Историята на читалищната сграда в град Шипка прилича на танго, но със стъпки в обратен ред. Поне така изглежда от перипетиите, които сградата е преживяла от поставянето на първия камък в градежа й до днес. Строителството е започнало през 1934 година и завършва 25 години по-късно – през 1959-а. Колкото и вътрешната й архитектура да се оприличава на тази на Народния театър в София, съдбата на читалищната сграда в Шипка е противоположно различна. През 1996 година с решение на Общинския съвет е обявена за публична общинска собственост, а през 2001 година е предоставена за безвъзмездно ползване на НЧ „Светлина 1861”. През 2014 година тогавашният председател на читалищното настоятелство Таня Димитрова с писмо до кмета на община Казанлък уведомява, че читалище "Светлина" не ползва сградата по предназначение от...1993 година, поради невъзможност да я стопанисва. „Сградата е в тревожно техническо състояние, ремонтът й става крайно наложителен, а средствата за извършването му не са по силите на общинския бюджет”, е записано в докладната записка, която подготвя общинска администрация за местния парламент.

Историята продължава с решение на Общинския съвет от януари 2014 година, когато статутът на сградата от публична общинска собственост се променя в частна общинска, тъй като е заявен инвеститорски интерес от Сдружение с нестопанска цел „Слава”. Сдружението внася и план-график за извършване на ремонти в сградата на стойност 850 хиляди лева в срок до 2016 година. Но „Слава” не прави нищо за тези две години, поради което договорът, който е сключен със сдружението за учредяване на безвъзмездно право на ползване за срок от 10 години, се прекратява. Слага се край на взаимоотношенията между Общината и „Слава”, което е първата стъпка назад в усилията за запазване на сградата. Администрацията прави опити да съхрани постройката, направено е заснемане с цел изготвяне и реализация на инвестиционен проект, дарен е идеен проект от арх. Гергана Барабонкова - казанлъчанка, живееща в САЩ, на стойност 800 хиляди лева. Сумата обаче се оказва крайно недостатъчна. Най-общите сметки, според доклада на Община Казанлък, надхвърлят 3 млн. лева. Средства, непосилни за общинския бюджет.

Именно това налага втората стъпка назад – връщане на статута на читалищната сграда от частна общинска собственост в публична общинска. С това решение, което бе гласувано от общинските съветници на редовното им заседание на 26 юли 2018 г., се цели Министерството на културата да регистрира старата читалищна сграда в Шипка като паметник на културата и по този начин да се търсят по-големи възможности за финансиране на ремонта и нейното съхранение. Общата площ, върху която се намира обектът, е 1399 кв. метра, а застроената площ на сградата е 630 кв.м. Масивната конструкция на два етажа и изба се намира в централната част на Шипка и настоящият й вид никак не кореспондира с визията на китния балкански град. Дали стъпката напред към възстановяване на сградата в нейния автентичен вид и използването й като духовно средище с обявяването й за паметник на културата, ще донесе очаквания положителен резултат, предстои да видим.