаване на тяхната мотивация за усвояване на съответната професия.

4. Работодатели и педагози смятат, че е добре въвеждането на дуалното обучение да стартира пилотно само с професии и специалности, за които има условия в дадения регион. Категорично се настоява за прекратяване на тенденцията на закриване на паралелки и професионални гимназии, както и за въвеждане на защитени от държавата професии.

Всички тези, направени от експертите на БСК изводи, са част от тезите и действията, зад които от няколко години стои мениджърският екип на „Арсенал“, който упорито и целенасочено продължава да работи по своята стипендиантска програма в тясно сътрудничество с ПГ „Иван Хаджиенов“ - в посока разкриване на специалности, за които има крещящ дефицит от кадри в местната икономика и да помага при написването на учебни програми за тях, както и да предоставя възможности за професинален опит. Обнадеждаващото в случая е, че сериозният бизнес мисли по тези въпроси еднакво. Надеждата е, че държавата ще чуе предложенията му и ще предприеме нужното.

Националната кръгла маса тази година, проведена преди близо месец в Стара Загора, част от поредицата национални дискусии „Да! На българската икономика“, бе посветена специално на въпроса за кадрите в икономиката. Форумът бе уважен от министри и отговорни фактори по въпроса в държавата. Факт, който дава основание да се счита, че и държава, и бизнес, съвместно са осъзнали големите изпитания, които ги чакат, ако не си подадат ръка в тази посока.

Остава да се намери най-верният и работещ за нашите условия път.

Ето и някои европейски примери на база опит, които могат да се приложат у нас и вече се прилагат експериментално в някои градове като София, Габрово, Ямбол и други.

Качеството и успехът на дуалното обучение в Австрия могат да бъдат онагледени с факта, че 40% от учениците избират да се обучават по дуалната система. Повече от 35 000 фирми в Австрия обучават над 120 000 гимназисти, които от своя страна дават своя принос като висококвалифицирани специалисти за осигуряването и изграждането на конкурентноспособна австрийска икономика.

Австрия е разработила и специални програми, чрез които да консултира, както учениците, така и бизнеса, относно предимствата и ползите на дуалното обучение, като се старае ежегодно да внася подобрения и да го адаптира към актуалните изисквания на бизнес средата.

По примера на Австрия България може да работи за подобряване имиджа на професиите и да популяризира многообразието на всички професии. Добре би било страната ни да помисли за предоставяне на отличия за най-добър работодател обучител, което ще покаже високата оценка на държавата спрямо бизнеса за подпомагането му в изграждането на по-качествено образование.

Обучаващите се в дадена фирма ученици не са задължени да започнат работа след завършването си в обучаващата ги фирма. Те могат да отидат при друг работодател от бранша, както и при тях да дойдат обучени в друга фирма специалисти. Така фирмите, които инвестират в образование, действат не само движени от собствения си интерес, но допринасят за дългосрочен ползотворен ефект върху цялата икономика и върху всички браншове.

Австрийската държава финансира и провеждането на рекламна кампания за популяризирането на дуалното обучение в България сред родители и ученици, за неговите предимства и за пилотен австрийски проект в 3 български града - София, Ямбол и Габрово.

От тази учебна година в казанлъшката ПГ „Иван Хаджиенов“ ще започне пилотно обучение в две паралелки по системата на дуалното обучение. Проектът е на швейцарската държава. Освен в Казанлък, този проект ще се прилага и в ямболска гимназия. Швейцария подкрепя с 3.5 млн. франка дуалното обучение у нас.

Германия:

Доколко недостигът на квалифицирани кадри у нас сериозно възпира чуждите компании да инвестират или да разширяват инвестициите си в страната?

Това най-вече касае немските компании, които вече присъстват в България. Те чувстват остър недостиг на квалифицирани кадри. Немските фирми са свикнали на базата на дуалното професионално обучение след 2-3 години да получават готови, образовани и квалифицирани кадри. Това липсва в България, твърдят немски търговски представители у нас и ръководители на големи фирми с изнесени офиси в страната. Вече има няколко немски фирми, които сами си създадоха центрове за дуално обучение - в Пловдив и Гоце Делчев. Те сами си подготвят кадри, които да бъдат обучени за нуждите им.

Няколко други немски фирми, позиционирани у нас, правят нещо ново. Създават пилотен проект - клъстер за професионално дуално обучение.

Каква е целта на този клъстер?

Неговата цел е да подпомогне фирмите в България, които биха искали да внедрят немския модел за дуално професионално обучение. Налице към момента е интерес от 16 фирми, предимно немски, които са на българския пазар. Идеята е да се подберат кадри от свободния пазар, които са завършили средно образование и имат възможност да работят. Годишно около 30 хиляди млади българи, след като завършат средно образование, не виждат перспектива и нито отиват да учат в университет, нито започват някъде работа. По този начин клъстерът дава своя принос в борбата с младежката безработица и в ограничаването на миграцията.