Без монахини остана Девическият манастир в Мъглиж „Свети Николай Мирликийски Чудотворец”. Точно преди 3 години три монахини живееха в Светата обител и по това време посрещаха туристите в манастирския двор с ароматно сладко от късни плодове, което варяха на открито върху метален мангал. Последната сестра е напуснала манастира преди няколко месеца. „Имало е и други периоди в историята на манастира, когато е оставал без монахини, а той е обявен за Девически преди 96 години – казват от Старозагорска митрополия. – Монашеството е подвиг, оскъдни са кандидатите да се посветят на него, но има надежда да дойдат нови сестри в манастира.”


В момента единственият обитател на Мъглижкия манастир „Свети Николай Мирликийски” е отец Йоан, ефимерий в манастирската черква. На грижите на отец Йоан е оставена цялата обител и забележително успешно той се справя с всичко, макар и да е сам. Отдалеч личи, че е много инициативен и с изразен усет към красивото. Дворът е много добре подреден, оформени са зелени и цветни лехи, оградени със стари, но здрави и чинно подредени керемиди, направено е капково напояване, разположени са пейки за отмора, отделен е кът за гостите и туристите, които искат да поседнат и похапнат в приятната хладина и сред тишината на манастирския двор. Ромоли малък фонтан, няколко кипариса, сякаш грижливо подстригани, стройно се издигат нагоре, хвърляйки дълга сянка върху сградите, червени мушката надничат от саксиите.

В две последователни години в манастира бяха направени две изключително родолюбиви дела. В чест на 180-ата годишнина от рождението на Васил Левски със средства от дарения бе възстановена килията, където се е укривал Дякона. Идеята за възстановяването бе на мъглижкото сдружение "Творецъ". Всички художници от Мъглиж са предоставили картини, като със средствата от тяхната продажба е ремонтирана килията, в която в Мъглижкия манастир е отсядал Левски, предвижда се и ремонт на параклиса „Св.Архангел Михаил“. Смята се, че Апостолът е посетил манастира три пъти, като първият път е било през 1869 година заедно с неговия съратник поп Харитон. Килията е с един вход и два изхода, като вторият изход е тайният, скрит в долапа над одъра. Той извежда извън манастирските стени, направо в гората. При реставрирането на килията, той е зазидан, но е ясно маркиран къде е бил. Дъските на одъра са същите, върху които е спял Левски.

Тази година, отново благодарение инициативността на Сдружение „Творецъ” и на отец Йоан, бе възстановено килийното училище в манастира. Творците са възстановили оригиналните дървени чинове и пясъчниците за писане, а до тях са сложили табелките за отличаване труда и поведението на учениците от даскала „добър“, „лош“, „мързелив“, „непослушен”, „мъдър”. Неотдавна там са били открити четири картини, на повече от 100 години, на които с голяма точност е изобразена историята на манастира. Те също са поставени във възстановеното килийно училище.


Старинният Мъглижки манастир първоначално носи името „Св. Архангел Михаил“, после „Св. Св. Петър и Павел”, а днес „Св. Николай Мирликийски Чудотвотворец”. Предания свързват възникването му с името на цар Калоян (1197-1207), който дал средствата за построяването му през 1197 г. след разбиването на латинците в околностите на града. Има и друга теория за създаването на манастира, произлизаща от най-стария предмет, намерен в него – кадилницата на игумена хаджи Кирил Христов (1882-1922), върху която има гръцки надпис с дата 1233 г., когато начело на България е бил цар Иван-Асен II. Един от първите писмени документи, в които се споменава Мъглижкият манастир, е от 1792 г. в легендата за името на Мъглиж и манастира на йеромонах Спиридон Габровеца. Според преданието, след като превзел Цариград през 1454 г., султан Мехмет II се отправил към Сърбия. В Пловдив чул, че в Туловското поле се крие оцеляла българска войска и изпратил част от армията си там. Само че в дъбовите гори нямало войници, там се криело оцелялото българско население от околностите на Чирпан, Стара Загора и Сливен. Когато турската войска навлязла в Туловското поле, паднала гъста мъгла. Турците чували много гласове из мъглата и като помислили, че насреща им има огромна войска, се оттеглили. Затова в легендата пише, че оцелелите българи „прославиха Бога и свети Николай, защото манастир имаше в тази гора и храм на свети Николай, та нарекоха оттогава този град Мъглиж, та и до днес“.

През 1821 г. тогавашният игумен Теофан създава в манастира килийно училище с учител Иван Желев.

Църквата в манастира е построена през 1834 г. и в архитектурно отношение е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна сграда с открит притвор. Впечатление в стенописната украса правят изображенията на българските светци, които са изрисувани в народни носии. Голям интерес представляват изображенията на Светите братя Кирил и Методий и Свети Патрик - покровителя на Ирландия. Твърди се, че ирландец дарил пари за изписването на странната фреска, като изричното му желание било да се изпишат заедно Св. Патрик и Св. Св. Кирил и Методий. Уникалните стенописи са изпълнени през 1909 г. от зографа Петьо Ганин от Казанлък, сподвижник на Васил Левски. Докато художникът рисувал в храма, на поклонение в манастира дошли временно изпълняващият длъжността духовен водач на Старозагорската митрополия архимандрит Йосиф Бакърджиев и неговият приятел и съученик Пиърс О`Махони, политик и филантроп от Ирландия. Така светата обител скрепила българо-ирландската духовна връзка.

През 1922 г. манастирът става женски.