Първият звънец в най-старото казанлъшко училище – СУ „Екзарх Антим Първи”, тази учебна година бе ударен от столетницата Иванка Антонова. Достолепната жена, която на 7 март 2022 г., навърши 100 лета, е учителка и дългогодишен директор на същото училище. „Това е моето училище, където съм прекарала най-хубавите си години", сподели тя. В своето приветствие към учениците и учителите на училището Антонова пожела на всички ученици и учители да са здрави и никога да спират да учат, да напредват и да следват целите си. Заедно с настоящия директор на СУ „Екзарх Антим Първи” Радиана Стефанова тя удари първия звънец за новата учебна година.
През 2022-ра учебното заведение навършва 185 години от своето създаване и това го прави най-старато учибище в града, съхранило традициите и въвеждащо иновации в обучението на своите възпитаници. Присъствието на 100-годишната казанлъшка учителка в юбилейната година на нейното любимо училище носи и една прекрасна символика – хората и местата на духа и знанието са заедно, независимо от превратностите на времето и събитията.
От 1947 г. Иванка Антонав е учител в единствената по това време казанлъшка прогимназия „Добри Г. Кехайов“, която година по-късно е преименувана на „Тодор Юлиев“. От 1954 г. училището става средно с обучение на ученици от 1 до 11 клас. Тя преподава предимно по математика, също е и класен ръководител. Шест години по-късно училището отново става само основно, а от учебната 1961-1962 е назначена за негов заместник-директор. От 1966 г. заема поста директор до пенсионирането си през 1977-а. За своята работа е многократно награждавана.
„Не ми беше много трудно, но като отида в училище, нямаше връщане - спомня си Иванка Антонова. - Голямо напрежение имаше, но това за мен беше напълно нормално. Няма как да си учител и директор, да отговаряш за толкова много деца, а да се щадиш. Освен работата в училище, задължително обикаляхме по домовете на учениците, за да видим в какви условия живеят и учат. Децата бяха добри, любознателни. Имаше и буйнички, но всичко беше в реда на нещата. Цареше ред и дисциплина. Родителите бяха много активни. Всички бяхме отговорни – и учители, и ученици, и родители. Децата имаха респект от учителя. Колкото и шумен да бе класът, като застана пред тях, всички се умълчаваха. Съществуваше огромно уважение към нас, учителите. Като ни срещнеха на улицата, спираха, поздравяваха. Дори и днес моите ученици, вече възрастни хора, когато ме срещнат, почтително спират. Или пък ми се обаждат по телефона, за да чуят как съм. Толкова е хубаво това усещане за признателност и уважение!“.
Hirwgk преди 1 година
Hirwgk преди 1 година