Съдебната реформа не дочака своя Каролев Тия дни на пълни неясноти у обществото в България, относно смисъла на съдебната реформа, направо си мечтая за един Каролев На Съдебната Реформа. Натрапчивите и афектни словоизлияния от екрана на този верен Глашатай на либерализма, писнаха на българите. Обаче, благодарение на него и без да са чели Адам Смит и Фон Хайек, милиони зрители и сърфисти в интернет, вече са овладели основата на основите на макроикономиката. Знаят поне що е то свобода на пазара и оттегляне на държавата от силно регламентираната предприемаческа инициатива. За добро. И за зло. Просто – знаят. А знанието е сила.
Каролев прокламира. Обяснява. Възможно с най-прости думи. Не спира...Като всеки глашатай. Може би прекалява. Но другата крайност – мълчанието и то - по възлови теми на обществения интерес, далеч не е за предпочитане. И е дори вредно. Много. Такъв е случаят с т. нар. „Реформа на съдебната система“. Не че медиите са игнорирали темата. Не. Но още не са открили оня възторжен глас, на когото не му пука и който на човешки език, да каже какво, аджеба, мислят да ни скроят управляващите в ситуация на случване, неслучване или на просто имитиране на промени в правораздаването у нас. Промени, заради които месеци вървяха протестите срещу Модела „Кой?“. Промени, без които пътят към Шенген е затворен за българите. Промени, без които няма как да дишаме като свободни граждани. Без които, просто ще вегетираме като роби с потенциална примка на шията.

По време на Горещниците, повишаването на юлските температури у нас върви успоредно с ескалацията на жегата в парламента, яко подгрявана от отказа на БСП, ДПС и АБВ, да подкрепят предложените от правосъдния министър реформи.

Петък се очаква да е Денят „Х“

Тогава ще се разбере, ще даде ли парламентът на правителството карт бланш да прескочи най-големия препъни-камък пред очакваните от обществото и Брюксел реформи, без които, на практика се обезсмисля новата парламентарна конфигурация. Май забравяме, че тя дойде именно, заради повишени очаквания на обществото за промени, точно в съдебната система.
И докато за всички е ясно, че температурната юлска жега, има за причина – лятото по време на глобално затопляне, то причините за високите стойности в иначе, добре охладените парламентарни зали и кулоари, за хората от народа, масово остават неразбрани. Словесните формулировки: “Вариант А“, „Вариант Б“ и прочие, за неюридическата публика, не говорят почти нищо. Натрапва се изразът “Висш съдебен съвет....“, чува се: “...Двете камари на ВСС“, през ушите на зрители и очите на читатели и потребители в нета, вървят още фрази като: “Засилване ролята на Съдебния инспектор...“, „...пряк избор на магистрати“....От тези фрази непосветеният в юриспруденцията обикновен човек, едва ли „вдява нещо“... Целенасочена разяснителна кампания на съдебната реформа няма. Откъслечно се изказват, най-често, недостатъчно компетентни тв-събеседници, чиито думи забъркват кашата в главите ни още повече. Квалифицираната позиция е рядко явление. Ако я има, то това е само в сериозните специализирани издания с малка публика.
Според тези именно професионални изказвания в специализираните издания, неистовите месечни усилия на правосъдния министър, след днес, са на път да бъдат опропастени. ДПС винаги успява - с думата „консенсус“ напред и други „разговори“ зад кадър, тези представители в парламента на милион избиратели, които, сигурна съм, въобще не знаят що е то реформа, камо ли, правосъдна, налагат запазване на статуквото, демек – докарват нещата до чисто замазване на положението.

