Има ли книга, която не може да бъде прочетена цял живот? Да, и това е може би най-уникалното издание, въпреки че има само 10 страници, никой никога няма да може да прочете докрай през живота си!
През 1960 г. френският писател Реймон Кюно представя вероятно най-дългата книга в света - ,,Cent mille billions de poémes" (Сто милиарда стихотворения). Тя има десет страници, всяка от които съдържа сонет.
Всички редове запазват една и съща рима и са нарязани на ивици, така че да могат да се съединят с тези на другите сонети.
Следователно общият брой възможни комбинации, съдържащи се в книгата, е 10 на степен 14, или сто милиарда различни стихотворения. Това означава, че никой никога няма да може да прочете цялата книга, колкото и да се опитва, тъй като ще отнеме няколко милиона години, за да се сглобят всички стихотворения. Всяка комбинация, която направим, ще образува сонет със смисъл, като вземем предвид строфите, ритъма и римата.
Самият Реймон Кюно заявява ,че е много вероятно вземайки стихотворение на случаен принцип, читателят да бъде първият, който ще го прочете, тъй като ако ни отнеме 45 секунди, за да прочетем един сонет и още 15, за да подготвим следващия, за да прочетете всички комбинации, ще са необходими приблизително двеста милиона години...
И всичко само в десет страници!
Реймон Кюно (на френски: Raymond Queneau) е френски поет, романист и редактор на енциклопедични издания, прочут с експерименталните си творби. Роден е на 21 февруари 1903 година в Хавър, умира на 25 октомври 1976 година в Париж. През 20-те години е свързан със сюрреалистите, но скъсва отношенията си с тях през 1930 година. Започва да публикува активно от средата на 30-те години на ХХ век. През 1960 година е сред основателите на Цеха за потенциална литература, по-известен само като „Улипо“, в който участват също Жорж Перек, Итало Калвино, Марсел Дюшан и други.