И при тях конкуренцията е жестока. Чак пердаши по кокалчетата, както казва „пионерът“ в този бизнес в Казанлък- българинът Иван, женен от 100 години за ромката Росана.
Последната невероятна красавица, прехвърила 50-те, която го следва неотлъчно всяка сутрин и е нещо като счетоводител на семейния бизнес.
А от този бизнес и бял хляб се яде, макар и не всеки ден. Защото има дни, и дни.
Особено пък сега, когато са толкова много конкурентите, почти 20-тина талиги, по сметките на Иван.
И за да докараш накъм 20 лева трябва да си от рано, още в 6 часа на педал. Педалът за Иван и Росана обаче е стара каруца и пъргав кон с невероятното име Дилиюрек.
И купища чували.


От времето и заради зле отразилата се слава с националния трикольор на талигата, последният вече липсва. „Не било сега време за гордост“, споделя водачът на талигата. Всичко останало обаче в подвижния офис и бизнес на Иван и Росана си е на мястото.
Основното е да са пъргави и първи. За деня.



Както са били първи преди няколко години, когато проправят пъртината на бизнеса с пластмасови бутилки и тяхната уборка в Казанлък. Иван и Росана – българин и ромка от града на розите, с адрес „Кармен“ са първите, тръгнали да събират найлоновите бутилки и отпадъци по казанлъшките контейнери,кофи за смет, улици и кьошета. В началото ги гледали като „нищо повече от много големи боклуци“, но впоследствие се оказало, че от това се правят „някакви дневни пари“. Не лоши. Така се нароили и другите конкуренти и сега се бутат и състезават за всяка кофа със смет.

Ако успеше да събереш 100 килограма пластмасови бутилки днес, си цар,дават по 20 стотинки за всяко, казва Иван и намига с око. Здравото. Другото го загубил по време на предишия си стаж като животновъд. Не съобразил предупрежденията за стрелби по „Тюлбето“ изкарал стадоти.. станала белята.

Докато Росана пъргаво оглежда и събира това, което са изхвърлили в контейнерите, Иван с пръво двенно найлоново кафе ниже още от пластмасовите бизнес тайни и поуки:

1. Важно е да си пръв. Не тръгнеш ли по обиколка в гарда в 6 часа, пиши узгубен денят.
2. Не еработа за сам. Понякога се редят поне по трима на контейнер, а колкото повече ръце, толкова повече пластмаса.

3. Българинът пие много. Бира. Ако сме като Европа с боклуците, под пари ще останем като народ.

4. Лошо хвърлят навсякъде. Най- много пълнят контейнерите и най- много бира се пие в района на казармата и двете фабрики около нея.

5. В „Изтока“ е мръсно. Много даже. Българинът хвърля много и не пази. Циганинът му чисти.

6.Боклукът е голям бизнес. Стига да го събираш поне докъм 2-3 следобед.


Докато ниже пластмасовите бизнес тайни,съпругата Росана вече е претърсила огромния четири кубиков контейнер. Имало е за какво.
Само на метри от тях, прегърбена възрастна баба, също рови. Тя обаче е с дребен габарит. Само с количка. Пък такива ги съжалявам, казва Иван, за когото „мъката по света от Йовково време насам станала дваж повече“.


Затова не смее да съди никой за нищо..Само за мръсотията, дето я творим сами и не си я чистим. Половината боклук е изхвърлена пара, ама кой да ти каже, диви се на ужасната ни човешка непрактичност пластмасовият магнат с талигата от „Кармен“ Иван.
И поема към следващия боклук.



За днес денят свърши. Добър е. Има- няма 25 лева до обед. Понеделник е.
Народът три дни ял, пил и .. почивал.
Следващият пик е в сряда ... после затишие и така до събота.
И така ден след ден, все хубави дни. С болуци.
Пластмасови.
Да са само такиви, хаир ще е!

Намига Иван и пришпорва сънливия вече Делиюрек до следващия кош с боклук.