Орисията да редиш пъртини

Той е от орисаните да редят пъртини. От онези, дето плуват, като ги пуснат в дълбокото. Отвъд времевата конюктура. И въпреки нея.

И някак логично, с усмивка приема споходилия го случайно късмет от кафето: да се съди за успеха на един човек не височините до които е стигнал, а по начина, по който отскача, когато се удари в дъното.

От респекта и пиедестала на 79 –те си години, обобщава пътя си така: живот в две епохи и спокойно продължение в трета.

В която не го е напуснал трепета и хъса му за обществените дела, емоцията по ставащото в родния му град. И работа, в която да остави диря. Каквато всъщност е личната му житейска орисия.

От 19 годишен да оставя дири.

Той е един от най- личните арсеналски ветерани и най-известни казанлъчани, два мандата кмет на града, чието име отдавна се е превърнало в синоним на управленец и ръководител от голям мащаб. И отвъд пределите на страната.

Стефан Дамянов. Който днес има и личен празник.

Хора като него не се подминават. Респектиращата им биография не позволя това. Независимо от това, че нишката на живота им винаги е опъвана и разпъвана от обществено мнение, политическа и всякаква друга конюктура. Преминава през нея в ритъма на „Осанна“ и „Разпни го!“, по начина по който породата жилави хора оцеляват. За да поемат поредното житейско предизвикателство.

Когато през 1957 година прясно дипломираният „ЦвяткоРадойновец“ от специалността „Двигатели с вътрешно горене“ започнал работа в Обединените заводи „Фридрих Енгелс“, едва ли е подозирал колко дълъг и интересен ще е пътят му, белязан и започнал оттук.

19 годишният отличник на випуска започнал работа като конструктор в отдела на главния металург на завода, по онова време Васил Тюркеджиев. Години по- късно пътищата на двамата ще се срещнат отново, вече в качеството на директор и негов заместник по техническите въпроси, какъвто става Дамянов десетилетие след това, едва на 29 години. С което записва името си в комбинатската история като най- младия зам. директор и после най- младия генерален директор на комбината. Последното поел на 34 години.

От Тюркеджиев младият конструктор усвоява тънкостите в термообработката и индукционното нагряване на детайлите. Чувства се в свои води, а мащабите на мислене и работа във все по- разрастващия се комбинат, му допадат. След казармата бъдещият млад специалист отново се връща в комбината, но вече при героя на социалистическия труд Марин Анлександров. По онова време главен технолог на комбината.

„Бай Марин беше човек със средно образование, но изключително трудолюбив и роден ерудит, който работеше много целенасочено и всеотдайно. От него научих много от нещата, които ми останаха като фундамент за цял живот“, признава и днес ученикът Дамянов.

Във времената на наливане основите на голямата българска промишленост малкото, но качествени български ВУЗ-ове трескаво събират най- доброто от бъдещите ръководни кадри у нас. За бившия възпитаник на казанлъшкия Механотехникум максималният бал за кандидатстване в МЕИ –София, днес ТУ-София, му отваря врати за всички специалности, редовно обучение. Заради грижи по болна майка, Стефан избира задочното. Съдбата обаче му готви бонус за този избор: по същото време в Комбината започва набирането на бъдещи специалисти по барутите и полигонно – зенитни установки, зенитно и стрелково оръжие, ракетни горива. Това е детска и голяма страст на младия задочник, който е типичното расло следвоенно дете, играло с дървени пушки и пистолети, метални топчета и олово. От подобни гърмежи и взривове във варели има и белег.

Подготовката и подборът на бъдещите специалисти по стрелкови и зенитни установки се провежда на територията на комбината. Преподаватели са специалисти и генерали от Военната академия. Математика и химия са основните дисциплини, на които наблягат бъдещите кадри на фабриката и потенциални студенти в Съветския съюз. Заради държавни неразбории, приемът става година по-късно.

