Повече от половин век отдаденост на една работа в едно предприятие е трудов героизъм. Но и това е малко да се каже за Дончо Иванов, дългогодишен началник на обособеното производство в Завод 2 на „Арсенал“. Духът му е арсеналски. И такъв ще си остане завинаги. Мъчно му е за всичко – за цеховете, за машините, за задачите, за колегите. Дори не може да си представи как ще живее без делничното работно напрежение. Но пък 53 години в „Арсенал“ са си цял един живот и е време за промяна. Макар че – пак за работа си мисли Дончо Иванов. Създал е производствени цехове в Казанлък и Тополовград, които донякъде компенсират носталгията по „Арсенал“. Но, само донякъде, защото приказката „арсеналец за цял живот“ важи за такива хора като 73-годишния ветеран Дончо Иванов.

Започва в завода на 20 октомври 1968 година

Веднага след казармата възпитаникът на елитния Механотехникум в Казанлък идва на работа в „Арсенал“ - Завод 2, цех 110. Три месеца е настройчик, а на 4-ия го назначават за началник-смяна. Не минава много време и става началник ОТК, със 70 контрольори под негово ръководство. Три години и половина остава на тази длъжност, но нещо не му допада, иска повече динамика, да усеща машините, енергията, с която се създава всяко изделие. Става заместник-началник на цех 130 в Завод 2, а след 3 месеца вече му е гласувано доверие да ръководи цеха. Тук прави революционно нововъведение в патронното производство. Вече е началник на обособеното производство, което обединява три различни производства, всяко от които със своите характеристики и специфика.

Стар патронджия съм

И такъв ще си остана завинаги, казва днес ветеранът Дончо Иванов. Помни годините 1968-1976. Цехът наброява 380 души, работи се на 3 смени, включително на въртящи се смени в събота и неделя. Високи трудови обороти и огромен ентусиазъм. „Никога не съм знаел кога ставам, кога лягам, работата беше на първо място“, разказва ветеранът.
Спомня си и още едно голямо изпитание. В завода доставят роторни машини. Трудна работа. За една година сменят 9 началници – все нещо не се получава. Дончо Иванов е 10-ият. Поставят му и партийно поръчение – да изпълни проектния модул. И се започва: „По 4-5 дни не се прибирах вкъщи, в цеха спях. Баща ми работеше като електротехник и той ми носеше храна и чисти дрехи. Така карах, докато не изпълнихме задачата. За 1 година и 3 месеца постигнахме проектната мощност. Много научихме от руските специалисти, които ни обучаваха, но и те видяха колко сме упорити и не се огъваме пред нищо“.

Десетки са кадрите, които е обучил арсеналският ветеран

Десетки, ако не и стотици са арсеналци, преминали през школата на Дончо Иванов. Настоящите началници на цеховете в обособеното производство на Завод 2 са негови кадри – Васил Калайджиев на цех 120, Румен Иванов на цех 110, Веско Маринов на цех 130, началникът на отдел „Технологичен“ Александър Михайлов, заместник-директорът на Завод 2 Димитър Бошнаков, както и настоящият директор на Завод 2 Николай Меслеков. Всички са били въвеждани в тънкостите на производството и подкрепяни в професионално им израстване от всеотдайния арсеналски ветеран.

Разказва и за първата си среща с инж. Станил Станилов, първият заместник генерален директор на „Арсенал“, който неочаквано ни напусна в края на 2020 година: „Бях началник на цех 130 и директорът на Завод 2 по това време Мишо Михайлов ме извика да си избера помощник от младите инженери, които постъпиха тогава в „Арсенал“. Гледам едно слабичко, скромно момче държи малко работно куфарче. Веднага го усетих. Без да се колебая го питам: „Искаш ли да работим заедно?“. И така започнахме. Най-напред Станил Станилов беше технолог, след година и половина стана началник-цех, след 3 години – заместник-директор на завода, после – директор. Много бързо се развиваше. Той беше и си остана голяма личност - връща се в годините назад Дончо Иванов и продължава. - Много изделия усвоявахме, всички видове патронни производства са минали през моята глава, много инженери съм обучил, но никога не съм си крил знанията, както някои стари майстори правеха. Особено много се подобриха нещата с въвеждането на Стат-контрола. Грижех се и за това, работниците да имат добри битови условия, да имат удобства да се нахранят, да си отдъхнат през почивките... Сега много често сънувам изделия, инструктажи, изказвания, няма ден да не споменавам завода. „Арсенал“ си е „Арсенал“...

Цял живот мога да говоря за работа

Не само говори, но и цял живот работи... Като млад от зори е в завода, а след работно време впряга каруцата и кара пясък от Тунджа. По това време в Овощник, където се е заселил неговият род, се строи много. Издига се къща след къща, а какво е строителството без пясък, особено тунджански... И така, с труд и много усилия, върви животът на Дончо. И крави е гледал накрай селото. „Една вечер, като се прибра, какво да видя – кръв пръска от носа му... От преумора, ама не се дава“, - спомня си неговата нежна половинка от 50 години насам Пенка Иванова. Находчивият мъж прави и първа частна охранителна фирма на коне – момчетата пазели кооперациите на Овощник и Черганово. Когато обявяват на търг завод „Устрем“ в Тополовград, Дончо се явява. Печели го и продължава производството. Местните хора го гледат като месия, защото създава нови работни места – в момента там има 40 работници. В Казанлък също прави цех с машини с ЦПУ. В двете населени места в неговите цехове са заети общо 79 души. „Хората с труда си си изкарват хляба, но съм доволен, че им осигурявам работа“, казва Дончо Иванов. По-голямата организация на производството е поверил на едната си дъщеря. Тя е наследила техничарския дух на своя дядо, бащата на Дончо – Иван Иванов. Той също е бил арсеналец. Дълги години е работил като електротехник в завода и е направил 16 рационализации.

Не търпя несправедливост

Това казва за себе си 73-годишният ветеран. „Такива хора не виреят около мен, отлюспвам ги. Нервак съм, но бързо ми минава“, - признава още дългогодишният арсеналски кадър. И непрекъснато се усмихва, а очите му светят, светят. С топлото пламъче на добър човек. О, да, влюбен е в конете. Отглеждал е различни породи, участвал е в състезания. И тежък инцидент е преживял, но го отбелязва само като щрих в богатата си биография. Допреди няколко години е имал 4 коня. Зарича се – тази зима ще си даде малък отдих, но напролет ще си купи нов кон, седлата чакат.

Оставиш ли днешната работа за утре, потъваш

Това е една от максимите на арсеналеца Дончо Иванов. Осмислил живота си с много труд, той е все така деен, а умът му крои планове за бъдещето. Не са за почивка в Смилян или на Ахтопол, а нещо да свърши. „Не усетих как годините минаха“, - прави равносметка 73-годишният мъж, но по нищо не личи, че тихо и спокойно ще пенсионерства. Има още толкова много работа за вършене...