Защо хората протестираха месеци наред срещу Модела „Кой?“

Защо дойде ново правителство, след като основната цел – промяна в системата на правосъдието, е на път отново да забуксува..., този въпрос все още не се повдига от широката публика.
За съжаление, у нас хората, обикновените, разбират смисъла от резултатите на неефективните управленски действия, не преди те да бъдат предприети, а едва, когато стане фатално късно.
За което гражданите не бива да се винят. В цивилизованите общества се правят сериозни и умни разяснителни кампании, особено, по въпроси, които касаят всички. Нали, именно всички и всякакви граждани, в случая, българи, ще ползват тая - или реформирана, или претупана през козметични операции система...?/За която данъкоплатците си плащат!/. И за какво ни е правото, ако в крайна сметка, законът, прилаган от Съд, Прокуратура и Полиция, не е – чисто и просто механизъм за налагане на ЕСТЕСТВЕНИТЕ човешки права, които всеки усеща в сърцето си, просто - като морал.
Тая сложна работа - трансформацията на законите на сърцето в юридически правила и норми, е основната работа на парламентаристите. Избирателят рано или късно оценява своите върховни избраници, именно по това, доколко те съумяват да извършват тая най-важна своя функция, трансмисията: морал – закон. Депутатите са и хората, които следва, освен всичко друго, да ни разясняват точно какво се случва. Но повечето от тях мълчат. Което поражда опасения, че не разбират много, за какво става въпрос.
И докато с мълчанието на болшинството депутати и гласуването им по нареждане „отгоре“, взехме да свикваме, не е ясно защо мълчат професионалните гилдии – съдии, прокурори, полицаи..., единични са и гласовете от академичните среди. Вярно е, че сме свикнали хората от „органите“ да стоят на тихо, щото всеки се страхува от началника си, а и законът им налага ограничения, но ако даже те продължават да се страхуват, на какво да разчита нормалният гражданин? – на техните страхове?...
Безбройните неправителствени организации, които „опъват“ стотици хиляди в долари и евро от САЩ и Европа, с цел проповядване на демократичните ценности, също не са високогласни...А кога, ако не сега ще кажат, какво например, би станало, ако ВСС има две свободни в решенията си камари, както предлага правосъдният министър, подкрепен категорично от Реформаторите и какво би означавало, ако над тия две камари се сложи шапка – пленум, който ще решава вместо тях?, каквото по същество е предложението на ДПС. Кой ще обясни на леля Пена пред блока и на Бай Митьо в кварталния магазин, кога ще бъдат по-защитени в правата си – ако съдебният инспекторат контролира или – не контролира конфликтът на интереси на съдиите?...- Никой няма да обясни. Двамата ще си останат в неведение. И само когато леля Пена остане на улицата, заради някой измамник, откраднал хитро апартамента и по документи, а Бай Митьо, се стресне до инсулт, недай, Боже, колчем някой му звънне по телефона, да му поиска няколко хилядарки за катастрофиралата му щерка в Испания, горните ще разберат, има ли, аджеба, или няма у нас правосъдие...По това двамата евентуални потърпевши силно биха си приличали даже с произволно избран велик местен журналист, който ще усети, що е то правораздаване, едва, когато по някакъв повод, а – може и без повод, полицай в униформа се изпъне в 20 часа пред портата му в мрачна зимна вечер, за да му връчи призовка за писмени обяснения при някой дознател...- „Спешно!“.

А някои знаят

Знаят отлично отговорите на горните въпроси. И няма да пропуснат да се възползват от всеобщото, а може би – умишлено толерирано незнание. Както вече 25 години го правят.
Затова се размечтах за един КаролевНаСъдебнатаРеформа. Не че е панацея. И не, че либерализмът не е в криза. Но някой трябва да говори. Ясно. И смело. За ползите и вредите от приемането или неприемането на предложените от правосъдния министър промени в Конституцията. Няма време. Обществото трябва да каже своето ясно „Да“ или „Не“ на реформата точно сега, когато се решава съдбата и. Но българите отново сме на път да проспим момента. От неразбиране. От незнание. Щото тая затворена в себе си съдебна система, не успя да излъчи своя говорител, който да не спира да тръби за Справедливостта, подобно на един Каролев, защитникът на исконната икономическа Свобода. Която, според либералната идея, единствено води към ново благосъстояние.
Апропо, без върховенството на закона, горното всеобщо благосъстояние, е невъзможно. Не само според теоретиците на либерализма.
Диана Рамналиева