Заедно с покойният инженер Георги Марков, Стефан Дамянов и още 12 млади българи през 1962 година стават първата 14 членна група от български студенти, изпратени на обучение в Меката на науката- в Москва- Московският енергетичен институт. Най- старото учебно заведение в Русия, в което са преподавали Ломоносов, Менделеев и още куп научни светила от световен мащаб. Бъдещият инженер е на път да сбъдне мечтата си- да учи нещо иновативно за времето си: промишлена електроника.

И в Москва и по-късно в Тулската политехника, където ги изпращат след първата година на обучението им, Дамянов дели една стая и чин с Георги Марков. В Тула момчето от казанлъшката „Кула“ става специалист по неуправляеми реактивни ракетни системи и навлиза надълбоко в този вид проблематика. Научен ръководител на дипломната му работа е Евгений Николаевич Съдбинин, тогава генерален директор на Тулските военни заводи и депутат в Думата. Курсов ръководител му става директорът на Тулската политехника Фьодор Сидикин.

Това са световни легенди в сферата на балистиката и отбранителната индустрия, признава бившият арсеналец и кмет на Казанлък.

И тъй като в живота никога нищо не е такова каквото изглежда и както го планираме, връщайки се в Казанлък, с надежди и планове младият специалист по ракетни установки започва работа в.... в пиротехната на Завод 4.. Там го пращат от „Кадри“. Имало годишнина от Девети септември, в пиротехната трябвали хора да правят фойерверките и засили Тулският ракетен специалист там.

Там го чакало перце от Съдбата- невероятният Илия Минев, който го посветил в тънкостите. По същото време там се създават 14 вида нови пиротехническии изделия, сред които и „Звездната красавица“, на която кръстник става Стефан Дамянов като водещ конструктор.

После животът го завихрил. С невероятни темпове.

Преместили го в Завод 1 като технолог при Атанас Койчев. Там Тулският инженер заплувал в свои води. При производството на цевите. Там можел да покаже и разгърне мащабите на наученото.

Били години, когато в Комбината се усвоявали много нови разработки и изделия, а паралелно с това издигналият се до дясна ръка на Васил Тюркеджиев, първи зам. директор по техническите въпроси, отговарял и за капиталното строителство.

От камбанарията на днешните си години Дамянов споделя, че с нищо и за нищо не би заменил това време. И като предизвикателство, и като съзидание, и като емоции. Години на градеж.

В този период се среща с много интересни и важни хора. Няколко пъти с Първия, както и с други ВИП персони за онова време. Незабравими обаче остават срещите и беседите на младия генерален директор на „Фридрих Енгелс“ с генерал Георги Ямаков. Легенда на българския ВПК.

Пред него бях като студент пред професор, казва Стефан Дамянов.

Под ръководството на Дамянов се разработват във фабриката няколко фундаментални за времето си и с отношение в сегашното изделия: Автомат „ Калашников“ – модернизиран, кал. 5,56, с американски патрон, ръчен противотанков гранатомет SPG-9, безоткатното противотанково оръдие, зенитната установка, пистолет „Бран 1300“, приет на въоръжение в Българската армия през 1974 години и преименуван по-късно на „Шипка“. Пистолетът е една от големите лични гордости и емоции на Стефан Дамянов, в екип с Иван Талмазов и покойният Дечо Савов, както и Роторната картечница кал. 7,62х54, от 1975 година. Последната е създадена като секретна разработка „Ураган“, за нуждите на противовъздушно-зенитните ни системи.

