Предложение от групата на общинските съветници от “Алтернатива на гражданите”
За удостояването със званието Почетен гражданин на град Казанлък на Стефан Дечков Саранеделчев – за неговата дългогодишна общественополезна дейност за град Казанлък и общината.
Подробни мотиви и описание на дейността:
Стефан Саранеделчев има разнообразни занимания и интереси, свързани с патриотични идеи и инициативи. Има и редица изследвания в областта на историята, краезнанието и родознанието. Феноменална е неговата памет за историческите събития, личности и дати, които описва в своите книги, публикации и интервюта, и задълбочената му изследователска дейност на старите казанлъшки родове.
Заклет казанлъчанин и страстен изследовател на родния си край. В едно от последните си интервюта той казва: „Бих умрял, ако трябваше да живея другаде, не в Казанлък!”.
Стефан Саранеделчев е пословичен със своята краеведска дейност, благодарение на изследваните известни казанлъшки фамилии, проследено е родословното им дърво и така са съхранени за поколенията.
Детайлно е изследвал и описал в книгите старите казанлъшки родове – Саранеделчеви, Калайджиеви, Кьорнедялкови. Издирил и запазил спомени на казанлъчани за места, улици, обекти в града, които са безценен източник за историята на Казанлък. Самият той описва с перфектна точност квартали, родове и места, хора и събития, на които е съвременик. С енциклопедичните си знания и прецизна памет Стефан Саранеделчев е истински извор за факти, личности, събития в града. Негов е разказа за последните дни от живота на един от основателите на Българската социалдемократическа партия, видния български общественик Константин Бозвелиев. Разказът на Стефан Саранеделчев е по спомени на неговия баща Дечко Саранеделчев. В продължение на 37 години Бозвелиев е общински съветник, избиран за народен представител в пет Народни събрания, кмет на Казанлък от 16.10.1908 г., до 24.09.1911 г.
Позовавайки се на своята завидна памет, изследователски усет и контакти с възрастни казанлъчани, Стефан Саранеделчев цитира спомените на Митьо Ламбов, роден през 1935 година. Той разказвал как като деца учителите ги извеждали в местността „Орешака”, където играели по цял ден. Освен орехови насаждения имало и много кестени. Този орехово-кестенен продължил до към 60-те години на 20 век, спъмня си Саранеделчев.
„От малък съм заживял с мисълта, че трябва да допринеса за паметта на моите родственици. Оттогава запонах да разпитвам своите дядовци, лели, чичовци, за неща, свързани с историята на Казанлък. А през 70-те години си един касетофон „Унитра” и започнах да правя интервюта с живите роднини, близки, съседи. Не е тайна, че фанатично съм влюбен в Казанлък. Кръвно съм свързан с този град.”
Стефан Саранеделчев има 10 авторски книги, на тема история и краеведство, но той упорито отстоява и идеи и инициативи, свързани с местната общност в Казанлък.
Заедно с поета Димитър Никленов организира Празници на цъфналата вишна, чието начало бе поставено през 2009 година. Години наред празникът се провеждаше, давайки поле за изява на творци в поетичния конкурс „Белоцветните вишни”.
Саранеделчев бе един от инициаторите да връщането на историческото име на върха, където се намира Паметника на Свободата – връх Свети Никола.
По негова инициатива в Казанлък бе поставена паметна плоча на Братя Георгиеви на сградата, където някога е било тяхното лютиерско ателие – първото в Казанлък, дало началото на фабриката за струнни музикални инструменти „Кремона”. Паметникът на основателите на казанлъшката „Кремона” се намира на централния булевард „23 Пехотен Шипченски полк”, която бе тържествено открита през 2019 година. Пак по негова инициатива, през 2018 година, бе отбелязана 100-годишнината от началото на лютиерското изкуство в Казанлък.
През 2019-та Стефан Саранеделчев е един от основите инициатори рядък вид вековно дърво в Казанлък – 200-годишен чимшир, намиращ се в централната част на града, да бъде номиниран в 2 категории на конкурса „Сърво с корен”- единственото дърво от всички кандидатстващи, класирано в две категории. Благодарение на неговите усилия и на живеещите в блока, издигнат на мястото, където е било ателието на майсторите лютиери Братя Георгиеви, вековното дърво продължава да е живо.
През 2020 г. По предложение на Стефан Саранеделчев и още двама казанлъчани още едно дърво в Казанлък кандидатства за приза „Дърво с корен”. Това е питомен кестен, който се намира в двора на Девическия манастир „Въведение Богородично”. Възрастта му е изчислена на 170-180 години. Достолепното дърво стига до финал в две категории – „Дърво с корен” и „Вековните дървета говорят” в конкурса, който организира фондация „ЕтоОбщност”.
Уважаеми госпожи и господа,
За нас като казанлъчани е част да имаме съгражданин като Стефан Саранеделчев, който през целия си житейски път оставя ярка следа като личност, посветила се както на родолюбивата дейност да съхрани паметта за града ни и да я предаде поколения напред, така и на общественополезни инициативи в днешно време, които допринасят за издигането на престижа на Казанлък.
Считаме, че той е достоен за званието Почетен гражданин на Казанлък и заслужава нашето уважение, чрез този акт на признателност към неговата всеотдайна работа в полза роду.
Следват подписите на всички общински съветници от групата на „Алтернатива на гражданите”