Кой ще измести Левски, кой?!

- Д-р Зарев, Вие сте единственият историк, който направи изследване за дейността на Васил Левски в Казанлъшкия край и близо 50 години продължавате това дело. Как започна всичко?

- През 1968 година, когато постъпих на работа в казанлъшкия музей като млад музеен работник, имаше една много амбициозна директорка, която беше и голям археолог – Гергана Цанова. Тя ми постави задача, от която аз в началото се уплаших. През 1973 година предстоеше да честваме 100 години от обесването на Васил Левски. И тя ми каза: „Зарев, крайно време е Казанлък да направи необходимото за Левски, знаем, че е идвал в нашия град, срещал се е с различни хора. Да се напише една книга, за да се събере всичко това, да се покаже, да се знае и помни”. Признавам си, в началото започнах със страх. Поставях си въпроса къде отивам аз, кой съм да пиша книга за Левски?! Това е огромна отговорност. Но за тези 5 години, през които работех, разбрах, че е възможно.

Прерових всички архиви. Хубавото беше, че тогава все още имаше живи хора, които пазеха спомени от съратници и съмишленици, свързани с Левски. И наистина през 1973 година книгата излезе – „Васил Левски в Казанлъшкия край”. Има един интересен факт. По това време нямаше никъде хартия, нямаше къде да се отпечата. Но Гергана Цанова отиде при първия секретар на партията в града Петко Влаев и му разказа всичко. Той беше с много широка душа и веднага се зае да реши въпроса. Обади се на „Арсенал”. Там винаги имаше хартия, защото предприятието имаше собствена печатница. Веднага се съгласиха - колкото е необходимо, толкова. Хубавото също беше, че по това време художник в нашата Художествена гимназия, сега известен график, бе Дечко Тодоров. Свързахме се с Военното издателство, направихме корицата със зелен цвят, оформлението стана с неговата клетва и с печата, наистина много добре се получи. Оригинала на оформлението веднага го взе Жечко Попов, който събираше много архивни документи, свързани с Васил Левски.

Книгата излезе и се разграби веднага. И аз останах с впечатлението, че действително съм направил нещо добро, защото до този момент никой преди мен не е правил такова изследване.

- Ще започна с една много интересна история. През 1925 година, в третия том на „Казанлък в миналото и днес“ Константин Бозвелиев - един голям социлдемократ, краевед и общественик, излиза със статия, че българското население е живяло в мир и покой с турците и поради тая причина, въпреки че Левски идвал в Казанлък, той не могъл да създаде революционни комитети. Константин Бозвелиев все пак казва, че баба Гана го е посрещала, но завършва катастрофално за историците и краеведите, че няма революционни комитети.

През 1933 година Чудомир, на когото е направило впечатление твърдението на Бозвелиев и вероятно не е бил съгласен с тази хипотеза, публикува статия във в. „Искра”, в която описва как Левски е идвал в Казанлък, как братя Папазови са му дали 25 турски лири и как е имало т.нар. оглашени – хора, които са били свързани с дейността на Раковски. Дори цитира как Ботьо Папазов е предупредил Левски: „Пази се от брат ми, Димитрото, защото е малко опърничав. Той е променлив като вятъра...”, т.е. да не му казва всичко.

Чудомир попада и на интересни записи на отец Георги Сеизов, който посреща Левски в Казанлък, но въпреки тези изследвания, не е успял да напише книга...

Затова стигнах до извода, че с написването на първата си книга, аз вървя на правилния път – да покажа, че Васил Левски не само е идвал в Казанлък и околните села, но е основал тайни революционни комитети. Във връзка със 160-години от рождението на Левски, през 1997 година, тогавашният главен редактор на „Искра” Йордан Йорданов ми даде идеята да продължа да пиша по темата. И така се появи втората ми книга „Сподвижници и и съидейници на Левски в Казанлъшкия край”. В нея уточнявам за баба Гана, за Петьо Ганин, за хана им, за действията на Левски в Казанлък и по селата. Тогава намерих нещо много интерисно – един член на комитета в село Коларово, Старозагорско, дава изключително точни сведения колко са комитетите в Старозагорски район - Старозагорският революционен комитет става окръжен и играе много важна роля във вътрешната революционна организация в България. И даскалът от Коларово посочва – в нашата област има 39 революционни комитета и ги изброява в Стара Загора и околия има толкова, в Чирпан и околия, в Нова Загора и околия... В Казанлък и околия – 7 комитета.

