Разпети петък: Всичко под масата!

Да се мине под масата е нещо като заповед, нещо като гаранция, че до следващото Възкресение, ще ни върви, ще сме добре, ще сме здрави, благоденстващи накуп с цялата ни фамилия. Истината е, че „минаването под масата“ не е индулугенция за лично щастие през следващата година. И „масата“, не е маса. А смъртно ложе. Ковчегът на Христос. Гробът на Спасителя. Християните вярват, че мъките, страстите Христови, които бележат Неговият път към Голгота, пътят от „Осанна!“ до „Разпри го!“, тия мъки, заедно със смъртта на сина Божи, са спасили света. Падайки на колене пред Христовото смъртно ложе, превиваме гръб, пречупваме се пред Неговата саможертва, пред болката Му, пред избора на Богочовека да бъде добър чудотворец за хората, изкупвайки със своята кончина цялата греховност на човечеството. Благодарим, че Той е направил нещо за нас, за всички нас.

Сигурно е вярно онова, на което ни учеха през соц-а, че българинът си е човек – атеист, неверец... Поне така ми говори онова, което виждам. Българинът спазва обичаите, боядисва яйца, меси козунаци, коли агнета, събира родата край масата, даже обикаля православните храмове на тълпи, на тълпи, в Нощта на Възкресението. Съмнявам се, че повечето от нас, знаят какво всъщност правят. Повечето правят тези неща, защото така се прави, а много от младите хора – за да не им е скучно. Заради „шоуто“ в 12.00...

Повечето от нас и днес ще се наредят на опашка пред църквите, както се редиха на Цветница.../за да се сдобият с върбови клонки/. Както се редиха и на Богоявление /да си напълнят шишетата със светена вода/... Пред „масата“ много от нас, днес ще почакат на опашка с мисълта, че правят нещо за личното си здраве, за късмет, че дори и за изкупуване на греховете... Не за да се поклонят пред Саможертвата, не за да потъжат за участта на един добър човек, защото Христос е Бог, но Христос, преди всичко е бил добър човек. Който прави чудеса за другите. Да се поклоним пред добротата на Другия, днес май вече е срамно. Да си добър е срамно, изглеждаш жив глупак. Да си добър е равносилно на това, да си Големият Губещ. Егоизмът е далеч по-здравословен и вече има стотици „позитивни“ теории и практики, които те учат точка по точка като стъпки в математически бездуховен алгоритъм, как да бъдеш, ако още не си – Егоист. Което значи, да не ти пука какво казват околните. И непременно да „следващ себе си“ на всяка цена, дори през трупа на другия. Да не тъжиш - защото е вредно за психиката. Да не страдаш - защото ще паднеш в депресия. Камо ли за някой друг да страдаш, камо ли за нещо Общо, Обществено... ? Да страдаш не е просто вредно, а наистина опасно. Защото депресираните са аут от обществото. Защото от депресия, дори се умира. Особено в социум от настървени егоисти. Затова е най-полезно да си безсърдечен. Само така можеш да бъдеш успешен. Само така няма да имаш никакви морални спънки, отивайки „нагоре“. За да си успешен, обаче, трябва преди всичко, да бъдеш здрав. Това е и първосигналният мотив на повечето нашенци от тълпите и днес да идат непременно в църквата, за да „минат под масата“... – с идеята, да се помолят за личното си здраве... Преди да коленичат пред плащеницата Христова, много миряни ще си поговорят със случайно срещнат познат. Ще си поговорят вътре в храма, при това – на висок глас – как са децата, тоя, оня...съседа – комшията... Нищо че е погребение – погребението Христово.

Някой усърден църковен разсилен ще им дръпне нагло запалената свещ, почти от ръката, за да я захвърли с отработен жест в металния кош. В храма ще изкънтят поне пет-шест джи-ес-ем-а. Някой ще си налее цяла туба Светена вода - за него си и за фамилията. Да има. Тоя отзад е остане с празно канче, с пръст в уста.

Падането на колене пред Христовото смъртно ложе, все пак, изисква усилия... Похвално е. Но не заради себе си. А зарад Доброто, което Той олицетворява. Той - който вижда. От когото няма как да скрием егоизма нито в действията, нито в мислите си. Той вижда всичко – под масата, също.