Първият регулационен план на Казанлък, изработен от инженер Ненов, е утвърден през 1908 година по време на управлението на 12-ия кмет на града Дечо Драгиев. Той кметува два мандата – от 5 януари 1904 г. до 16 октомври 1908 г., общо 4 години и 9 месеца.

По негово време е построено е училищното здание на основното училище в Куленската махала, а на 8 януари 1907 г. Общинският съвет взема решение за построяване на Девическо класно училище „Минчо и Гаврил Константинови” в Калпакчийската махала. Издигната е пожарната кула през 1906 г. Завършени са каптажните работи на минералните бани в Горно Паничерево. Вземат се мерки за спиране на пороищата в района.От 1905 г. започва построяването на междуселски пътища в направление Габарево, Павел баня, Бузовград и други селища в района. През 1907 г. е открита Опитна станция по розата, която дава началото на днешния Института по розата и етеричномаслените култури.

Преди Дечо Драгиев, своя дан за развитието и благоустрояването на града и съседните села са дали Добри Кехайов – първият кмет в Следосвобожденски Казанлък, следван от розотърговеца Димитър Папазов, Никола Самев, Илия Стоков, Костадин Т. Касев, Ф. Колев, Стефан Енев, Георги Попов, Минчо Стоев, още един розотърговец – Христо Христов, Стефан Колинкоев и т.н. За първите 8 от тях вече разказахме в рубриката „Кметовете”.


Минчо Стоев е 9-ият поред кмет на Казанлък, ръководил общинските дела от 15 юни 1899 до 7 юли 1902 г. По време на неговото кметуване се открива есенен панаир в града, който става ежегоден. През 1899 г. е изготвен третият благоустройствен план на Казанлък. Пак по негово време, през 1901 година, се поставя началото на Исторически музей „Искра” и на Художествената галерия от видния казанлъшки деец Петър Топузов. И една много сериозна социална придобивка извоюва тогавашния общински кмет – отварят врати безплатните детски и ученически трапезарии.


Розотърговецът Христо Христов е кмет 8 месеца – от 9 септември 1902 до 9 април 1903 г. Точно преди 116 години Общината взема мерки за каптиране на минералния извор в с. Горно Паничерево /днeшно село Ягода/, собственост на Казанлъшкото училищно настоятелство. И пак по това време започва подготовката на регулационните планове на населените места, а през 1902 г. е изработен регулационният план на село Шипка.


Христо Христов е един от известните български розотърговци и виден общественик на Казанлък. Завършва висше икономическо образование в Париж. Преди и след Освобождението търгува с розово масло. От 1881 до 1885 г. е депутат в Областното събрание, през 1882 г. е окръжен съветник в Старозагорския окръжен съвет и общински съветник в Казанлък почти цяло десетилетие. Христов развива активна обществена дейност в Източна Румелия и в Европа като член на Народната партия. Розотърговската къща „Христо Христо“ открива през XIX век свои представителства в Париж, Лондон, Берлин, Ню Йорк, Лайпциг, Грас и Торонто.



Стефан Колинкоев е бил кмет само 4 месеца – от 2 юни 1903 до 10 октомври 1903 г. Той е освободен от длъжност поради преждевременно разпускане на Общинският съвет от привърженици на стамболовистката партия. Всъщност, за кратък период от време, това е второто разпускане на Общинския съвет в Казанлък поради партийни борби. За първи път това се случва на 7 май 1886 година по времето на кмета Костадин Т. Касев.