Тезата е на един от интересните умове на България проф. Дамян Попхристов

Визитка:

Проф. Дамян Попхристов е човек на света, роден в София.
Повече от 20 години професорът преподава актьорско майсторство, режисура и редица теоретични специалности в Нюйоркския университет. В Ню Йорк той завършва магистратура по сравнително религиознание, а по време на курса научава много интересни факти за уникалното учение на богомилите.
Той е един от най-сериозните изследователи и възкресители на богомилското учение в нашето съвремие. Автор е на книги за богомилите и е един от авторите в сайта за езотерично познание Портал 12.
Основател е на Български център „Просветление” - организация, която работи за популяризирането на истините за нашите предци и изконните български духовни ценности, за ролята и мястото на българите в социалните, културните и духовните процеси в Европа от древността до днес.

Търси тези дири на различни места в света.

Убеден е, че "няма светло бъдеще, докато стъпваш в тресавище" и го боли от това, че сме "достатъчно немарливи към собственото си минало".
Говори за България като за специално място и вярва, че ние, българите, сме специални хора.
Чужд му е укорът по напусналите страната, защото вярва, че българите, където и да са, винаги правят една малка България. И че един ден ще се върнат при корените.

Професор Попхристов гостува в Казанлък с интересна своя лекция за духовните учения и новите времена, с един по различен прочит на националния ни празник.


Проф. Попхристов, казвате че баба Ванга е била права, Слава Севрюкова също, когато са казали, че до 2025 година българите по света трябва да се върнат в родината. Вие също се върнахте от близо 20-годишен престой в САЩ и на практика подкрепихте тази теза. Защо?


Защото смятам, че вибрациите, които България излъчва и всеки един от нас носи, ще ни върнат обратно да изпълним това, което е наша мисия. Задачата ни е: да запазим духовността и да я предадем на хората в чист вид. Това е голямата ни задача като народ.


А как да обясним на тези хора, които са подредили вече живота си навън някъде, че има смисъл да се върнат обратно към корените си?


Всеки решава сам за себе си. Аз като човек, който 20 години живях в Америка, и смея да твърдя, че животът ми беше супер добре подреден там и от нищо не се оплаквах, се върнах. Факт!


Защо?

Дълга е историята, но винаги има неща, които се случват, не можеш да ги предвидиш и те те връщат обратно. И не съжалявам. Имах си прекрасна работа в университета, не мога да се оплача от нищо, бях добре заплатен, живеех на 10 минути път от университета в Манхатън. От чисто материална гледна точка всичко ми беше наред. Но... се върнах. Ако година преди годината, в която се върнах, някой ми беше казал, че аз ще се дойда в България, навярно щях да се изсмея. Но... ето, стават разни неща и се връщаш.
Така че и тези, които са си устроили живота, кой знае... Има такива оправдания - от рода на „аз вече си устроих живота там“. Какво означава това? Всичко движимо и материално се продава, така че... Аз вярвам в енергията на мястото и на корените.


Но сега живеем в трудно, рехаво духовно време и дори и в момента много българи, особено млади, продължават да правят планове да заминат някъде. Не и тук само. Как бихте убедили такива хора да останат, за които убеждението е, че „тук не става“. Че тук нямаш визия занапред, нямаш хоризонт, нямаш бъдеще? И отпътуват...


Така им набива пропагандата. За съжаление, животът доказва известна доза правдивост на тези убеждения. Аз бих казал: нека да отидат. Нека да получат възможно най-доброто от там и тогава ще видят, че там не е всичко „рози и свила“. Аз съм бил на всички континенти, с изключение на Австралия, и мога да кажа, че по-хубаво от България няма. Какво ли не съм виждал, какви ли не красоти, къде ли не съм бил, защото съм любопитен за живота, и, независимо че живях 20 години извън България, трябва да знаете, че в България, в родината ни, има нещо: аура го наречете, магия го наречете, здрава, притегателна сила за човек, който иска да разбере нещо за себе си и за света. Ето ви само едно обяснение за тази магия: причината богомилството да се зароди в България е, че ние, българите, имаме специална мисия за света и човечеството.


Твърдите, че България е специално място, а българите са специални хора и че ще дойде време, както цитирахте и баба Ванга, време, в което „ние, българите, ще даваме акъл на целия свят“. Как да обясним това на днешния разочарован в голямата си степен български човек, който се бори за хляба си, зареден с повече негативизъм човек. Обяснете този парадокс: как може толкова негативно настроен народ да живее на такова духовно, чисто, енергийно и избрано, целунато от ангели, място? И да живее по този начин...


