Еньовден е български народен празник, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата православната църква отбелязва рождението на св. Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.

Билките
Смята се, че срещу Еньовден, различните треви и билки придобиват по-силна лечебна сила, която с изгрева на слънцето изчезва. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ — за всички болести и за „болестта без име“. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. Еньовденските билки се използват за лечение на хората, за разлика от гергьовденските, които са за лекуване на животните.

Легендите
На този ден се вярва, че водата се зарежда с магическа сила. Слънцето за последно се окъпва в нея, а след това се отърсва и по земята пада вълшебна роса. За това и традицията повелява днес хората да се къпят в течаща вода. Традицията повелява при пълно мълчание (за да не се отнеме от чудотворната й сила от шума на човешки гласове) от сладки водни извори да се налее „мълчалива вода“, а след това да се пие за здраве и да окъпе в нея малкото дете от семейството. Има също така поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.

Християнският празник
На 24 юни църквата чества денят на рождението на Йоан Кръстител. Според тази вяра неговото рождение е подсказано „свише“ — родителите му, Захарий (юдейски свещеник) и Елисавета, вече на преклонна възраст, получават вест, че ще добият син. Ражда се няколко години преди Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той пръв започнал покръстването на юдеите във водите на р. Йордан.