• Цар Борис III прерязва лентата на новия ж.п. участък
• Царица Йоанна била цялата в бяло, спомня си дългогодишната учителка Екатерина Русева
• Елин Пелин и Сирак Скитник пристигат за събитието в града на розите
• 100 години от построяването на ж.п. линията Казанлък-Тулово

Архивна снимка отпреди 82 години ревниво пази в летописната си книга църквата „Св. Йоан Предтеча“ в Казанлък. Подава ми я внимателно отец Димитър, като част от архива на катедралния храм в града. Поизбеляла от времето, но точно затова и толкова ценна, снимката е запечатала паметното събитие от 3 октомври 1939 година. Откриването на дългоочаквания железопътен участък Казанлък-Карлово. И, както пише по онова време вестник „Казанлъшка Искра“, също поизбледнял от годините, но станал още по-интересен, „ж.п. линията Казанлък-Карлово е късче от важните съобщителни линии, свързващи Бургас с Пловдив“.

Датата 3 октомври не е случайно избрана – навършват се 21 години от възкачването на Цар Борис III на престола. Очаква се лично Царят да открие новия ж.п. участък. Така, както на 20 ноември 1921 година лично открива, за първи път след неговата коронация, линията Казанлък-Тулово.

Точно преди 100 години Казанлък се свързва с железницата

Ж.п. участъкът Казанлък-Тулово остава в историята на града като първото му свързване с железопътния транспорт. Дължината на отсечката е около 15 километра. За довършването на тази линия заслуги има казанлъчанинът Тодор Чорбаджиев, пише в историческите сведения. Чрез нея Казанлък се свързва с линията Горна Оряховица-Тулово-Стара Загора.

Дългият път от проучването – до строителството и откриването

Повече от 40 години продължава историята с построяването на ж.п. линията Казанлък-Карлово. През 1895 г. се повдига въпросът в Народното събрание за проучване на участъка.

През 1909 година са отпуснати 150 000 лева за тази цел, но минават много години, докато се реализира.

Инж. Митов, началник на отдел „Строеж и проучване на нови ж.п. линии“ в онези далечни години, прави следния отчет: „Етапът, който се открива днес, е най-трудният, защото се пресича предел, съединяващ Стара планина със Средна гора между Казанлък и Калофер, известен с името „Стражите“. Правят се проучвания на две трасета. Първото е с редица тунели с обща дължина 2 километра. Прави се ново проучване и второто трасе, проучено през 1938 година, минава на юг от Калофер, като по този начин се избягват тунелите и се спестяват много средства. Участъкът има дължина 59 километра, с 6 гари и 3 спирки. По линията са построени 28 здания и 156 моста. Един километър от линията струва 2 235 000 лева, а всички – 131 млн. лева. Цялата линия е построена по стопански начин, без посредничество на предприемачи и акорданти“. Според архивите, за по-бързото прокарване на линията големи заслуги има народният представител – казанлъчанинът проф. Петко Стайнов, юрист, дипломат, политик. Като министър на железниците, той е наредил да се работи по-бързо, макар че неговият наследник на поста е забавил строежа със 7-8 години.

Казанлъчани тържествено посрещат Борис III и официалните лица

„Всичкото пространство около гарата бе натъпкано с народ. Навред бе почистено, зданията окичени със зеленина и народни знамена. Построена бе хубава арка, обкичена с борова зеленина, знамена, портретите на Техни Величества и едър, четлив надпис: „Чрез труд към култура, напредък и благоденствие“, разказва за знаменателното събитие в. „Казанлъшка Искра“.

Присъстват Митрополит Павел, кметът на Казанлък Иван Попдимитров, народните представители проф. Петко Стайнов и К. Крачанов и много други. С първия влак пристига почти цялото правителство, начело с министър-председателя Георги Кьосеиванов, председателят на Народното събрание Стойчо Мошанов, министри в кабинета, висши чиновници. Сред гостите е известният български писател Елин Пелин. Първият главен ръководител на Радио София Панайот Тодоров, популярен с псевдонима Сирак Скитник, също пристига с влаковата композиция на официалните лица. А молебенът, отслужен от митрополит Павел, момент от който е запечатан в архивния кадър, е предаван по Радио София.

Центърът на Казанлък – архивна снимка, публикувана от Минчо Минчев в „Старъ Казанлъкъ“. По времето на кмета Иван Попдимитров се променя обликът на централната градска част – оформен е просторен площад, изграждат се нови представителни сгради на Пощата, Популярна банка, Военния клуб, започва да функционира в нова сграда кино „България”.


Кметът Иван Попдимитров, май 1939 - 9 септември 1944 г.

Половин час по-късно на гарата в Казанлък спира специалният влак с Н.В. Цар Борис III, Н.В. Царица Йоанна, княгиня Евдокия и княз Кирил. Царят прави преглед на почетната рота, приветства го кметът на Казанлък Иван Попдимитров, а митрополит Павел, заедно със свещеници, отслужва молебен. Царят реже лентата и пожелава: „Нека тя да обслужва интересите на българския народ и бъде двигател за благоденствието на този хубав наш край“. Цветя, девойки в красиви народни носии, любезно ръкуване на Борис III с всеки един от множеството, който е близо до него, така рисуват съвременниците събитието в Казанлък преди 82 години. В 9.30 часа, точно 40 минути след спирането му на казанлъшката гара, специалният влак потегля към Карлово. На всяка спирка и всяка гара до там той спира, царят и официалните лица слизат, митрополит Павел поръсва със светена вода присъстващите – от старец до пеленаче.

Шипченци дарили Царя със свои произведения

На този ден будните шипченци отишли на гара Дунавци, за да посрещнат Царя и придружаващите го високопоставени лица. Когато влакът спрял там и всички официални лица слезли, те дарили на Н.В. изработени от тях произведения – ножове, свирки и други предмети, с които били прочути местните занаятчии. Габаревци пък поднесли плодове. Навсякъде Царица Йоанна била обсипана с цветя и красиви букети.

С откриването на този ж.п. участък Казанлък вече бил част от две важни линии: Бургас-Пловдив и Пловдив-Тулово. Пътническите влакове с разписание на казанлъшката гара тогава също били два – по един в двете направления, за двете посоки.

Дългогодишната учителка Екатерина Русева разказва

И една много любопитна подробност, която сподели дългогодишната и уважавана учителка от Казанлък Екатерина Русева: "Бях в детската градина, когато се случи откриването на ж.п. линията Казанлък-Карлово. И нас, децата, ни заведоха на ж.п. гарата, за да присъстваме на това голямо събитие. Посрещнахме царя - един усмихнат, ведър човек. Помня и царицата, цялата в бяло, с бяла рокля и бяла шапка, която приветливо ни махаше от вагона. Тогава возиха граждани безплатно до Карлово и обратно - помня, че моята майка и съседите от почти цялата ни махала се качиха и станаха част от това невероятно преживяване." Споменът на учителката Екатерина Русева за това тържествено събитие е жив и ясен, а самата тя винаги е била в крак с времето. Днес е част от дигиталния свят и, ползвайки компютър и интернет, следи всяка новина от България и света. Особено се вълнува от събитията в родния Казанлък.