Показват казанлъшкото самолетостроене в София

Фотоизложбата „Самолетостроенето в Казанлък” се представя в София. Домакин на експозицията, която е на Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства в града на розите, е Националният политехнически музей. Фотосите идват отново в столицата след премиерата им в Казанлък, експонирането в Народното събрание, на Летище „Казанлък“, в Държавен архив-Пловдив и в Музея на авиацията в Крумово.

Фотоизложбата проследява в документални снимки развитието на самолетостроенето в Казанлък - един от големите авиационни центрове през ХХ век у нас, след създаването на Аеропланното училище тук през декември 1926 г. В изградената в града фабрика до 1938 г. се произвеждат основно учебно-тренировъчни самолети, съобразно изискванията на Ньойския договор.

Изложбата „Самолетостроенето в Казанлък“ представя снимки от строителството на училището и фабриката в града, моменти от обучението, подготовката за полети, както и снимки от високо, по време на полет. Експозицията включва фотокопия на снимки, в голямата си част, предоставени от българската Военна академия „Г.С. Раковски“, селектирани и предварително проучени от полковник проф. Димитър Недялков. Ползвани са и копия на архивни фотоси, собственост на колекционери и наследници на казанлъчани.

От 1932-а до 1942 г., когато изтича концесията, в Казанлък са построени серийно осем типа самолети. После държавата поема цялата собственост и преименува предприятието на „Държавна самолетна фабрика“ – Казанлък. Летището на Овощник край града става база за летателно обучение.

До 1945 г. в „Капрони“ се завършва заложената отпреди серия КБ – 11 „Фазан“ и се правят планери за начално аеро обучение по германски лиценз. Преди това тук се създават и други апарати с имена на птици – „Пеперуда“, „Чучулига“, „Папагал“ в няколко разновидности. Фабриката се прочува с безмоторните си самолети.
Още през 30-те години на 20-и век, Казанлък става център за обучение на млади авиатори, което продължава до 90-те години на 20-и век, когато самолетостроенето в Казанлък отдавна е приключило.

Градът на розите присъства в Националния политехнически музей с уникални екземляри като 150-годишна музикална кутия, часовници, радиоапарат „Христо Ботев“, машинка за заточване на бръснарски ножчета, дарения от казанлъшката фамилия Маргарита и Стефан Папукчиеви. Тук се намира и механичното пиано, известно като „Финола“ /“Велтеминьон“, „Пианола“/, на което е свирила красавицата Ана Орозова, съпруга на розотърговеца Александър Орозов и модел на художника Иван Милев за неговата емблематична „Ахинора“.

Сред хилядите интересни музейни експонати е показан и часовник-автомат за отчитане на работното време в началото на ХХ век. Музеят е единственото място у нас, където може да се види технологията на производство на грамофонни плочи, както и ретро автомобил с двигател „Месершмит“.