7 май - Международният ден на радиото и телевизията, обаче е свързан с Александър Попов

Италианският физик Гулиелмо Маркони пръв получава патент за изобретяване на радиото – на 2 юни 1896 г., в Англия. Той е удостоен с Нобеловата награда за 1909 година “за своя принос към развитието на безжичната телеграфия”.

Любопитното обаче е, че още 7 души претендират, че са изобретили радиото. Това са руснакът Александър Попов (през 1895 г.), английският физик Оливър Лодж (1894 г.), индиецът Джагдиш Чандра Бозе (1894 г.), американо-хърватинът Никола Тесла (1893 г.), бразилският свещеник и изобретател Роберто Ландел де Моура (1892 г.), французинът Едуард Бранли (1892 г.), германецът Хайнрих Херц (1886 г.).

Всички те в различна степен са експериментирали с радиовълни, приемници и предаватели. Поради това са и смятани за изобретатели на радиото, най-вече в собствените си държави. Нобелова премия за работата си обаче получава само Маркони през 1909 г.

На 7 май 1895 г. Александър Попов представя своето ново откритие в Санкт Петербург. Той демонстрира за първи път пред Руското физическо дружество изобретения от него уред за предаване и приемане на електрически колебания на големи разстояния без проводник. Датата 7 май е приета за Международен ден на радиото и телевизията.

Изследвайки електромагнитните теории на Джеймс Максуел и Хайнрих Херц, Гулиелмо Маркони стига до идеята, че електромагнитните вълни могат да се използват за безжично пренасяне на информация на големи разстояния. Изобретенията на Маркони имат революционно значение за развитието на електронните комуникации в съвременния свят.

Гулиелмо Маркони е роден в 1874 г. в Болоня, Италия. Произхожда от заможно семейство и се обучава при частни учители. В 1894 г., когато е двайсетгодишен, научава за опитите, извършени преди няколко години от Хайнрих Херц. Те категорично показват, че има невидими електромагнитни вълни, които се движат в пространството със скоростта на светлината. Маркони мигом се запалва от идеята, че с тях могат да се изпращат сигнали на големи разстояния, и то без проводници. Това ще даде възможност да се установят връзки, непостижими с телеграфа. Според този метод например може да се изпращат съобщения до кораби в открито море.
Само след една година — в 1895 г., Маркони успява да създаде апарат, който работи.

В 1896 г. той го показва в Англия и получава първия патент за това откритие. Скоро Маркони създава компания и първите „маркониграми“ са изпратени през 1898 г. Следващата година той успява да изпрати безжични съобщения през Ламанш. Макар че получава най-важния си патент в 1900 г., Маркони продължава да прави и да патентова много подобрения на откритието си. В 1901 г. успява да изпрати радиосъобщение през Атлантическия океан, от Англия до Нюфаундленд.
Значението на неговото изобретение красноречиво се потвърждава в 1909 г., когато параходът „Република“ се поврежда при сблъскване и започва да потъва в морето. Благодарение на радиотелеграфа бързо пристига помощ и всички пътници с изключение на шестима са спасени. Същата година Маркони е удостоен с Нобелова награда за откритието си. Следващата година той успява да предаде по радиотелеграфа съобщение от Ирландия до Аржентина — разстояние, което надхвърля десет хиляди километра.

Всички тези съобщения са предавани с точки и чертички, по Морзовата азбука. Вече се знае, че чрез радиовълни може да бъде възпроизведен човешки глас, но това става едва в 1906 г.
Откритие с изключително ценни патентни права не може да не предизвика съдебни спорове. Но те бързо заглъхват след 1914 г., когато съдилищата признават очевидното първенство на Маркони. В по-късните си години той прави забележителни изследвания в областта на късите и ултракъсите вълни. Умира в Рим в 1937 г.

Мнозина обаче приемат, че не Гулиелмо Маркони е изобретил истинското радио. През 1943 г. Върховният съд на САЩ отнема патента на Маркони в полза на сръбския изобретател Никола Тесла, който получава справедливо признание като истинския изобретател на радиото. Тесла умира няколко месеца преди окончателното решение на съда.