Контрасти по Благовец

Първото, което виждам по местните сайтове е: заплашително килнати електрически стълбове от бурния вчерашен вятър; конкурсът за нов директор на общинския театър, насрочен за 1-и април...; стартират Чудомирови празници...

Международните новини са преобладаващо страховити: предотвратен атентат „в напреднала фаза“ във Франция, заловен е „високопоставен терорист“...

Заловен е, казвам си, а можеше да не е...Хваната в аванс е и „Кървавата“ Иванка от пловдивското Брани поле..., а можеше да не е...; килнатият стълб в Казанлък, още не е паднал, а можеше да е сурнат върху случайни минувачи...; таксиджиите са на път да променят закона, а можеше и да не бъдат чути; софиянци ще попадат в пътни „тапи“ известно време, но после ще имат трети лъч на метрото...; Динко от Ямбол ще се влачи до полицията и обратно доста време, но в очите на много българи, е национален герой и ще накара властите да запушат някак „дупките“ по граничните бразди...; Чудомирови празници са доста по-скромни от онова, което помним, но все пак, ги има...; театърът ще има нов директор, а можеше и никой да не се яви на конкурса...; Един вид:

Следвайки тоя минималистичен принцип, догодина, току виж, сме се израдвали, че някое паднало дърво е паднало, ама е убило само един човек; че някой Минчо от Малко Търново е застрелял бежанец, ама само един, че някъде в Европа камикадзе е съсипало „само“ 50, на се сто живота, че Чудомирови празници са само един ден...

Критерият, мярката ни за доброто, смисленото и качественото, явно се минимализира... Претупва се. Не се мисли много. Карай, да върви, както е казал народът...Пък, каквото дойде... Може и добро да дойде...., ей така, от само себе си...

Обаче благите вести в реалния живот не падат от небето. Нито ги носи Архангел Гавраил. Или щъркелът. От нас зависи. Човек си прави благите вести сам. Или с група съмишленици. Като колективът от спецове, предотвратили атентатите във Франция; шепа ентусиасти, решени и с малко пари, да направят Чудомирови празници; съвестни граждани, сигнализирали за опасен стълб; местни власти, решени да подобрят столичната инфраструктура; полиция и прокуратура, които не са пренебрегнали браниполски сигнал за поръчкови убийства...: Някога Злато има образ на Добро. И обратното. Да се разпознаят, е въпрос на критерий. Морален лакмус в миш-маша от контрасти. И на време.

Защото Доброто и Благите вести имат и друга тайна – узряват. При това - бавно. Отглеждат се. Като младенец в утроба. Затова чак по Коледа се разчува за раждането на Спасителя. Износено е доброто. С грижа и мъка. И чак тогава всички стават по-добри. И по следващия Благовец, отсяват по-добре зърното на Доброто от плявата на Злото. за да го посеят отново, че по новата Коледа, пак да даде сладки плодове.