Той е Спас. И днес има рожден ден. А да се родиш на Света Петка е щастливо знамение. Независимо от някои житейски обрати. Светицата го пази и вдъхновява цял живот, макар да не е успяла да опази дома му от всевъзможни житейски несгоди: губи рано баща си, докато е студент, от света си отива и майка му. Някъде по същото време се сбогува и с другите си роднини.
Свалял е правителството на Луканов на студентски митинг, ял е бой – на митинги и на стадион, като един от футболни фенове на „Левски”. Близо 40 дни е спал буквално пред паметника на Апостола в София, докато свалял с 22-годишния си ентусиазъм стария строй. „Грее“ и от първа страница на емблематичната „Демокрация” - с шапка с купон №4, значка „Писна ми“ и друга с надпис “Строим за Родината“. И последното, което е правил, е на комсомолски и студентски бригади, в казармата, в Школата за запасни в Плевен, където придобива ранг на командир на разузнавателен взвод.

Има пъстра човешка биография. И прекрасна десетгодишна дъщеря.


Жени се късно, като по книга. За сватбата тегли кредит, който после изплаща с едногодишен гурбет в завода на „Рено“ в Словения. И дори му остават за море. Развежда се като по филмите: интелигентно, с бланка, изтеглена от интернет, бързо. Гордее се с факта, че с бившата си съпруга си остават добри приятели.
Просто, защото и той самият е пъстър човек. В живота е така: на едни им върви в едно, на други - в друго, казва с привичния си негов шеговит оттенък за нещата от живота инженер Спас Спасов - главен енергетик на Завод 4 в „Арсенал“. Фирмата, в която „пише“ трудовата си биография вече 7-ма година. Всъщност, рожденият му ден е двоен повод за празник. Точно на рождения си ден преди 7 години започва работа в завода. Лично тогавашният директор на завод 4 инж. Владо Стоев го кани на работа.
Никога не е бил в Алеята на първенците. И не счита, че това е нещото, което трябва да те прави свестен човек и работник. Старае се да си върши работата професионално, отговорно, с мисъл за себе си и за другите. Отговаря за куп хора и за безопасността на още стотици. Не е лесно, особено по време на авария или инцидент, казва електроинженерът Спас Спасов.

Няма по-голям филм от живота и по-интересен, казва Спасов, за когото и попрището на журналист и общественик е от удобните. Това е другият ми живот, допълва той. И в двата случая неотменно отстоява принципите си. И се старае да е честен и справедлив. Години списва спортната колонка на общинската „Искра“. Събирах цяла седмица в 7 изречения. 20-те лева, които тогава взимал седмично за това си занимание, Спас Спасов определя като „доход”. И то приличен. Този, който изкарва с труд парите си, знае цената на всяка стотинка, е тезата на главния енергетик.
Живата му и гъвкава мисъл му помагала да насмогва бързо в писането на спорта. Затова поел на хонорар и криминалната колонка в местния вестник. Там ниже рими, от рода на „баба остана без ракия и туршия“.
Шегува се, че рожденият му ден е празник и за още две знакови имена от местния политически небосклон. Дори можем и коалиционен рожден ден да празнуваме в култовата помирителна кръчма “Кумчо Вълчо“, казва Спас. СДС-лидерът Николай Александров и червеното торпедо Моника Динева са другите двама адаши по празник на Спас. По ирония на съдбата тези дни и двамата са в партийни листи. Без Спас. Той е член на ОИК в Казанлък. За първи път му е, макар да има тежък политически и организационен опит в избори като дългогодишен член на СИК или секретар на СИК. Сега е член на ОИК от квотата на Реформаторския блок. В последния месец и половина съчетава работата си в „Арсенал“ с ангажиментите по изборите в ОИК. Казва, че му е интересно и много научава. Възхитен е от ерудицията на 6-имата юристи в ОИК и лично на председателката адвокат Димитрина Петрунова.


За политическия нрав и нюх на българина може да напише книга. Обобщава семпло всичко по изборите така: който не гласува, не бива и да псува.


Изборите, които се задават, за арсеналеца от ОИК инженер Спас Спасов са интересни с феномена „Едвам срича, ама кандидат“. Любопитен е да разбере докъде стига човешката ни безпардонност и нечистоплътност, ако хора, които не могат да четат и пишат, бъдат избрани за съветници или на други места. Затова и чака финала на тазгодишния 25 октомври със странен интерес. В изборния ден най-вероятно ще е на „първа контрола“. Понеже бил „силен в числата“, ще приема протоколите с резултатите от вота, донесени от СИК, и ще ги сверява. Имало избори, на които точно там драмата била голяма. На тези се надява да е по-малка. Защото от толкова избори, ако не друго, то поне администрацията се научи да прави и организира избори, казва членът на ОИК - Казанлък.
Отвъд предизборните емоции електроинженерът Спасов живеве с работата си в Завод 4. Харесва му. Намира смисъл и се чувства полезен там. Доволен е, че управата на фирмата в последните години е направила и прави много за подобряване на базата, на възможността за безопасна и интелигентна работа в завода. Купуват се нови материали, прибори, инструменти, осветителни тела, скелета, разбираш, че си важен, казва Спас за отношението на работодателя към работника. И пари дават, и то не лоши, особено с тези за отдалеченост. Променят се нещата, казва главният енергетик на завод 4 инж. Спас Спасов.


По електриката Спас се запалил от дете.

Записал се в казанлъшкия Механотехникум заради баща си, покойният вече кадър на НИТИ Васил Спасов. После нишката на живота го отвела към София, където логично завършил електроинженерство в Техническия университет. От баща си, освен техничарството, инженер Спасов наследил и голямата библиотека у дома. Поне 1000 книги. Към които отдавна не бил посягал. Вече всичко е в сайтове и интернет, казва Спас, за когото и свободното време е дефицит. И малко футбол. И малко Фейсбук. Има си даже група за всевъзможгни граждански казуси и алтернативи, за будни хора- "Алтернативна Искра". И сам му пука за всичко. Или поне за много работи. Обикновено в завода работим и в събота, за да свършим нещо строго специфично, докато не работят цеховете. Остава ми само неделята, тя е за всичко: за дома, за тенджерата и за мен, признава 46- годишният Спас. За когото е непонятно как може местната професионална гимназия, наследник на неговия Механотехникум, да не „произвежда“ онези толкова нужни за местната икономика кадри и толкова търсени - като ел. техниците, например. И стругарите. И работещите на ЦПУ. Няма ел. техници, търсим ги къде ли не, хора с опит или поне със знания. Наели сме от Сливен, от Пазарджик, а уж тук има училища, допълва главният енергетик. Това „обърнато“ образование не води към добро, разсъждава на глас Спас. За когото изглежда стряскащо само за четвърт век толкова да се сринат нещата. „Някога в нашия клас поне половината поемаха директно щафетата в завода, а другата половина отиваха в университет, а сега?”, не крие гнева си за мащабите на разрухата момчето от митингите на Орлов мост.
Което и утре ще поеме към портала на Завод 4 за поредната специфична и отговорна работа: било на скелето, в цеха или на трафопоста в завода. И след седмица ще пресява числата в името на една друга, изключително важна работа - градежът на демократичната ни държава и местната община. Които все не можем да построим по мярка