Документална изложба "Жените в историята на Българската академия на науките" бе открита за трети път в Казанлък, благодарение на Регионалния академичен център към Българската академия на науките (БАН) и Музея на розата в града. Изложбата е подготвена от Научния архив на БАН и е част от проекта, подкрепен от световната организация ЮНЕСКО, по който бе издаден енциклопедичният справочник „Жените в историята на Българската академия на науките”. Документалната експозиция представя част от жените учени, които присъстват в уникалния справочник. Експозицията е посветена на 8-и март – Международния ден на жената. Свързана е и със 155-ата годишнина от основаването на Българската академия на науките. Домакин на изложбата е Исторически музей "Искра" с директор д-р Момчил Маринов. На откриването присъстваха ученици от ППМГ „Никола Обешков”, ПГ „Иван Хаджиенов” и ПГ по лека промишленост и туризъм, както и представители на културни институти в Казанлък.



Ръководителят на РАЦ –Казанлък инж. Владимир Чучумишев, общински съветник от „Алтернативата на гражданите”, подчерта, че идеята на изложби като тази е да се създаде примественост между поколения по отношение на историческата ни памет. За всички тези личности, имащи огромен принос в развитието на България, както жените учени, младите хора хора трабва да имат информация, да са запознати с тяхната дейност и техните заслуги, защото това е част от българската история, с която трябва да се гордеем.

Справочникът „Жените в историята на академичната наука в България. Хабилитираните жени в БАН“ събира автентични документи и информация за 952 жени учени от Българската академия на науките. Близо 70 от тях са представени в документалната изложба, която показва важни и малко известни документи от служебните архиви и личните архивни фондове, както и богат фотоматериал за жените учени. Експозицията, разположена върху 19 пана, прави ретроспекция на темата за жените и мястото, което те заемат в създаването, развитието и утвърждаването на Българската академия на науките и нейните академични звена.

Сред подбраните документи за създаването на Българското книжовно дружество, открито на 12 октомври 1869 година в Браила, присъства името на Варвара Хадживелева, която е отстъпила дома си за провеждане на учредителното събрание за създаване на бъдещата Академия на науките. Вера Иванова – Мавродинова, Екатерина Бобчева, Иванка Трифонова, Нона Консулова, Рада Киркович, Дона Каранджулова – това са жени учителки и общественички, дарили средства за закупуване на книги, за учредяване на награди и други дейности в първите години от сформирането и утвърждаването на Българската академия на науките.
В изложбата присъстват изявени жени учени, доказани специалисти в областите химия, физика, биология, генетика, космическите науки, литература и изкуство, с техния огромен принос в изследователската работа и науката. Инж. Чучумишев акцентира и върху приноса на първата жена член-кореспондент на България - Румяна Георгиева, удостоена със званието през 1952 година. Тя е номинирана за академик през 1961 година. През 80-те години на 20 век БАН избира и първите жени за свои чуждестранни член-кореспонденти със заслуги за развитието на българската наука.

Интересът към жените учени в България е определен от факта, че нашата страна е на първите места места по брой на жените учени в различните институти в Европа. Те имат значителен принос в много области на науката и културата - медицина, генетика, химия, физика, биология, музика, литература.

Актуалните данни на ЮНЕСКО сочат, че 28% от изследователите в света са жени и само 3% от научните нобелови награди са били присъждани на жени. Ето защо програмата на ЮНЕСКО за жените в науката следва девиза: „Светът се нуждае от наука, а науката се нуждае от жени”.