Една истинска енциклопедична личност е Иван Енчев - Видю, основател на първата художествена сбирка в Казанлък, от чието рождение се навършват 140 години през 2022-ра, казва още проф. Добрев

Проф. Марин Добров, директор на Старозагорската художествена галерия, е роден в Казанлък през 1950 г. През 1971 г. става студент по специалността „Изкуствознание“ в Националната художествена академия. От 1978 г. е поканен за уредник в Художествената галерия в Стара Загора. Докторската му дисертация е на тема „Портретът в съвременната българска живопис“. Проф. Добрев е водил лекции по история на изобразителното изкуство в Академията за национално музикално и танцово изкуство в Пловдив, във Великотърновския университет и в Тракийския университет в Стара Загора.

Организирал е близо 1000 изложби и представяния на отделни автори, на художествени явления, на различни идеи в изобразителното изкуство. Автор е на редица трудове, сред които са „Художественото наследство по българските земи“ и „Изкуството на Първа и Втора българската държава“, на книгите „Художниците на Стара Загора“, „Чудомир художникът“, включен като 6-и том от поредицата за Чудомир, и „Художниците на Казанлък“.

- Проф. Добрев, Вие сте казанлъчанин, а в Казанлък през 2022 г. предстоят поредица от събития, свързани с рождението на някои от най-емблематичните художници в града – Иван Милев, Иван Пенков, Васил Бараков. Тези годишнини ще намерят ли отражение и в галерията в Стара Загора?

- В Художествената галерия в Стара Загора почти няма казанлъшки автор, който да не присъства с творбите си, включително и най-големите, като Дечко Узунов, Иван Милев, Иван Пенков, Васил Бараков… Техни картини са неразделна част от постоянната ни експозиция. Не само географската близост е причината за това. Много казанлъчани учат в Стара Загора, участват в изложби, те са приятели с тукашните поети и писатели. Например, Иван Милев, преди да направи първата си импровизирана изложба в Борисовата градина в столицата, показва картините си в дома на старозагорския поет Иван Мирчев. Художествената сбирка в Стара Загора се създава към Археологическото дружество „Августа Траяна“, т.е. Историческият музей. Негов основател е Атанас Кожухаров, който е бащата на Никола Кожухаров, основоположник на баталния жанр у нас. Синът е смятан от мнозина за старозагорски художник, но е роден в Казанлък.
Когато се правят юбилейни изложби, те почти без изключения се организират съвместно от няколко галерии, за да се представи в пълнота творчеството на даден автор. Ако е възможно, може да се включат и експонати от частни колекционери. Такава колаборация сме правили много пъти, например – миналата година при представянето на Марио Жеков. Обединените ни усилия показаха в 25 картини всички периоди от развитието му през годините.

Творци от една генерация

"Безсъница" - худ. Иван Милев

При мен в галерията има само една творба от Иван Милев, това е неговата „Безсъница“. Ние обаче разполагаме с една от най-богатите колекции от картини на Иван Пенков. Планираме да представим юбиляра Васил Бараков в Сливен и в Казанлък. Двамата Ивановци, освен че са почти връстници, си оказват голямо влияние един на друг. Милев е един от най-приказните автори, съчетаващ в творчеството си легенди, обреди и предания, създавайки образност, която го поставя сред най-ярките фигури в историята на изобразителното изкуство пред 20-е години на ХХ век. Наследството му е огромно, въпреки краткия му житейски път, само 29 години.
Пенков също има интерес към тази тематика, но най-големият му принос е в сценографията – той е основател на специализираната катедра в Художествената академия. Бараков, който е от същата генерация, е майстор на пейзажа. Той, заедно със Златьо Бояджиев и Давид Перец, така наречените наречени „Бараци“, имат своя важен принос в развитието на изкуството. Всяка от споменатите личности има своите достойнства, които не трябва да се сравняват и мерят, защото са несъизмерими.


- Тази година се навършват 125 години от рождението на художника Иван Милев. В книгата „Моделът и неговия художник“ на казанлъшкия писател Веселин Стоянов върви нишката за забранената любов на художника към красивата съпруга на богатия розотърговец Александър Орозов. Доколко може да се приеме за достоверно, че неговата „Ахинора“ е портрет на Анна Орозова?

