Визитка:
Гинка Щерева стана за втори път обществен посредник на Казанлък. Тя бе избрана за омбудсман втори мандат с гласовете на 30 общински съветници след проведено тайно гласуване на сесията на Общинския съвет на 29 ноември 2018 година. Благодари за доверието и положи клетва да работи в интерес на гражданите на община Казанлък и за отстояване на техните права.

Новият-стар обществен посредник е възпитаник на ПУ „Паисий Хилендарски“. Завършила е педагогическа специалност с профил „Химия“ и „Биология“. Има и следдипломна икономическа квалификация във ВИНС –Варна. Дълги години е била в частния сектор, като заклет преводач от гръцки език. Била е и председател на Каракачанското дружество в Казанлък.
Нейна е заслугата Чудомировата изложбата „Нашенци“ да намери нови приятели и в Гърция.
В първия си мандат като омбудсман на Казанлък Гинка Щерева поде поредица инициативи, ориентирани към повишаване на гражданската култура на подрастващите, както и такива, в полза на социално слаби граждани: Правна клиника, Дни на отворените врати за консултация с юристи, Първа лична карта, Гражданско образование на подрастващите, Финансова грамотност и други. От годишните й отчети за работата й, приети от Общинския съвет, става ясно, че има над 133 решени казуса, по които са се обръщали към нея гражданите. Радушно подкрепя и всички добри каузи на територията на общината.
Гинка Щерева е бивш член на групата Експерти за Казанлък.
С избора й Казанлък е вторият град в област Стара Загора с местен обществен защитник. Градът ни бе един от първите в страната, дали път на институцията на местния омбудсман преди повече от 10 години.
Щерева е зодия Лъв, има син абитуриент, възпитаник на ППМГ „Никола Обрешков“.










Госпожо Щерева, с какво новият Ви мандат като обществен посредник в община Казанлък ще надгражда предходния?




През първия мандат в голяма степен координирах взаимоотношенията и бях „топла връзка“ между гражданите и общинската администрация. И колкото повече навлизах в работата, толкова повече разбирах, че функцииите и правомощията на обществения посредник в една община съвсем не се състои в това, в което той „де факто“ упражнява правомощията си. Причините за това са две: първо - гражданите не винаги знаят по какви въпроси могат да се обръщат към местния обществен посредник, и второ - актуално през последните години стана гражданите да се обръщат към местните обществени посредници по всички въпроси, без да имат предвид техните правомощия. Това е свързано и с все по-голямата популяарност, която има националният омбудсман госпожа Мая Манолова. В качеството ми на обществен посредник, вече за втори мандат, съм категорично убедена, че гражданите твърде често имат нужда от съдействие при разрешаване на техни спорове и проблеми не срещу представители на местната власт, а към доставчиците на обществени и комунални услуги. Това е включено в клетвата на обществения посредник, но не е конкретизирано в Правилника за дейността на обществения посредник, който изработва всеки местен парламент. Това по някакав начин би могло да допринесе за спокойствието на общинската администрация, защото, ако бъде разширен по някакав начин обхвата на правомощията на местния омбудсман и той се занимава не само с жалби, които са срещу органите на местна власт и администрация, а и в обхвата му са включени всички доставчици на комунални услуги, то това ще създаде спокойствие на общинската администрация - от една страна, и от друга - ще доведе до още по-голяма значимост на институцията на местния обществен посредник. Предстои да се доразвият тези елементи.



Има една такава теза, която се налага сред една част от гражданите и местните власти, че, видите ли, едва ли не, не ни е нужна тази институция по места, на фона на активността на националния омбудсман. Как изглежда Вашата контратеза на подобни твърдения?



Ще кажа това: доколко е значима дадена институция, решават гражданите, които се обръщат към нея за помощ, съвет, защита. Държа да отбележа и това обаче: високият праг, с който се избират местните обществени посредници - 2/3 от целия състав на Съвета, прави почти невъзможен техният избор. В член 21-А от ЗМСМА се определя изискването за квалифицирано мнозинство, но не дава трактовка как да се избира омбудсманът - с явно или с тайно гласуване. Това на свой ред се решава от местните Общински съвети и съответно - от създадения Правилник за дейността на обществения посредник. Ще си позволя една аналогия с националния омбудсман по този повод, с ясно и категорично разграничение: колкото и да са сродни по своята същност двете институции - на националния и на местния обществен защитник, те не са институционално обвързани. Националният омбудсман упражнява своите функции въз основа на Закона за омбудсмана на Република България. Докато съществуването на местните обществени посредници е зависимо от чл.21,т. А на ЗМСМА. Друга много съществена разлика е и това, че като национални институции, акредитирани за защита правата на гражданите в България, са националният омбудсман и Комисията за защита от дискриминация. Те са акредитирани от международен координационен комитет към ООН, който въз основа на Парижките принципи от 1993 година е определил критериите за такава акредитация.
Към този момент омбудсманът на страната ни е в процедура за придобиване на по-висок статут към този комитет. В същото време направените препоръки към институцията от този Координационен комитет към ООН, и то още през 2011 година, са за изменение и допълнение в Закона за омбудсмана. От тази година, тоест 7 години по-късно, вече има такава промяна в Закона за омбудсмана на Република България - в посока изборът на омбудсман да става по много по- прозрачен принцип в национален мащаб и с явно гласуване. Променен е броят на гласовете на народните представители, като за избора на омбудсмана е нужно да са гласуали 50+1 от гласувалите народни представители. На фона на това, въпреки опитите в ЗМСМА, все още няма никаква съществена промяна, която да отразява промените на национално ниво. И всичко това опира до волята и желанието на Общинския съвет като институция. На фона на политическия плурализъм у нас, където в парламентите има, освен големи, и малки партии представени, става много трудно обединението около една кандидатура, и то консенсусно. В същото време не всичко, което изпълва дейността на омбудсмана е видимо пряко и ориентирано към гражданите. Оттам идва усещането за синекурна длъжност. А то не е така. Считам, че през последните 5 години гражданите на Казанлък показаха, че имат необходимостта, най-малко дори от това - да бъдат консултирани: към кого да се обърнат – така, че да защитят най-добре правата си. С ограничения ресурс, с който се разполага по места за тази длъжност, на практика общественият посредник е и технически сътрудник, и шофьор, и PR и всичко. От гледна точка на конфиденциалност на казусите, които съм разглеждала през миналия мандат, бих могла да натрупам определен актив пред обществеността. Това не съм правила, защото считам, че не е редно да се разкрива същността на проблема. Считам, че институцията следва да се ползва и с определен кредит на доверие и конфиденциалност, макар че има и много атрактивни случаи. Всички мои отчети от предходния мандат могат да се намерят на сайта на Община Казанлък, в опцията Обществен посредник. Там е записано всичко.

