Куленската махала е квасът на Казанлък

Така твърди авторът Г. Дочев в материал, публикуван във вестник „Искра“, брой 413 от 15 ноември 1941 година. 79 години по-късно за мястото на Куленската махала в историята на Казанлък напомня младият и любознателен казанлъчанин Минчо Минчев, когото читателите познават от неговите интересни и любопитни публикации в сайта zakazanlak.bg. Разказвал ни е малко известни факти за Рачо Ханджията, за Съединените щати, разположени в нашия регион, за 47-те селища в някогашната Казанлъшка околия, за Американеца от България, разминал се с „Титаник“… Сега е открил четиво за Куленската махала, която образно е наречена „закваската“ на град Казанлък.

Старата част на Куленската махала има форма на подкова, чиято издута част е на север към Хълма Тюлбето, а отворът й към юг. Така тя е запазена от лошия северен вятър и е изложена на благодатното южно слънце. Близко е до реката и до полето. Дворовете на северозападната и част имат вратички "гидичета" към полето, а тя на югозападната към старата река. Сложена е на твърда и здрава каменисто-глинеста почва. Изобщо тая част на града ни е избрана за селище в ония блажени времена, когато никакви други съображения не са изиграли роля, освен Божията благодат: хубавото изложение, здравата почва, слънцето, водата и въздухът. Това вече подсказва, че Куленската махала е най-старата част, квасът на града ни. Но ние имаме и други важни доказателства за това.

Тук до черквата, бе най-важната старина от миналото на града ни, каменната кула бойница, по която ние се катерихме преди 40-50 години като деца и от която носи името си цялата махала. В тази част на града ни бил построен първият християнски храм в около 1812г. Това е било черквица в земята, на чието място по-сетне през 1866 г. е била построена сегашната черква „Св. Пророк Илия“. За тази подземна черквица в града ни няма такива данни. Тъй че християнско, а заедно с него и българско съзнание в града ни е възникнало най-напред у куленци!

В Кулата ще срещнете само чисти български кръщелни евангелски имена - Петко, Ганьо, Христо, Геньо, Доньо, Пена, Рада. И други духовни интереси са проявявали куленци. В тая част на града ни се е развивал в миналото и днес по особен дружествен живот. Свидетелство за това са старите "Куленско братско дружество" и читалище "Развитие", днешното дружество за подигане и разхубавяване на кулата "Емануил Манолов" Тук в миналото е имало най-много младежки "театри" по подражание на "Искра". В Кулата са се родили и братя Бозвелиеви -търговци в Цариград и дейци на черковната борба на народа ни, епископ Епифаний Шанов, униат и пазител на българищината в Солунско, братя Хаджиенови, големи дарители за просветата в града ни. От кулата са и първите и оставили най-трайни следи кметове на града ни Никола Самев, Константин Бозвелиев. От тук са и видните братя Кюлджиеви, братя Енчеви. И първото българско училище в града ни е създадено в Кулата от куленци. Това е килийното "Поп Еньово" училище, отворено през 1835 г. Кулата даде в по ново време художниците Иван Енчев - Видю, Ненко Балкански, Стамат Стаматов, Иван Вълчанов и други. Инженер Феликс Вожели, който залесява в района, е живял 2 години в Кулата и швейцарецът Жак Фардел със семейството си. В Кулата е живял и творил българският композитор, автор на първата българска опера Емануил Манолов.

Източник: Г. Дочевъ, вестник „Искра“, 1941 г.

На снимката: Средновековна кула - каменно военно съоръжение от XIV -ти век. Съществувала до 1916 г. в квартал "Куленски" - град Казанлък (Иван Енчев - Видю, „Дневник, фрагменти (1899 – 1905)").