Приликата между двете е очевидна. Затова смело може да се каже, че в града на розите живее и работи двойничка на актрисата и режисьорката Боряна Пунчева. При това, и тя, откакто се помни се занимава с изкуство, очарователна е досущ като екранната партньорка на Стефан Данаилов в „Дами канят” и неподражаемата принцеса Розалия от „13-та годеница на принца”.
Синеока и винаги усмихната. Нина. Животът на Нина Колева, която днес е намерила своето ново призвание в необятната музейна работа, също е разкъсан между две страни – България и Италия. Боряна пък от дете пътува до страната, в която се е родила –Полша, и се връща в родината на своя именит баща - режисьорът Борислав Пунчев, където се реализира като творец.
Поразителната прилика между двете дами, освен визуално, има и творческо измерение.
Боряна е участвала като актриса в редица любими филми от златното време на българското кино, режисьор и сценарист е на няколко филма, единият от които е за художника Генко Генков. Последният е документалната лента „Дългият път към дома” за осиновените ромски деца. Режисьор е на култовото телевизионно предаване „НЛО”, събрало съзвездието Велко Кънев, Георги Мамалев и Павел Попандов. Потомствено и в личното си професионално развитие е дълбоко свързана с българската култура и в същото време е разкъсвана между двете си родини – България и Полша.
Музиката и децата пък са водещото в живота на Нина от Казанлък. Завършила е педагогика в Музикалното училище в Бургас, а след това – Института за музикални и хореографски кадри в София. 12 години работи в Школата по изкуства „Арсенал”. Днес си признава, че работата с деца е нещото, което е залегнало дълбоко в душата й, което я докосва по онзи необясним начин, че предизвиква сълзи на радост и умиление. За да поощри таланта на малките казанлъчани, няколко години е автор и водещ на детско музикално предаване в радио „Вис Виталис”. Спомня си за времето, когато в Казанлък имаше Музикален театър и с преклонение говори за всички онези творци и стотици самодейци, които на ползу роду са работили за развитието на културата в града.
В годините на преход, за Нина идва време разделно – през 2000 година заминава за Италия. Макар че страната на канцонетите я приема гостоприемно, Нина си признава: „Именно в Италия се научих да обръщам внимание на всичко българско.” И днес тя става на крака, когато звучат възрожденски песни. „Каквото и да ви казват, българите в чужбина страдат за своята родина, милеят за българското и го оценяват много повече от тези, които не са напускали страната”, допълва казанлъчанката, която макар и влюбена в слънчева Италия, избира да се завърне в родния град и да продължи да работи в сферата на културата.
Позитивна, стремяща се да разреши какъвто и да е проблем с консенсус, в същото време до болка реалистка и самокритична, Нина Колева е истински щастлива в новото си амплоа. „Работата в музей „Чудомир” отвори нови врати в моето Аз - казва синеоката Боряна Пунчева от Казанлък. – В докосването до щедрия и безкрайно интересен свят на Димитър Чорбаджийски и предавайки го на всички онези любознателни хора, които идват тук, намирам нещо ново и необикновено, което ме е очаквало дълги години и което сега откривам.”
Иначе, постоянни величини в нейния живот си остават децата, прелестната внучка Анелия и музиката. И доброто, което намира във всеки човек и което трябва да промени света, някой ден.
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!