- Това за мен не е сериозна теза. Тя се появи в художественото произведение на моя съгражданин. Авторът, разбира се, има право на своята художествена интерпретация, но няма факти, които да потвърдят написаното в книгата. Освен това, като човек, който дълго време е проучвал художника, смятам, че, ако Анна Орозова е била жената на картината, то той нямаше да я озаглави „Ахинора“, а би надписал портрета с нейното име. Според мен, най-важното за една картина е нейното качество – майсторството на рисунъка, колоритът, внушението, с което въздейства. А историята, включително и историята на изкуството, почива само върху категорично потвърдени факти. Важното е, че „Ахинора“ е един от шедьоврите на Иван Милев и е в родния на му град, където се намира и една от най-добрите колекции от неговите творби.

- Продължават да будят интерес изчезналите след бомбардировка картини на Иван Милев. Имало ли е опити за тяхното издирване?

- Доколкото ми е известно, внукът на художника, Александър, се е опитвал да намери информация за тях, но издирванията му не са дали резултат. Вероятно това ще си остане загадка.

- С какво си обяснявате факта, че в града на розите трайно се създава приемственост сред различните поколения художници?

- Първо, искам да обърна внимание, че от споменатите три имена, кръгла годишнина има само Иван Пенков – 120 години. Сред юбилярите тази година обаче има не по-малко значими за Казанлък художници, каквито са Иван Енчев-Видю – роден преди 140 години, Марко Шивачев – 130 години, Димо Лучианов – 110 години. Отделно, както при Иван Милев и Васил Бараков, знакови фигури от майсторите на изобразителното изкуство, също имат годишнини. Такива са Ваньо Койчев – роден преди 135 години, Ненко Балкански и Радка Владева – 115 години…
И това е нормално, защото Казанлък, освен град на розите, винаги е бил и

град на художниците

"Старата фабрика" - худ. Васил Бараков

Началото е сложено в края на Възраждането и около годините на Освобождението, става въпрос за последните 150-200 години. Още с появата на зографите от Дебърската школа е възникнала, създадена и продължена до днес една традиция, която е дала много големи имена в изобразителното изкуство. Десетки от тях са тези, които определят тенденциите на това изкуство в страната и дават насоките за развитието му в различни периоди.
След генерацията на Милев и неговите връстници идват много други творци: Теньо Пиндарев, Константин Трингов, Радка Владева… Те продължават да поддържат традицията, която не спира и до днес.
Сред юбилярите през тази година, лично за мен,


много важен е Иван Енчев-Видю –

роден е на 29 март 1882 г. Той е художник, краевед, есеист, илюстратор, археолог, фолклорист… една истинска енциклопедична личност. Видю поставя основите на Художествената галерия в Казанлък, която е сред най-старите в страната. Той прави първата сбирка „Изобразително изкуство“ към музея през 1901 година. Така се създава Художествената галерия, тя се появява седем години по-рано от старозагорската. По-късно Станю Стаматов и Димитър Чорбаджийски-Чудомир продължават делото му, като обогатяват фондовете с произведения на прочути художници като Златьо Бояджиев, Цанко Лавренов и други автори.

- Атмосферата в родния град ли Ви насочи към изобразителното изкуство?

- С родителите си живеехме непосредствено до къщата на Чудомир, бяхме съседи. Първият ми досег с рисуването бе в ателието на Мара Чорбаджийска. Тя и съпругът ѝ бяха не само комшии, но и приятели на семейството ни. Това общуване вероятно е дало насоката за развитието на житейския ми път. И днес с удоволствие се връщам в Казанлък, но, за съжаление, все по-рядко, след като починаха родителите ми. Казанлъчани уважават и почитат своите известни хора, артисти, художници или други обществено значими личности. Това е хубаво, защото така се пазят традициите.

- Коя е първата изложба, която организирате през тази година?

- Това е предопределено събитие. На 22 януари открихме самостоятелна изложба на Надежда Кутева. Тя е носител на голямата награда на последното Балканско квадринале „Митовете и легендите на моя народ“. Носителят на приза се представя самостоятелно, според регламента на конкурса.
Надявам се по-скоро животът да се върне в старото си русло, защото пандемията сериозно обърка и работата на галеристите. Не само ограниченията при посетителите, но и участието в големи форуми се затруднява. Особено, ако има събития с гости от чужбина. Надявам се, всички тези трудности и ограничения да бъдат преодолени и изкуството отново да събира своите творци и многобройни почитатели.