На 25 март – Благовещение (от лат. възвестяване), един от най-светлите празници, утвърден от православната църква през VII век, наричан и „половин Великден“, се чества християнският Ден на майката. Смята се, че в нощта преди Благовещение небето се отваря и всички искрени желания на хората се сбъдват.
Това е денят, в който преди повече от две хилядолетия небето се отворило и при Дева Мария слязъл Архангел Гавраил, който ѝ донесъл благата вест, че тя ще зачене с божията намеса и ще роди дългоочаквания Спасител на човешкия род: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените… Светото, което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий“, Лука, 1: 26-38.
Благовещение, денят на благата вест, се смята за началото на човешкото спасение. Празнува се девет месеца преди Рождество Христово, като църковните камбани известяват зачатието. Отдава се почит на Пресвета Богородица, която със своите добродетели, чистота, смирение, саможертвено служене и безмерна любов към Бога, е заслужила великата чест да стане Божията Майка и първата Помощница и Закрилница на хората. Нейните молитви имат най-голяма сила пред Бога, затова тя непрестанно се моли за тях.
Денят на майката става много популярен в християнския свят през 30-е години на миналия век. В днешно време, на различни дати, се празнува в много страни по света.
У нас традицията – Благовещение да се чества и като Ден на майката или Майчин ден, се пази до 50-е години на 20 век. За това има много документи и свидетелства. Облечени с най-новите си дрехи, семействата отивали в храмовете и присъствали на красива и радостна църковна служба. След това окичвали с цветя иконата на Светата Дева, палели свещи и се молели за здраве.
Заедно с християнския празник българите отбелязват и народния празник Благовец /от благо, сладко/, с който са свързани различни вярвания. Едно от тях е, че в този ден всяка рана зараства много бързо. Именно защото се смята, че ще е безболезнено, се пробиват ушите на малките момичета. Ритуалът е свързан с подготовката на момичето да стане девойка, а после и невеста. Слагането на обеци, като женски накит, е стъпка в етапите на превръщането ѝ в жена и майка.
В днешно време тази прекрасна традиция – на Благовещение да се празнува Денят на майката, е възстановена. Защото, както е казал мъдрецът, Бог не може да бъде навсякъде, затова е измислил майките.
Заедно с даването на дължимото на Света Богородица – Майката на всички майки, българинът пренася частица от нейната светлина вкъщи и отдава почит и на своята рождена майка. Тази, чието място никой не може да заеме, тази, за която всеки е дете, докато я има.
Той свежда глава пред нея, дори само в мислите си. И с препълнено сърце превръща Благовещение в личен празник, в ден за обич и топла прегръдка, за целувка, блага дума и пролетно цвете… За мама.
Мария Рашкова, автор във в. "Трибуна Арсенал"
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!