Оригинална завеса, рисувана от видния казанлъчанин Иван Енчев-Видю, пазят и до днес неговите съграждани в Казанлък. Известен като многопластов творец - живописец, илюстратор, карикатурист, декоратор, артист, сценограф, той създава първата сбирка на днешната Художествена галерия в града. Малцина обаче знаят, че Иван Енчев-Видю е нарисувал и завесата на крънското читалище „Орало”, днес „Цвятко Радойнов”, по случай откриването на новата сграда на народното светилище през 1908 година. Завеса-картина, отразяваща по един оригинален начин бита на българина преди 111 години, но и неговата жажда за знания и почит към изкуството.

Орачът Кою Тенев позира за завесата

През 1885 година в Крън се създава Ученолюбиво земеделско дружество „Орало”, което извършва културно-просвета дейност, пишат в книгата си „История на село Крън” Мильо Чаков и Бончо Милев. До 1906 година дружеството няма собствено зднание, а членският му състав непрекъснато расте, расте и се разширява неговата дейност. Решава се да се построи нова сграда, като се събират помощи и в пари, и в натура. Дървесината се добива от Хашката кория – Хасът е старото име на днешния град Крън. Строежът започва през месец април 1906 година и до края на същата година сградата е построена. Според авторите, окончателното завършване става по-късно – през 1908 година. Те отбелязват, че особено внимание заслужава завесата. Изработена е от здрав плат, пригодена при вдигане да се навива около изградено в цилиндрична форма дърво. Изрисуването на завесата е дело на народния художник Иван Енчев-Видю. Тъй като дружеството се нарича „Орало”, то и завесата е тематично свързана с името му. Изобразен е орач, спрял воловете за почивка, с лявата ръка държи оралото, а с дясната е вдигнал калпака си и поздравява изгрева на слънцето. Колкото и символика да има в тази сцена, толкова и прототипът на селянина е реалност. Това е Кою Тенев от Крън. Той става и една от основните фигури, откриващи всяка театрална постановка или концерт на сцената на новото читалище. Става главен завесар. В продължение на 20 години той вдига и снема завесата, бие първи, втори и трети звънец.

В спомените на Митьо Минев, събрани в ръкописа „Бит и душевност на старите крънчани” и грижливо пазени от дългогодишния учител по български език и литература в Казанлък Йовчо Йовчев, пише: „Мястото е осветено от газови лампи, а на сцената от двете страни има декори, зелени гори. Даваше се пиесата „Иванко”. През цялото време Кою Тенев сновеше, тичаше ту до сцената, ту при музиката... организира, обяснява, току се мушне под куполката на суфльора.” Със завидно чувство за отговорност, безукорно и напълно безплатно крънчанинът, увековечен на завесата от Иван Енчев-Видю, върши своята работа в името на театралната и просветната дейност в подбалканското селище. И се грижи строго за опазване на читалищното имущество.

Завесата се използва по предназначението си до 1952-53 година, когато оралото е заменено с трактора. Същата е снета и сгъната и се съхранява на читалищния таван. „Тя е ценност за крънчани и трябва да се пази като скъпа музейна вещ”, отбелязват авторите на книгата „История на село Крън”.

40 години оригиналната завеса прекарва на тавана

Въпреки добрите намерения да бъде съхранена, завесата на Иван Енчев-Видю всъщност е напълно забравена на читалищния таван в Крън. Открива я Теменужка Люцканова, тогава секретар на читалището, днес кмет трети мандат на населеното място. „Близо 17 години бях секретар на читалище „Цвятко Радойнов”, наследник на читалище „Орало” в Крън. Три пъти правехме ремонт, като при последния решихме да изчистим таванската стая, тъй като се ремонтираше покривът – спомня си Теменужка Люцканова. - С библиотекарката Калина Тодорова видяхме едно дълго руло, много тежко, но двете успяхме да го свалим, разгърнахме го и що да видим – първата завеса на крънското читалище, рисувана от Иван Енчев-Видю, с неговия подпис. Истински шедьовър! Но видът й никак не беше добър, уронена, прогнила на места. Но въодушевлението ми, че сме намерили оригинална творба на този именит казанлъшки художник, беше неописуемо.” Почти по същото време, през ноември 1992 година, е създадена фондация „Чудомир”. Люцканова разказва за ценната находка на Пеньо Терзиев, тогава директор на Литературно-художествен музей „Чудомир”. Той приема присърце идеята оригиналът да бъде реставриран.

Реставраторът Стефко Аенски възстановява „Орачът”

„Завесата беше навита на топ, много прогнила – разказва Пеньо Терзиев. – Беше в първите години на фондация „Чудомир” и аз помолих един човек, свързан с Казанлък – Стефко Аенски, зет на известния в града ни хоров диригент Койчо Леков и един от водещите реставратори у нас, да я възстанови. Той се съгласи срещу съвсем символична сума, която бе платена от фондацията, по-скоро от основния й спонсор по това време „Алианц България”. Разстлахме завесата на пода в една от залите на музей „Чудомир” и започна работата по нейното реставриране. Проблемът бе, че за да се съхрани занапред, тя трябва да бъде опъната като завеса, а не навита отново на руло. Така се стигна до идеята да бъде закачена на една чига на сцената на читалище „Искра”, тъй като по това време вече не съществуваха никакви условия това да се случи в читалището в Крън.” Теменужка Люцканова допълва думите на Пеньо Терзиев, че поради продължаващия тогава ремонт в крънското читалище, са поискали възстановената завеса да бъде съхранена в читалище „Искра” в Казанлък, закачена и опъната, както е препоръчал реставраторът, за да не се погуби отново във времето. С обединените усилия на двамата „Орачът” на Иван Енчев- Видю намира подслон, но и тук като че ли остава забравен за обществеността.

Докато в един хубав летен ден на 2019-а някой се сеща за нея и започва издирване. Кой, къде, как?! Намират я. На последната чига на сцената на читалище „Искра”. „Завесата трябва да остане там, докато има условия за нейното съхранение в крънското читалище”, е мнението на Пеньо Терзиев – човека, през чийто поглед е преминал целия процес на нейното възраждане. Според бившия дългогодишен учител Йовчо Йовчев, който познава в детайли историята на Крън и милее за населеното място, е редно завесата да се върне отново там, за където е била нарисувана. Въпросът обаче е в това, че състоянието на читалищната сграда не е добро в момента и на практика няма сцена, на която завесата да бъде окачена. А навиването й отново на руло ще я унищожи, този път завинаги. По думите на кмета на Крън Теменужка Люцканова, има изготвен проект за ремонт и обновяване на читалищната сграда. Какво се случва оттук-нататък - според настоящия читалищен секретар, думата има настоятелството на НЧ „Цвятко Радойнов”, някогашното „Орало”.


Иван Енчев-Видю е изявен български живописец и илюстратор, декоратор и карикатурист, артист и сценограф, археолог, етнограф, фолклорист и краевед, художествен критик, писател, общественик и читалищен деец.

Роден е в Казанлък на 29 март 1882 г., умира в Бургас на 27 август 1936 г.