А граф Игнатиев казва, според донесения на турските тайни служби, в Пловдив и в Казанлък шета един поп Василий, който прави всичко възможно България да се освободи. Какво повече да се каже по този въпрос? Пловдив и Казанлък – още в началото на първата обиколка на Левски. Тогава в един студен зимен ден той отива при Георги Сеизов в църквата в Новенската махала и пита за баба Гана и за сина й. Васил Левски се познава с Петьо Ганин още когато тръгва с вуйчо си да учи в Стара Загора и Петьо Ганин споделя: „Аз бях две години по-млад от Васил, но оттогава ние имаме приятелство”. Той става главен куриер и охрана на Левски, когато е обикалял из Долината. Петьо Ганин е бил непрекъснато с Апостола и по-късно ще каже за него: „Беше мълчалив човек, но онова, което казваше, беше точно и ясно”. Типичен конспиратор.

- Първата обиколка на Левски започва през декември 1868 година. Той е обнадежден и окрилен от това, което вижда по българските земи, престоява само два месеца в Букурещ и бърза да се върне. По време на втората си обиколка, започнала на 1 май 1969 година, създава комитетите. И поставя задачи – да се събират оръжия, дрехи, барут, защото народът трябва да има подготовка за това, което предстои.

Първият комитет в Казанлъшкия край създава в Шипка, защото знае, че това е чисто българско село, а и шипкалии са много добри ножари. Никола поп Павлов събрал по-голямата част на местния читалищен съвет в къщата на Маньо Бояджиев. В комитета се записали още даскал Стефан Шаханов, даскал Шиньо Чомаков, Тенчо Ангелов, Петър Богоев, Лальо Григоров и други. След това посещава съседните селища. През 1869 година престоява осем дни в Долината. През пролетта и лятото на същата година той създава много от комитетите в българско.

- Краеведът от Габарево Благой Емануилов твърди, че Левски създава Казанлъшкия революционен комитет през 1869, но аз поддържам тезата, че комитетът в Казанлък е създаден през 1871 г., а в останалите села – Шипка, Енина, Мъглиж, после Долно Сахране, Габарево, Турия, Виден, през 1869 година. Главен функционер в Казанлък е Петьо Ганин. В комитета влизат още Петър Пенович, св. Андон Григоров, св. Стефан Бозов, Филип Велиев, Димитър Душанов и др.

Тук искам да вметна нещо много важно, което обяснява защо Левски отива най-напред в т.нар. Новенска махала. Между 1780-1839 година в нашата история има един много тежък момент – това са кърджалийските и даалийските нападения. Това са банди, които от Южна Тракия идват, палят, унищожават, поробват. Тогава казанлъчани решават да се съхранят и построяват висока отбранителна стена, наречена шарампола и по тази причина, много родове идват от съседните селища в Казанлък и създават Новенската махала, където е църквата „Света Троица”. В тази църква Левски се среща с Георги Сеизов. В тази чисто българска махала се създава първото читалище в Казанлък през 1860 година. Чрез него се формира съзнанието на казанлъчани за национално освобождение. И още през 1866 година идват пратеници на Раковски, т.нар оглашени, но до организация не се стига. Левски обаче знае за ситуацията тук и затова се насочва точно към тази махала и иска среща с баба Гана, с Петьо Ганин. Така тръгва неговата дейност.

От сина на Петьо Ганин се пазят записи, в които се твърди, че освен в хана на баба Гана, е имало още къщи, където сподвижниците на Левски са правели своите сбирки. Всички те се намирали в един район, близо до хана на баба Гана, за да може Апостола да се прехвърля лесно. Аз установих една от тях – до Калпакчийската църква, на гърба на Папазовата къща, се е намирала къщата на поп Стефан, където е заседавал Казанлъшкият революционен комитет.

И още един важен факт - всички членове на комитети, които влизат не само в Казанлъшкия край, а в цяла България, основават читалищата по места. В Пловдив през 1870 г. се прави национален конгрес на учителите и 90% от тях са членове на комитетите по места. Там е бил Филип Велиев, член на Казанлъшкия революционен комитет.

- Истината е, че с това почти половинвековно изследване, свързано с дейността на Васил Левски и неговите сподвижници в нашия край, аз исках да покажа, че и Казанлък си има своите герои, че има участници в хайдушките чети, членове на революционни комитети, опълченци. Аз показвам това с факти, с документи, със спомени на съвременници.