100 процента арсеналец

За инж. Николай Христов, заместник-директор на Завод 5, работният ден продължава, докато свършат задачите

Моето обаждане е едно от 150-те, които приема всеки ден на телефона си, а срещата ни вероятно е 2001-ата за деня. Изглежда невероятно и непосилно за един работещ човек, който задължително има ред други важни задачи и отговорности. Но за заместник-директора по производствените въпроси на Завод 5 инж. Николай Христов това е ежедневие. И работното му време не свършва с регламентираните 8 часа, а тогава, докато свършат задачите за деня. Още от първите му думи си обяснявам факта как за 13 години младият инженер, започнал като контрольор в „Арсенал”, е изкачил стъпалата на йерархията, за да стигне до позицията заместник-директор на един огромен по мащабите и спецификата на производството си завод от структурата на „Арсенал” като Завод 5. И защо е сред отличниците на предприятието в Алеята на трудовата слава.

От контрольор до заместник-директор

Два дни преди да се дипломира като машинен инженер в Техническия университет в София, възпитаникът на елитната Математическа гимназия в Казанлък Николай Цонев Христов преминава през портала на „Арсенал”. Назначен е като контрола по качеството в Завод 5, още в първия ден от създаването на монтажния цех, бившия 5/520. Тук намира само 4 маси, един началник-цех - Петър Tиков, и четирижени. Годината е 1994-та, а Завод 5 е специализиран в производството на металорежещи машини и окомплектовка за тях. По това време се създава специалното производство на завода и се назначават млади инженери, като Николай Христов. „Считаше се, че производството на металорежещи машини е доста по-сложно и трудно и се изисква много по-голяма квалификация и техническа грамотност – връща се към старта на трудовия си път инж. Христов. - Смяташе се, че е по-елементарно да работиш специална продукция, отколкото да правиш металорежещи машини, основно фрези и бормашини.”

Производството започва да се развива и Николай Христов е натоварен да ръководи групата по качеството. Екипът се увеличава и 5 години след първия работен ден в „Арсенал” младият инженер вече е назначен за началник ОТК на Завод 5, а през 2004 година става началник-цех на емблематичния нов цех 5/600. Професионалните му качества, солидните технически знания, способността да взема бързи и адекватни решения и умението да работи с хора са забелязани и оценени от ръководството на дружеството. През 2007 година става заместник-директор по производствените въпроси на Завод 5 и вече 11 години е на този „горещ стол”.

Прехвърляйки периодите в 24-годишния си трудов път, инж. Николай Христов си дава сметка, че най-приятно се е чувствал като началник-цех. Колективът бил млад и ентусиазиран. „Тръгнахме от нулата, но бяхме навитаци и работният ни ден никога не свършваше в определен час. За нас беше така - това трябва да стане, можеше да е в регламентираното време до 16.30 часа, но можеше и да продължи до 18, 19, 20 часа. Били сме не повече от 50-60 души и основната част, като изключим работещите на смени, не си тръгвахме, докато не свършим задачата за деня. Часът е толкова, когато стане заплануваното. Всички искахме и работихме в абсолютно единомислие и синхрон, затова това място ми е най-мило и близко. Колективът беше прекрасен, бяхме едно цяло, без значение какъв си – оператор, контрольор, началник.” И още нещо – като началник-цех е имал непрекъснат пряк контакт с работниците, знаел е силната страна на всеки и какво може да очаква от него. Фактор, който гарантира добрия краен резултат в повереното му производство.

В почивен ден с колегите

Отляво надясно: Петър Щирянов, Николай Куцаров (правият), Георги Марков, Николай Христов

Принципите

Макар и на ръководната позиция заместник-директор, инж. Николай Христов продължава да следва два основни принципа в работата си. Единият е, че работният ден свършва тогава, когато задачите за днес са изпълнени. А те обикновено свършват след официалното работно време. Няма как да е иначе – през деня му се налага да води средно по 100-150 телефонни разговора и да се среща с минимум няколкостотин човека. Вторият принцип е лично да обикаля цеховете, за да има преки наблюдения върху производството и директен контакт с хората, които в Завод 5 са над 2000 души. Среща се с началник-цеховете, с контролите, с работниците. Често се налага по няколко пъти на ден да отиде до един и същи цех, а те са 12 като административно разпределение плюс подразделенията към тях, някои от които са на повече от километър разстояние един от друг.

