На 9 декември 2023 г. в 11.00 часа се открива изложба със заглавие "На празното място до нас" на художника Димитър Арнаудов по повод 90 години от неговото рождение. Изложбата е експонирана в Художествена галерия - Казанлък, и ще остане до 8 май 2024 година.

Димитър Арнаудов – художник, теоретик на изкуството, критик, поет, дългогодишен преподавател, странникът, „изпуснал трамвая, в който се вози“, е явление като никое друго на българската културна сцена. За него е писано не малко, а художественото му наследство е било представяно, макар и посмъртно, в множество изложби, в това число и в Националната галерия в София. "Днес, 90 години след рождението, отново се обръщаме към изкуството му, към въпросите за него, които въпреки всички положени досега изследователски усилия през годините като че ли остават без своите отговори. Наследство, което най-често се определя като интелигентно, дълбоко емоционално и категорично част от процесите на „радикализиране“ на българската художествена сцена от 60-те до 80-те години на миналия век. Но в него има сякаш неразкрити, или пък просто неназовани все още от никого творчески домогвания, които очакват своите откриватели и кръстници. Изложбата „На празното място до нас“, в която са представени над 50 живописни платна на автора, е не само повод да си припомним отличаващото се присъствие на Димитър Арнаудов в артистичния живот на страната ни, но и възможност да пристъпим из непребродените полета на смисъла, които той ни завещава – в образите, в словото си" се казва в анотацията на Галерията за предстоящата изложба.

Димитър Арнаудов е роден на 28 юли 1933 г. в Плевен. Интереса си към изобразителното изкуство проявява като ученик и посещава ателието на художника Боян Петров. През 1951 г. е приет във Висшия институт за изобразителни изкуства в София (днес Национална художествената академия), като сетне специализира живопис в класа на проф. Ненко Балкански. Дипломира се през 1957 г. с пълно отличие, а на следващата година започва работа като учител в Художествената гимназия в София. От 1963 г. е член на СБХ и в следващите години пътува до много различни държави. От този период са и първите му опити в полето на прозата и поезията, към които ще се завръща системно до края на живота си. През 1967 г. започва своята преподавателска кариера във Висшия инженерно-строителен институт (днес Университет по архитектура строителство и геодезия), след като печели конкурс за главен асистент по рисуване, през 1978 г. се хабилитира като доцент, а по-късно като професор (1986). Първата си и единствена самостоятелна изложба подрежда през 1973 г., а три години по-късно защитава дисертация на тема „Творческият процес на художника“, която през 1981 г. ще прерасне в монографично изследване, което е отпечатано под заглавието „Художникът и творбата (Психология на творческия процес)“ – и до днес оставащо единствено по рода си у нас. През годините получава множество награди за работата си, а творчеството му се съхранява в редица държавни и частни колекции у нас и в чужбина. Димитър Арнаудов се самоубива на 6 януари 1989 г.