„Имам приятел, с който трийсетина години си говори за нашите опити в сферата на изкуството. Дойде време да направим и обща изложба“, е написал казанлъшкият фотограф, снимащ България от птичи поглед, Александър Иванов. А приятелят, за когото говори, е друг казанлъшки творец – художникът Румен Петков. Двамата ще покажат България в черно-бели фотоси и цветни картини в съвместната си изложба „България – хроматична и ахроматична“. Симбиозата между черно-бяла фотография и живопис показва по нетрадиционен начин, от различни ъгли, гледни точки и сетивност красотата на българската природа.
Александър Иванов
Румен Петков, през погледа на Сашо
Интересната идея ще бъде реализирана с близо тридесет авторски творби на двамата казанлъчани. Сашо ще подреди 10 фотографии от колекцията „Приказка за гората“, а Румен ще покаже 14 пейзажа и фигурални композиции и 5 пластики. Точно такъв вид експозиция и на двамата е за първи път, но те са удовлетворени от факта, че ще представят изкуството на България и на Казанлък в американското посолство пред дипломати, културни дейци, представители на бизнеса. Една възможност да бъде показана България в нейната черно-бяла и цветна красота, пресъздадена от съвременни майстори.
Изложбата се открива на 17 май, четвъртък, от 18,30 часа в Посолството на САЩ у нас и ще остане там до края на месец юни.
„Приказка за гората” е един проект, който осъществих преди 16 години - разказва фотографът Александър Иванов. - Радвам се, че успяхме да организираме тази изложба, благодарение съдействието на една галеристка. Моите черно-бели снимки ще контрастират на цветните картини на Румен Петков. Всъщност, изложбата „Приказка за гората“ я дарих на Музея на фотографията в Казанлък по повод Деня на Земята и може да се каже, че музеят се представя в посолството“. Александър Иванов е известен с любовта си към природата и борбата, която води чрез своето изкуство за съхраняване на българската гора.
В последната изложба, която той подреди само за един ден в Музея на фотографията, Сашо показа снимки от колекцията си „Приказка за гората“, които са правени в Туловската гора, Юлиевската гора и Ветренската кория „Бял камък“.
„Корията „Бял камък” просто изчезна – споделя с болка казанлъшкият фотограф. – Туловската и Юлиевската гори все още са живи, но не трябва да се допуска и те да бъдат сполетени от същата съдба. Юлиевската гора е 228 хектара и е 10 пъти по-голяма от „Бял камък”. За щастие, тя не е унищожена, въпреки опитите. Не знам по какъв начин и как можем да въздействаме, но не бива да бъдем интертни и да си гледаме само нашата нивичка. Не бива да казваме: „Това е работа на еколозите”, еколозите са част от нас и ние трябва да бъдем загрижени и да правим необходимото. Аз направих тази изложба, защото виждам как се променя българската гора и то в отрицателна посока, как бива опустошена. А това е част от Казанлъшката долина. Знам, че 90 процента от това, което правя, е нахалост, но не мога да стоя безучастен.“ И Александър Иванов продължава напред – да представя българската природа с нейната невероятна красота и да показва със своето изкуство колко безвъзвратно си отива, когато човек безотговорно я използва.
Досега той има издадени 7 прекрасни албума със снимки от цяла България. Сашо Иванов е един от пионерите у нас, който започна да прави прекрасни фотографии от птичи поглед, понесен от делтапланери високо в небето. Точно тези кадри показват цялата неповторимост на българската природа и носят посланието тя да бъде съхранена за поколенията. В момента казанлъшкият майстор на обектива се е съсредоточил върху авторския си проект, посветен на Странджа планина. За него, това е уникална част от България - не само като география, природни забележителности, но и като древна история и традиции.
Edeier преди 1 година
Edeier преди 1 година