Отговорностите непрекъснато растат, защото и развитието на Завод 5 е динамично и мащабно. Само за последните няколко години заводът е станал 2.5 пъти по-голям, а като машинен парк е изцяло обновен. В момента тук се работи изключително по обработката на детайли за специалната продукция. Има и производство, свързано с ремонтните дейности, проектиране и изработване на ново оборудване за нуждите на „Арсенал”. „Завод 5 днес изработва всякакви детайли, всичко, всичко”, обобщава заместник-директорът му по производствената част.

Авторитетите

„Ако в „Арсенал” няма кой да ти подаде ръка като млад специалист и да те въвежда в работата, можеш спокойно да се загубиш”, споделя инж. Христов, имайки предвид мащабността на предприятието и взаимовръзките между различните му структури. „Човекът, който ме пое от първия ден и ме водеше навсякъде, където ходеше, беше Георги Марков – разказва инж. Христов. - Аз бях на позиция контрольор, но, ако имаше среща с клиенти, с високопоставени лица, дори с министри, все„мъкнеше” и мен. Дето се казва, взе ме под крилото си, почти ме осинови. Георги Марков беше ръководител на това специално производство, което се създаде в Завод 5.”
По време на една командировка в Лясковец Марков присъства на среща с високопоставени лица от България и чужбина. Естествено, той е там заедно с младия си колега инж. Николай Христов. И тъй като се прави експедиция за чужда страна, наредени са един до друг генерали и министър, представят се. Идва ред на Георги Марков, който скромно си казва, че е ръководител-производство. Сред силното министерско присъствие един обикновен ръководител на производство буди недоумение, затова домакинът го представя така – първият български ръководител на първото българско производство зад граница. „Това сигурно е било вярно, защото всички го познаваха– спомня си Христов. Дойде и моят ред – вие какъв сте, ами това е ОТК, който е приел продукцията. Но на една маса с министри въобще не звучи достатъчно авторитетно, затова ме представиха като най-добрият специалист на Марков...”

Другият авторитет в работата, пред който се прекланя арсеналецът, е техническият директор по онова време Тодор Калайджиев. От него настоящият заместник-директор на Завод 5 е научил умението да ръководи. „Имам задача, стигнал съм до някакво решение и бързам да го пресрещна и да му кажа какво мисля. Спирам го веднага, разказвам бързо, а той на секундата ми отговаря - ами ние тъкмо отиваме да го пробваме. Много случаи имахме, когато двамата мислим, гледаме и тръгваме в една съща посока. Невероятно разбирателство”.

Инж. Христов е благодарен, че е работил и с Велко Митев, който сега е технически директор на Завод 2, и с още много хора, с които в единомислие правят промяната, така че от производство на металорежещи машини Завод 5 да се пренастрои изцяло и да стане мощен завод за производство на всякакви детайли. Кадърни и амбициозни инженери и специалисти, съмишленици, колеги, които, животът пръска в различни посоки. Единственият от онова време, с когото и до днес работят заедно и си делят напрежението тук, е директорът Петър Щирянов.

Лавината „Арсенал”

„Арсенал” е уникален завод и неговите мащаби, връзките между отделните производства и заводи, работата с хората не може да се сравни с никоя друга фирма. Предприятието е толкова огромно и е такъв сложен механизъм, че хората отвън трудно могат да си го представят, а още по-малко да имат способностите да го ръководят - смята Николай Христов от позицията на своите 24 години тук. - По-малката фирма има възможности да бъде мобилна, докато ние, като тръгнем напред, вървим като лавина, в най-добрия смисъл на думата. В момента „Арсенал” е лавина, която е набрала висока скорост.” И разказва конкретен случай от близкото си ежедневие, когато се среща с представители на външна фирма-доставчик. Фирмата била малка и мобилна, но нямала и най-малката представа за мащабите на „Арсенал”. Оказало се, че тя може да изработи само една стотна от това, от което казанлъшкият завод имал необходимост. „Просто „Арсенал” е несъпоставим с много фирми, но докато не се сблъскат, те не могат да си представят мащабите тук, обобщава заместник-директорът на Завод 5.

Релаксът

За един отдаден на 100% в работата си човек като че ли не остава време дори да релаксира. След напрегнатия ден, след многобройните контакти, срещи, решаване на въпроси и неотложни задачи инж. Николай Христов предпочита да се усамоти вкъщи, с хубава музика. Най-често слуша групите от тийнейджърските си години „АС/DC”, „Металика”, „Аеросмит”, „Форинър”. Обича да чете, но уморените му очи сякаш молят за почивка. Иначе, през почивните дни с удоволствие би се наслаждавал на спокойствието и тишината в сред природата. Тя го зарежда за следващата работна седмица.