Земеделието в Казанлъшко преди 100 години и днес

Много пътешественици от Западна Европа, пътувайки през България, са писали за българина и неговото най-ценно богатство –земята.

Авторът на статията Минчо Минчев

Самият аз, откакто се помня, съкровено съм свързан със селото. Не съм прекъсвал нито за миг връзката със земята. Ще припомня и думите на Атанас Буров: "Всеки човек трябва да има по 1 декар нива до селото или до града, за да я чувства своя и да я обича. Да се храни от нея”.

Ще направя съпоставка на земеделието в Казанлъшкия край точно преди 100 години и днес. През 1922 г. в Казанлъшка околия е имало засети 115 748 декара (дка) с пшеница, 50 499 – с ръж, 22 933 – с ечемик, 186 – с просо, 32 351 – с царевица, 6556– с тютюн, 4531 – със захарно цвекло, 183 – с мак и 19 – с лен. Единствено в Казанлъшка околия от целия Старозагорски окръг е бил отглеждан коноп на 137 дка. Най-интересното е, че само 10 дка слънчоглед се е отглеждал тук от общо 16 892 декара в целия окръг! Ако сравним тези култури към днешна дата, ще видим, че не се е променила много картината. Отглеждат се пшеница, ръж, ечемик, просо, царевица, тютюн и дори лен. Слънчогледът сега заема най-голяма площ от обработваемите земи в България. Родината на тази непозната за Европа в миналото култура е Северна Америка, там и сега се среща в диви форми. В Европа слънчогледът е пренесен за първи път през 1510 г. и е засаден в ботаническата градина в Мадрид. Като маслодайна култура се отглежда от началото 19 век във Воронежка област в Русия, откъдето обратно е пренесен в Европа. В България идва след Освобождението. Отглеждането му започва през 1917 г., след което за кратък период се превръща в основна маслодайна култура на българската земя. В момента България е една от водещите страни в света по производство на слънчоглед, тя е след лидерите Китай, Русия, Аржентина, Франция, Украйна и Австралия. През 2013 г. България е била най-големият износител на слънчогледови семки в света с дял от 17,8%.

Таблици на отглежданите култури през 1922-1923 година

Отглеждани са били и други култури, изхранвали българите през трудните години на глад и войни в началото на 20 век. В Казанлъшка околия се е отглеждал най-много фасул – на цели 15 653 дка - сега даже не съм виждал да се отглежда в района. Баклата е заемала 80 дка, лещата – 521 дка. По отглеждане на картофи сме били първенци в окръга – 4939 дка! Единствено и само в Казанлъшка околия е отглеждан нахут през 1922 г. – на площ от 13 дка. През последните години тази култура навлиза у нас и все повече присъства на българския пазар. По отглеждане на бостан – 2379 дка, сме били след Чирпанска и почти наравно с цялата Старозагорска околия. Като си спомням на село с колички пренасях дините и пъпшите, които отглеждахме и нямаха обиране. Не помня да сме купували от магазини и пазари. Бяха най-вкусните дини и пъпешите, сладки като мед и много сочни. Климатът се променя и те много трудно се отглеждат в тези сухи и горещи лета с малко напояване.

Маслодайна роза

По отношение на градините преди 100 години сме били начело без никаква конкуренция в Старозагорски окръг. С 3080 дка овощни градини са се славели Казанлък и околията при общо 3773 за окръга. Символът на Казанлък и Розовата долина – маслодайната роза, отдавна е познат на света. 12 909 дка са били розовите насаждения в района от 14 324 за целия окръг. Дори масовите изкоренявания в миналото и търсене на земя за засаждане на картофи и други култури са съхранили символа на града ни.

Шафран

Новите култури, непознати досега в България, предизвикват голям интерес. Най-голямо търсене се забелязва при шафрана. Вече има големи масиви с шафран в Родопите, Северна България в района на Плевен, Добрич, Шумен и др. В света се отглеждат над 700 000 дка шафран. В България има, според Асоциацията на шафранопроизводителите, около 15 000 дка шафран, като 10 000 дка отглеждат членовете на асоциацията. И аз отглеждам шафран от 2019 г. Този красив минзухар, наричан червеното злато, е много полезен и се ползва в медицината.

Кейл

Други нови за България култури са кейл и манголд. За първи път тази пролет засадих кейл, наричан къдраво или листно зеле. Той е много полезен и непознат по нашите ширини. Наричат го витаминозна бомба и е любимата храна на веганите. Другата култура, която отглеждах, е манголд, известен още като червен спанак. Листата му приличат на листата на червеното цвекло. Това също е много полезна, непретенциозна и търсена култура.

Минчо Минчев, автор във вестник "Трибуна Арсенал"