Инж. Арнаудов: Да бъдем благодарни!

Семейството на директора на Завод 6 на „Арсенал“ - инж. Ивайло Арнаудов и съпругата му Йорданка, посреща празник след празник от месец време насам. След домашната Коледа и Нова година, първата седмица на януари в дома им е празник на имената. Богоявление и Ивановден у тях се сливат в едно. В уюта на приятелските наздравици. И в общите надежди за бъдещето. Бъдещето, както и миналото на това семейство, са изцяло свързани с „Арсенал“. Завършили в края на 80-те години софийското ВМЕИ, двамата инженери пристигат не случайно в Казанлък. Идват заради перспективата за професионално развитие, на каквато се надяват в „Арсенал“. Било 6-и октомври 1987 г. Никак не съжаляват за този житейски избор. Напротив, щастливи са с него. Подсказва им го при дипломирането техен университетски преподавател. „Ако искате да станете истински машинни инженери, идете в казанлъшката оръжейница!“, им казва той. И те идват. Оттогава, вече над 30 години, за тях дом - семейство - Казанлък, всичко се свързва само с едно: “Арсенал“. Затова точно преди празниците първо си говорим с Йорданка и Ивайло за работата, а едва след това – за всичко останало.

Инструменталният завод на „Арсенал“ посреща 2019-та с пълна готовност за интензивна работа по въвеждането в производство на съвсем нови за казанлъшката оръжейница изделия. Новата година се очаква да бъде толкова динамична, колкото и предишната 2018-та, предвид разширяването на производството на фирмата напоследък. Спецификата на труда в инструменталния завод продължава да изисква тук да се концентрират изключително подготвени кадри от професиите на машиностроенето. Още от януари работещите в Завод 6 започват подготовката на инструмента за новите изделия, за да могат да бъдат посрещнати нуждите на останалите заводи във фирмата, които ще ги въвеждат в производството. Посрещането на новите предизвикателства е подсигурено с обновено в последните години оборудване, коментира директорът инж. Арнаудов. Още през 2015 г. тук се въвежда отделно производство по нова модерна технология за нуждите на производството на пет различни детайла в Завод 1 и един за Завод 5. Оборудване – „последен писък“ на технологиите, спестява по обработката на един детайл цели 30 операции, нужни преди пуска на нововъведението. През последните 10 години фирменото ръководство работи целенасочено за Завод 6, за подобряване на ефективността чрез инвестиции в модерни трудоспестяващи машини. Прекият ръчен труд е заменен с машинна обработка с нови ЦПУ и обработващи центри за формообразуващите инструменти. Производството в цеха за тегличен инструмент е подсигурено с ЦПУ – шлайф-машини, а през изминалата 2018-а година цехът за режещ инструмент е снабден с нова ЦПУ – оптична шлайф-машина. По програма „Конкурентноспособност“ на ЕС в предишните години са усвоени повече от 1 млн. евро.
Кадровото обезпечаване в този завод е по-трудно, защото кадрите не могат да влизат в производството неподготвени, както това е възможно на някои места, обяснява инж. Арнаудов. Две трети от работещите в Инструменталния завод са мъже, сред тях - опитни стругари и фрезисти. В миналото кадровата политика на комбината е заложила развитието тук на млади по онова време хора, дошли в известните навремето „Комсомолски бригади“. Голяма част от тях повече от 30 години са останали да се развиват тук, споделя още директорът. Днес политиката за привличането на млади кадри с машиностроителна квалификация продължава, въпреки трудностите. Четирима души повишават квалификацията си по програмата на „Арсенал“ за по-високо образование. Двама от тях учат по системата на договорености на фирмата с Техническия университет в Пловдив, двама се образоват в новия Технически колеж в Казанлък, който е част от ТУ-София. „Кадрите в Завод 6 трябва да бъдат по принцип технически грамотни, но и любопитни към новото, трябва да умеят да научават постоянно, да следят нещата, да умеят сами да решават професионални проблеми, защото ние тук ежедневно имаме нови предизвикателства, нашето производство не е масово, едросерийно“, обяснява инж. Ивайло Арнаудов.
Директорът е доволен, че се подобряват и условията на труд в Завод 6. Санитарните помещения са ремонтирани, оборудването на „битовките“ става заедно със синдикатите. Всички цехове вече имат подобрени условия за почивка и хранене. Тези дни се довършва и последното помещение – на цеха за мерителен инструмент. Бялата техника – микровълнови печки, хладилници и прочие, се осигуряват от КНСБ. „Изключително съм удовлетворен от пускането в последните години на отоплението в халетата на завода. Това дава комфорт на работата. То стана възможно благодарение на усилията на фирменото ръководство за развитие на газификацията. Всичко, което правим за подобряването на условията на труд, влияе върху мотивацията на хората и резултатите от труда ни“, категоричен е още инж. Ивайло Арнаудов.
Директорът на Завод 6 е арсеналец открай време.