Това е част от изпитанието на народа ни. Българинът притежава особена твърдост, издръжливост и мъдрост, но тя не капва от небето. Тя идва в резултат на някакъв натрупан опит и всичко това, което ни се случва, са изпитания, през които трябва да преминем. Няма начин животът ни да е вечнозелен. Няма логика в това. Дори и физиката не признава застоя. Всяко нещо се променя. И когато нещо е много зле, после се случва нещо, което е много добре. Животът е ден и нощ. А най-тъмната част на нощта е точно преди изгрева. Да, сега не е добре държавата ни, дори по чисто технически и математически показатели от типа на „кой колко взема“. Много хора са недоволни, отчаяни, търсещи начин да намерят изход и спасение някъде другаде. Но това не значи, че винаги ще е така. А и бягството не е изход... много често.


... и ни се случва всичко това, защото зле транслираме разбирането, че всичко в света се основава на любов и трябва да се научим да обичаме ближния си?

Да. Светът се основава на любов. И това е много мощна енергия, която няма начин да не намери пътя си и да пробие. И всеки ще го изживее по някакъв личен начин. Различни са мотивите на българите, тръгнали за чужбина, но общо взето се свежда до простото: ами тука няма условия. Не мисля, че е съвсем така, но те така смятат. Нека да отидат, да видят. Там никой не ги чака с торба пари, нито с овации. Никой не ги чака да отидат там и нищо да не правят и тогава истината излиза. Разбираш за какво става дума.


Егото, атеизмът или материализмът разрушиха изконната връзка на човека, на българина, с божественото познание и знание за света и за самия него, та му попречиха да бъде щастлив сега? Новият човек от 21 век.


Има надежда. Раждат се едни нови деца, които имат други усещания и други разбирания, друго отношение към живота, към света изобщо. И те не се раждат случайно. И те ще бъдат онези, които ще определят бъдещето. Как да се развиваме, какво да правим. Тяхната духовност е различна от нашата. Не случайно се казва, че за децата, родени след 2000-а година, е трудно да им направиш хороскоп.


Как се „изпълзява“ тогава от тази духовна носталгия, депресия или меланхолия, в която сме изпаднали?

Не става бързо. Нито с магии. Или с конкретен повод. Но идва един момент, дали вярваме в него или не, не е важно, но ние сме духовни създания и това се проявява по някакъв начин. В един момент то започва да те „тормози“, в добрия смисъл на думата. Да се проявява: да си задаваш въпроси, на които не можеш да отговориш, да те кара да вършиш неща, които не си допускал, че би могъл да свършиш и постепенно започваш да разбираш, че нещата не са точно такива, нито са така, както ни ги говорят пропагандно.


През какво трябва да преминем, за да станем духовно осъзнати хора, духовно осъзнат народ? Защото, очевидно, в тази сегашна „кондиция“ не сме си на мястото...


На първо място през самоуважение. Това е първото и много задължително нещо - да започнем да уважаваме себе си. Да престанем да живеем с комплекса на хора „втора употреба“, защото няма кой да ни извади оттам. Ако ние си лепнем този етикет сами, никой друг няма да дойде да ни каже нещо друго. Напротив - ще ни поощрява. Когато човек започне да се самоуважава, тогава кара и другите да го уважават. Това важи и за народа като цяло. Следващата стъпка е да започнем да се интересуваме за истината за нашата история, защото тя ни дава самочувствие. Тя е тази, върху която се стъпва. Иначе си в едно тресавище, в което всеки момент може да потънеш. А фактите от нашата история, и те не са един и два, могат да ни дадат стабилност, за да знаем къде сме стъпили. Не да се ровим само в миналото и да живеем в него, като вадим непрекъснато скелети от гардеробите, а да знаем, че имаме една солидна основа, която няма да ни подведе. А ще ни даде импулс и тласък, за да направим нещо смислено за себе си и пред себе си.



Колко време има до момента, в който, както се казва, „българите, светлите хора, ще бъдем повече от събрали се под сянката на едно дърво“?

Не знам. Това не зависи от нас, но че ще стане, ще стане. Вярвам го. Да се надяваме, че ще го и преживеем. И ще бъдем повече от „събрали се под сянката на едно дърво“.
Когато редим държавата си и света по начина, по който са се управлявали българските империи - с три ключови думички: чест, достойнство и справедливост. И, ако успеем тези неща да ги възродим по някакъв начин в днешно време и да ги имплантираме във всички сфери от живота си, ще преуспеем.