Николай Симеонов. „Арсенал 2000“. Регионален мениджър „Бизнес развитие“ за Централна и Латинска Америка, Екваториална и Субекваториална Африка. На 41, но вече с близо 20 години опит във външната търговия. Детство с родителите в Куба: отлично владее испански, руски и английски. Икономическа магистърска диплома по Стопанско управление от университета във Велико Търново. От скоро в „Арсенал“ – от една година: преди това - осем години опит в проспериращата казанлъшка фирма Гуала Клоужърс България / Даник АД, търговски директор. Стартира кариерата си като водещ специалист „Продажби“ в „Катекс“ АД, където за 10 години качва цялата стълбица от позиции, до достигане на ръководната - външно търговски директор. Симеонов смята, че е полезно за професионалното развитие, човек да сменя работното си място след пълен цикъл от около 8-10 години. Откакто е в „Арсенал - 2000“, обаче, само за година време, Николай като че ли се усеща вече „заразен“ с оня дух на вечна принадлежност към фирмата, който веднага почувствал, че битува тук. Усещането за почти семейна доживотна връзка между хилядите арсеналци, Симеонов забелязал веднага. Знаел за него и преди, но не допускал, че ще го „прихване“ така бързо. И, че толкова ще му допадне. Но екипната работа с младия външно-търговски отбор на казанлъшката оръжейница, е толкова креативна и нахъсана от стръвта към успеха, че себе си в Отдела, Николай, вече усеща като органична част от цялото. Цялото тук е органично, но в никакъв случай – еднообразно. В екипа на шестимата със средна възраст около 35 години, които под ръководството на Христо Ибушев, развиват и удържат външните пазари за арсеналската продукция, има различни хора. Тук е толкова зареждащо и свежо да се работи, именно, защото отвъд доказания си професионализъм, всеки е личност с богати интереси и широк светоглед. За кондицията на ума, в сложната игра на търговията по световните пазари, тази оптимистична и зареждаща с позитивизъм атмосфера на екипа, е повече от необходима. Симеонов го знае със сигурност. Няма как, той е: „Цял живот търговец“. А иначе – семеен, с две деца – момчета (Николай на 14 и Александър на 11 години).
Човекът – търговец, открай време е имал интересен живот. Още от епохите на керваните с камили по Пътя на коприната, и платноходите, поели към Великите географски открития, отворили големите морски пътища между петте континента. Симеонов признава, че за да си търговец, е нужно, както да го носиш това нещо, търговския нюх и твърдите умения у себе си по рождение, така и да градиш допълнителни качества, да се надграждаш с конкретни знания и придобити меки компетенции. В теорията и в практиката. Николай си знае, че всеки търговец, тръгнал към далечни светове, е ръснат „от горе“ и с малка щипка здравословен авантюристичен дух. Но само малка – рисковете в търговията, трябва да са премерени. „Работата ми е много по сърце“, казва Симеонов, но честно казано, личи му и без да го казва.
Идва в „Арсенал“ „по естествен път“. Нов етап в кариерата. Продължение на това, което е правил и преди – продавал на международните пазари. В „Арсенал“, все пак, е малко по-различно. Не се продават платове и консумативи. Продукцията на „Арсенал“ е специфична, но затова пък, всички от „Арсенал 2000“, които я предлагат по света, преминават специални и интересни обучения, относно представянето на фирмените изделия. Симеонов намира това за изключително полезно, но има още какво да се направи в тази насока. За година тук, той не спира да се учи, не спира да бъде целенасочено обучаван по нарочна програма, съставена от ръководството. „Научих за близо година много нови неща, но винаги има какво още да се научи“, споделя Симеонов. Това е нужно, дори за професионалист с 20 години опит в търговията. Нужно е, дори когато става дума, за световно позната марка като „Арсенал“. Колкото до името, той вече е видял с очите си:
Марката „Арсенал“ отваря врати по света
За краткото си време тук, регионалният мениджър за Централна и Латинска Америка, Екваториална и Субекваториална Африка, вече е участвал в арсеналския екип на четири световни изложения. На всяко едно от тях, интересът на контрагентите е сериозен. И не е случайно проявен – за „Арсенал“ се знае. За по-малко от година работа в търговската къща на марката „Арсенал“, Симеонов вече е свидетел на бързия икономически растеж на двете дружества с това име – търговското и производственото. „Арсенал“ АД и „Арсенал – 2000“ работят в пълен синхрон. Връзките между отделите „Пласмент“ на оръжейницата, с „Продажби“, „Маркетинг“ и „Бизнес-развитие“ на „Арсенал – 2000“, са конструктивни и ефективни. Още с идването си тук, Симеонов усетил разликата с предишния си опит, станал е част от една, наистина голяма и сложна структура. За нейното ефективно функциониране в посока успешни продажби на световните пазари, в годините назад са вложени много усилия от страна на ръководството. Сега вече, „Арсенал“ събира узрелите плодове на една успешна идея, реализирана от изпълнителния директор на „Арсенал – 2000“, Христо Ибушев и заместник директора на „Арсенал“АД, Станил Станилов. Идеята да се обособи отделно дружество, което да продава арсеналската продукция, функциионирайки като търговска къща.
