Добротворецът от Казанлък: Стенли, който дарява красота на онкоболни жени

Казанлъшкият стилист Станимир Нанчев – Стенли, който дарява красота на онкоболни жени и деца, е единственият номиниран от града на розите за престижната награда „Добрият Самарянин”, която се връчва за 7-а година на добри хора. През 2016 година нашият съгражданин започна мащабна инициатива „Надеждата е красива”, насочена към подкрепа на жени с онкологични заболявания, преминали през тежките процедури на химиотерапия. Неговата идея е всички те да получат перуки от естествена или изкуствена коса, които да им се предоставят безплатно. Освен необходимия елемент от женската красота, болните получават самочувствие, надежда и най-важното – знаят, че зад тях стоят добри и милосърдни хора, които ги подкрепят. Във фризьорското студио на Стенли в Казанлък повече от 1000 жени са получили безплатна перука и грим, а дарителите стават все повече. Най-интересното е, че Стенли привлече за своята кампания деца и младежи, които помагат на деца и младежи, болни от рак. Лично националният омбудсман Мая Манолова подкрепи идеята на казанлъшкия стилист и присъства на 1 юни миналата година на неговата инициатива навръх детския празник.

Станимир Нанчев ще се състезава за наградата „Добрият Самарянин” заедно с останалите 8 номинирани добротворци. Това са Виктор Драголов, който подкрепя деца със зрителни нарушения; офталмологът Д-р Анелия Хохвартер, която спаси зрението на дете; Децата, родителите и техните учители от подготвителна група “Радост” при ДГ "Светулка", които помагат за леченито на малкия Димитър Белев; Ида Дамянова, Галина Колева и Ева Ролева, които дариха косите си за онкоболни жени; Колективът на XI ОУ "Николай Лилиев", Стара Загора, които възпитават децата в състрадателност, уважение, помощ, добросърдечност и толерантност; Таня Славова, управител на „Мересев” ЕООД, която се превръща в Ангел-спасител за младо момиче; Мария Тончева от павилион "Цветни мечти", която заедно със свои приятели се грижи за мъж, останал без подслон; Моника Маринова, която победи болестта и се превърна във вдъхновител за много страдащи деца и възрастни.

Цepeмoниятa пo вpъчвaнe нa гoдишнитe нaгpaди „Дoбpият Caмapянин” щe ce cъcтoи нa 11 дeĸeмвpи oт 19.00 чaca в зaлaтa нa Дъpжaвнa oпepa - Cтapa Зaгopa. Toвa e чacът, oпpeдeлeн oт Cдpyжeниe „Caмapяни” зa Чac нa дoбpoтвopцитe. Щe бъдaт пpeдcтaвeни иcтopиитe зa дoбpитe дeлa нa xopa, извъpшили мaлĸи и гoлeми гepoйcтвa.

Bceĸи гocт щe мoжe дa дapи cpeдcтвa зa oĸaзвaнe нa юpидичecĸa пoдĸpeпa нa жeни и тexнитe дeцa, ĸoитo нямaт финaнcoвaтa възмoжнocт дa нaпpaвят пъpвaтa cтъпĸa ĸъм нeзaвиcимocт и живoт бeз нacилиe.

Номинацията на стилист Стенли Нанчев е направена от Мария П. Ето какво разказва тя за казанлъшкия добротворец:

"За миналата Коледа получих диагноза „рак”. Всичко стана страшно бързо. Лека тежест и болка в яйчниците ме отведе на стандартния преглед при гинеколог. Никакво време за губене. След няма и две седмици минах през операция по отстраняването на образуванието и се надявах всичко да приключи до там. Да, ама не. Така дойде моментът, в който трябваше да приема „тежката диагноза” и да поема по пътя на борбата с рака…
Назначено ми бе лечение – шест химиотерапии. Звучеше страшно. Стана още по-страшно, когато от косата ми взеха да падат цели кичури. Повечето от нас сме гледали по филмите подобна ситуация и отстрани изглежда някак си част от „процедурата”, но в действителност това бе един от най-травмиращите моменти за мен. Махнах я (косата) сама, по препоръка на близките и психоложката в болницата. Щяло да се възприеме по-лесно. Уви!

На поредната химиотерапия някой мушна в джоба ми малко листче хартия – 088*/******, Стенли, Казанлък: „Обади се, ще ти помогнат с добра перука”. Прибрах се у дома и още на следващия ден реших да посетя салона на Стенли. Ей така, без предварителна заявка и предупреждение. По пътя натам през цялото време се чудех, като вляза какво да кажа, как да обясня, сигурно щеше да има още хора в салона. С една дума, изпитвах неудобство да представя нуждата си.

В момента, в който прекрачих входа на фризьорския салон, съзрях висок млад мъж с живи очи и лъчезарна усмивка. Погледна ме, поздрави ме за добре дошла и се приближи. Прошепна: „За перука ли?”. Нямаше нужда от обяснения. Той сякаш ме очакваше. Съгласих се. Една жена ме придружи до помещение с много перуки. Помогнаха ми да си избера най-подходящата за мен. Такава, с каквато да се чувствам комфортно. Отделиха почти час от времето си. В този момент се почувствах специална – обгрижена от напълно непознати хора, които сякаш знаеха какво се случва в ума ми и разбираха важността на този на пръв поглед „несериозен” проблем. И така Стенли ми подари надежда. Вяра, че ще се справя в трудния път и най-важното – той бе един от първите хора, който ми доказа, че не съм сама. И сега не спирам да вървя напаред."