Пристигат тук заедно със съпругата Йорданка. Тя е част от конструкторския екип на Завод 6. В отдела е от самото начало. Приемат ги в тогавашната Програма за млади специалисти. Започват работа по новолицензирани производства. За по-малко от година им дават фирмено жилище – в блок 48. „В лозята“, смее се Йорданка. Там са си и сега. „Заедно сме приживели всичко в „Арсенал“ – и трудните години, и голямото развитие днес“, споделя инж. Арнаудова. Близостта на семействата на двамата, въпреки разстоянието до Перник и Гълъбово, помага в оцеляването при тежката криза в оръжейницата преди двадесетина години, когато изоставането е от 6-8 заплати, а се изплащат само прословутите тогава аванси. В тия години за кратко Ивайло излиза от фирмата. „Най-голямата ми авантюра е директорството в „Кремона“, усмихва се сега инж. Арнаудов. Замяната на метала с дървото обаче за него не продължила дълго. След кратък престой в друга машиностроителна фирма в Казанлък той се връща в „Арсенал“. „Никога не съм мислел да скъсам с „Арсенал“, признава инж. Арнаудов. От 1-и юни 2013 г. е директор на Завод 6. И се чувства удовлетворен от развитието на нещата тук. За него да си директор не означава да си повече от другите.
Да си ръководител, за Ивайло Арнаудов е да бъдеш пръв сред равни. „Всички работим рамо до рамо за решаването на производствените проблеми. Заедно сме – работници, конструктори, технолози, началници, директори...“. Отговорността е на директора, той взима решенията, но решенията се взимат след обстоен анализ на ситуацията и информация, която всички дават, обяснява шефът на Инструменталния завод.

Работник и директор: Рамо до рамо.

Началникът не е по-голям човек от другите, това просто е човек с по-големи отговорности, казва още инж. Арнаудов. Той отчита всички мнения, съмнения и препоръки, давани от хората. Включително от работниците: „Работникът вижда нещата пряко в производството!“. Колективът наброява повече от 400 души списъчен състав, разпределен в седем цеха, според предмета на производството им – различните видове инструменти за нуждите на всички арсеналски заводи. Ръстът на заетите в Завод 6 не е така голям, както на други места във фирмата. Тук за няколко години работещите нарастват едва с 10-15 %. Проблем с високата средна възраст на персонала тук също има. Но въпреки това хората успяват да се справят с интензитета на работата, отчита директорът. „За разлика от другите заводи, ние работим само с изключително подготвени кадри, производството на инструменти не търпи хора без специални професионални знания и умения“, подчертава отново инж. Арнаудов. В завода, който той управлява, също има хора, дошли от други градове. Има и от Стара Загора, и от Сливен. Някои живеят тук, други пътуват всеки ден. Ползват предимствата на допълнителното заплащане от по 150 лв. за отдалеченост. „Заплащането е на добро ниво. Средната брутна работна заплата и тук е над 1000 лв. месечно. Получават се и бонусите от месечни ваучери за храна от 60 лв., допълнително и празничните. Резултатите от нашия труд се отчитат косвено чрез продукцията на другите заводи, които ние подсигуряваме“, обяснява още директорът на завода.
От началото на седмицата - 7-и януари, негов имен ден, инж. Ивайло Арнаудов е на работа след празничната ваканция – като всички арсеналци. Пътуването до родния Перник, новогодишното хоро в Казанлък, това е вече минало. Делникът напира. Усещането за празник се премества в удоволствието от решаването на проблемите на деня: “Всеки ден – нови задачки-нови закачки“...

И през 2019-та ще е така.

За новата година инж. Арнаудов пожелава здраве за всички, защото, ако е здрав, човек с труда си постига останалото, според желанията и уменията си. За него е важно също да умеем, да се научим да бъдем удовлетворени в баланса между желанията, възможностите си и реалността. Балансът е важен, ако само едно от трите е в повече, човек се чувства неудовлетворен, казва Ивайло Арнаудов от позицията на житейския си опит. „Да бъдем благодарни с това, което имаме, да сме благодарни за хубавото, което имаме. Липси винаги ще има, смирението е важно“ – това е принципът, по който живеят инженерите от „Арсенал“ - Йорданка и Ивайло Арнаудови. Така се чувстват добре. Двамата се радват, че синът им поема по техния път. Ще става инженер като тях. Родителите се надяват: “Ще влеем нови млади сили в „Арсенал“. Младежът не иска да живее в чужбина, напротив – Казанлък е неговият град. Както и на цялото семейство: „Радваме се, че Казанлък се развива, беше толкова красиво по Коледа, случват се толкова хубави неща. За тях трябва не само да чакаме от градската управа, нужно е всеки един от нас да дава за своя град!“.

Диана Рамналиева, автор във в. " Трибуна Арсенал"