Работи се в перспектива
Идеята за бъдещото развитие на фирмата в годините напред, е вменена от ръководството на конкретните хора, които продават специалната продукция на казанлъшката оръжейница по света. На арсеналските търговци е ясна фирмената поликита: Сегашният растеж трябва да се задържи. Намерението на ръководството е в средносрочен план, мащабът на производството да не намалява. Да се сключват нови договори, да се стъпва на нови пазари. Тази задача всеки от екипа търговци, „гони“ на своя, определен от ръководството, регион.
Симеонов прави това в страните от Централна и Южна Америка, Екваториална и Субекваториална Африка. С колегите си са разпределени по региони, но истината е, че си помагат „навлизат“ в териториите на колегата, когато това се налага. Утвърдените пазари са важни. Но се работи и в посока, пазари с някогашни епизодични продажби, да се затвърдят. Търсят се и съвсем нови. „Решени сме да не остане точка по света, където да не сме представили продукцията на „Арсенал“, желанието на ръководството е, да се обходи целия свят“, споделя амбицията на екипа от търговци, най-новият от тях – Николай Симеонов. И се радва, когато някой от Отдела забие ново малко знаменце в картата на арсеналския музей, където са маркирани териториите на сделките по света. В търговията не винаги се стига до сделка веднага. Но веднъж позната в позитивен аспект, марката по-късно се търси, отваря Николай Симеонов една от мъничките тайни в тая сложна работа. За да се подготви за нея, Николай изминал необичаен път. Със старт в ОУ „Георги Кирков“, Казанлък. След което следват:
Шест години в Куба
В Куба той бил 5 години ученик и 1 година студент, докато родителите му работят там в края на годините преди и повреме на промените през 1989-та. Този ранен житейски епизод, се оказва решаващ за професионалния му избор: Търговията. Владеенето на чужд език, за външната търговия, е задължително условие. Владеенето на три чужди езика, с дипломи от сериозни чуждестранни учебни заведения: огромно предимство. За малка страна като България, особено в индустрията, външният пазар е въпрос на съществуване. Тесният вътрешен пазар за реализация на промишлената продукция, налага непременно експортно ориентиране на предприятията. Спецификата на казанлъшката икономика, наситена с индустриални фирми, също налага нуждата от успех на международните пазари, където продукцията да се реализира. Това пък определя и търсенето на специалисти за тази цел – международни търговци. Казанлък, се оказва град с такива кадри. Колкото и това, да не бие на пръв поглед на очи. Казанлък, за Николай Симеонов е нещо важно. Това е една от причините, да остане да живее тук, въпреки предложенията, които е имал за работа другаде. Казанлъшката връзка, не го пуснала и в Куба – там попаднал на учителката си от основното си училище – другарката Илка Горчева. Брат му пък, попаднал при другаря Кольо Горчев, дългогодишен директор на Математическата гимназия в Казанлък, отишъл на работа в Куба. Семейството учители Горчеви са били класни ръководители на братята в ЕСПУ „Христо Ботев“, гр. Хавана. Куба, тази екзотична страна, отворила сетивата на Николай за езиците. Те очевидно, му се отдавали, учел с удоволствие, завършил средно образование, още на 16 години. Четял много. Спортът също страшно го увличал. За своите мъжки 41, той почти не е оставил спорт, който да не е опитал – индивидуални, колективни, ектремни. Пътешествия извън работата, със семейството си, Николай прави при всяка възможност – пътуването по работа е едно, пътешествието за удоволствие, съвсем друго. Адреналинът, в добри дози, е нужен за добрия търговец в неговата гонитба към успеха на сделката – търговецът е винаги ориентиран към резултата. Николай е вдигал адреналина и по други поводи: разминал се „на косъм“ с атентата в Ню Йорк през 2001-ва: само ден преди 11-и септември, се качил на Кулите - Близнаци. На следващия ден, от тях останало само пепел...Полетът му бил отменен – съвпадал по време с фаталните полети, атакувани от Ал-Каида. Революцията в Египет, също за малко да го застигне, както и тежък взрив на московското летище в Домодедово в момента на кацане на самолета му там. Попаднал на стрелба в Казахстан, както и на много, много други „интересни“ ситуации по време на своите дългогодишни пътувания по света.
Но място за страх, щом си поел една работа, не може да има. Пък и рисковете идват не само в работата. Адреналинът в кръвта на човека на 21-и век, атакува сърцето навсякъде. Без това, в днешното време, вече не може да се живее. За кратко – между висшето и казармата, Николай опитва и от адреналина на журналистиката в местното радио „Вис Виталис“. Отвсякъде взима по нещо – учи се. Радва се, че и с двамата му сина е така – отличници в училище „Антим I”. Всъщност, каква друга, би могла да бъде съдбата на едно момче, родено в полунощ на 23-и април? Денят на Шекспир, Денят на Сервантес. Николай владее прекрасно езиците и на двамата класици - и английски, и испански. Владее перфектно и руски. Но прескочил рождения ден на Ленин само с няколко минути. Съдбата е странно нещо: Роден в Деня на книгата, Николай Симеонов гради от думите, от езиците, целият свой живот. Живот на човек–космополит. Няма никакво намерение да променя посоката. Харесва му, да е „Търговец цял живот“. И се радва, това да продължава да се случва, точно в „Арсенал“.
Диана Рамналиева