Цяла одисея се заформя около конструирането на оръжие с 12,700 изстрела в минута, което да осигурява т.н „преграден огън“. За целта ръководителят на екипа, какъвто е по онова време Дамянов 3 месеца, с разрешение от най- високо държавно ниво гледа кадри от Виетнамската война, снимани от чужди ТВ екипи в БНТ. Целта е да разбере повече за този вид оръжия като технология, конструкция, действие. За малко да отиде и на огневата линия във Виетнам, в ролята на полковник. За целта дори му ушили и съответната униформа. Научната „щуротия и авантюра“ се спира лично от генерал Ямаков. След месеци упорита работа с Чаньо Стоянов, Стоян Велев и Димитър Митев, „Ураганът“ на „Арсенал“ е факт. На визита да се запознае с новата изключително иновативна и смела разработка в Комбината пристига лично висш генерал от Варшавския договор- Ваганов, който споделя пред тогавашния Първи секретар на ГК на БКП в Казанлък Петко Влаев, че с тази роторна картечница на практика България става трета страна в света, след бившия СССР и САЩ, които усвояват такъв тип оръжие.

За изпитанията на закритото стрелбище пристигат 12 генерали от висшия генералитет на страната. Глупава несъобразителност и затворени прозорци по време на изпитанията натръшват от ударната вълна генералите по земята. Изобретателите са в потрес, а уникалната и смела разработка, която е можела да отвори съвсем други хоризонти пред Българския ВПК, така и не влиза на въоръжение.

На 34 години упоритият и всеотдаен изобретател е генерален директор на Обединените заводи „Фридрих Енгелс“. Под ръководството му са 72 хиляди души с кооперираните производства, като само на територията на заводите в Казанлък работят 23 хиляди души.

За онова време днес казанлъшкият кмет два мандата и бивш арсеналец си спомня: „Ежедневно извозвахме с автобуси до близките села по 8 хиляди души, специални спирки им направихме, 1400 бяха само арсеналските самодейците в различните колективи. Заради тях и ентусиазма им, заради мащабите, с които фабриката поемаше нагоре побихме и първите камъни на новия Дом на културата.. Няма такъв друг в страната.“

После центрофугата на живота го завъртяла. Отвъд арсеналски. Поредица от назначения на различни места в страната. От завода за електропорцелан в Николаево с персонал от 2 хиляди души, през „Мадара“ – Шумен, ДСО „Металхим“, Завода за дизелови двигатели във Варна и промишленият гигант на България „Балканкар“, на който е генерален директор 7 години. 116 хиляди души, 33 завода в страната и 21 зад граница са под шапката на гиганта. Ръководи го казанлъшкото момче от квартал „Кулата“ и бивш арсеналец Стефан Дамянов.

Ото далечината на времето днес ветеранът е категоричен: където и да е бил, какъвто и мащаб да е имал „ опитомяване“ пред себе си, мащабът и предизвикателствата с марка „Арсенал“ са най- горе в личната му житейска класация. Защото там е и сърцето му. И годините, в които е трупал опит, събирал приятелства и уроци.

Сега, на прага на поредно, важно житейско десетилетие, бившият арсеналец, стопански ръководител от най- висок ранг в две различни Българии, бивш кмет на Казанлък два мандата, в две различни проекции, знае много за хората, живота, властта, кариерата, политиката, парите. И как всичко това може да те завихри и отнесе, ако не удържаш на центробежността. От всичко това е пуснал куп поуки в човешката си торба. Най- важната е от пребиваването му в местната власт и политика: да не се доверява на хора, които злоупотребяват с доверието.

На прага на новата си лична година е сгушил ежедневието си в ръце и се радва на всичко човешко и хубаво около него. И най- много на внуците. И на успехите и енергията в предприемчивите и добри хора, готови да работят за общи каузи. И все така се възхищава на размаха в бизнеса на смелите градски хора.

Не се е примирил с някои планове и идеи в местната власт, на които като кмет, малко не стигнало да се случат. Паднали просто жертва в разнолики интереси. Минералният комплекс в Овощник, спортната зала в Казанлък и големият проект „Севтополис“.

В непримиримостта му няма обида, нито горчивина, а надежда: че градът ще дочака стопанина си, който ще надмогне лично его и амбиции, ще уважава предходните и ще работи с грижа и уважение за хората.

Останалото е живот.

И колко дълги ще са дирите в него си е лична човешка работа, казва кметът на Казанлък два мандата Стефан Дамянов и арсеналец завинаги.