Какви ще са основните приоритети в работата Ви през новия мандат като обществен защитник?

Работата с подрастващите ще е една от основните ми дейности и ще продължа да работя в тази посока - за повишаване на тяхната правна, гражданска и финансова култура. Дори считам, че тази група трябва да се разшири и периодично да се провеждат дискусии, срещи-разговори, Дните на отворените врати да продължат, за да се разшири правната култура на гражданите, без оглед на възрастта. Голяма част от проблемите на хората идват точно от дефицит по отношение на правната и гражданска култура. Ако бяхме по-информирани, със сигурност нямаше да има толкова много потърпевши от ЧСИ и обществени услуги. С повечето от тях вече имаме подписани Меморандуми за сътрудничество, така че и в тази посока ще продължи работата. Оценявам, че в последно време Община Казанлък полага усилия и определено има много облагородени площи в града. В същото време съм абсолютно убедена, че, ако не се променят културата ни на граждани и отношението ни към общото придобито имущество и неговото опазване, нищо хубаво няма да остане. Затова считам, че и в тази посока мога да съм полезна, като се дефинират конкретни задължения на гражданите в тази посока. Може да се обвържат тези задължения и със Закона за етажната собственост и ангажиментите на домоуправителите, като крайната цел е да се опазват хубавите придобивки в кварталите и пред жилищните сгради, в които живеем. Имам идея съвместно с Община Казанлък и учениците от Националната гимназия по пластичниизкуства и дизайн в Казанлък да направим специални скейп /обърнати/ стаи по повод празника на града и по този интересен и иновативен начин да разказваме за Казанлък и забележителностите му. Ще продължа и работа си по разясняване на Закона за етажната собственост и всичко, което е важно за домоуправителите в тази посока. Конкретно - имам идея да се изработи специална информационна книга за етажната собственост, като в нея има всичко полезно, като мерки, права, задължеиня, често срещани казуси, препоръки, препратки, възможности и дори опасности от проблеми, които могат да застигнат живеещите в сградите. Целта е тази книга изцяло да е стъпила на Закона за етажната собственост и в същото време да е един вид негово практично огледало. Имам и една лично моя провокация, която сме обсъждали с колеги: възможност за дерегистрация на стария собственик. Въпросът е особено важен при закупуване на жииище, когато често някой се налага да „наследи“ проблеми, неплатени задължения, такси от стария стопанин на имота. Но изчистването на този проблем ще изисква и ангажимент на МРРБ. Затова считам, че, ако ги има местните обществени посредници и те са активни, биха могли да локализират язвите в обществото и да препращат сигнала към законодателната база, с инициатива за законодателни изменения. Така че - терен за работа има, стига човек да иска да работи и да помага на хората.


Напоследък, след един трагичен инцидент през октомври край Тулово, в който живота си загубиха двама младежи, на преден план излезе дълго замитаният проблем с каруците по пътищата на страната, като опасност от ПТП. Как институцията на местния омбудсман може да е полезна в намирането на приемливо и трайно решение, което да е безопасно за всички страни?



Проблемът с каруците е проблем основно на ползвателите им. Не искам да прозвучи дискриминационно, но е така. Всяко едно животно, което се движи и съществува на територията на община Казанлък, трябва да бъде регистрирано, чипирано, обезпаразитено. Тук би следвало да има два режима на регистрация и две организации, които да се занимават: Областна дирекция по храните и Община Казанлък – за регистрацията на каруците. Контролът трябва да е съвместен и постоянен. Въпросът е да се спазват наредбите и да се проследява този процес. Със сигурност и събираемостта на тези такси, глоби или суми за регистрация, могат и ще имат и дисциплиниращ ефект, който пък ще има като цяло позитивен ефект върху спазването на правилата за движение в общината.