Той е от онези хора, които запомняш. Винаги. Просто не можеш да ги подминеш незабелязано. Оставят диря с енергията, която носят в себе си и заразяват с нея пространството. Изпълват го с живот, някак невидимо, но се усеща и доловима светлина на дух, свише. Магията им се носи на талази, независимо какво правят, то винаги е такова, че чопли някъде дълбоко в твоите светове. Или размества пластове душа и те люспи бавно, бавно като лук, докато стигне до същината ТИ.
Той е от онези пъстри хора, които обаче могат да изобразят живота си и същината си на една дъска. Никому непотребна врата. И да я изпълнят с живот. Толкова много, че става за Лице. На всичко. И създава усещане за светове, които мъчно можеш да избродиш.
Определя себе си за слънчев човек. Будист, музикант, който е влюбен в джаза, но понякога хваща и тарамбука. Пътешественик, за който всичко, което остане извън раницата, е излишно. Майстор, кожар, художник, който обожава котките, заради дълбокото, което носят и магичните светове в тях. Има своя философия, събрана точно в 4 изречения, но какви! И е прабългарин в мозъка на костите си. Който носи тракийска прическа и не се разделя с плитките си. Защото вярва в енергетиката им.
Обожавa акорените си и държи непременно да остави сериозни основи там. Затова е кръстил двамата си невръстни сина с невероятните прабългарски имена- Батбаян, което ще рече „по-голям брат, лечител“ и Севар – „защитник“. Най- важното нещо, на което държи да ги научи, е да са хора и да пазят и знаят корените си. Защото само здравото дърво, вкоренено в земята, е силно в бурите. И живо.
И тук някъде се крие магията му. Да обожава дървото и да превръща непотребното, изсъхнало, отписано дърво, в Живот. Вдъхва му го с четката, с очите си, през които вижда куп светове, отвъд прогнилата дървесина. Която завива в невероятни цветове и превръща в запомнящи се картини. Топли.
Разни хора го определят като „авангардист“. Той ги реплика, леко ехидно, със своето „ариергардно“. Твърди, че обяснението му е дълга тема за разговор.
И се дразни от контакти с журналисти. Не защото са лоши хора, а защото контактът с тях изхабявал. Налага се бързо да споделяш свят, а това е нещо съкровено. Не крие, че не обича бързината, нито в живота, нито в изкуството, нито в разговорите. Наслаждава се на живота, в цялата му прелест. По всички континенти, времена, народи.
Определя се като любопитен и любознателен човек, който непрекъснато се учи. И иска да учи.

Обича дървото. И е влюбен в кожата. Онази, дивата, която в ръцете му се превръща в кадифе и я опитомява под формата на невероятни скулптури. Като тази огромна обувка, която всъщност те мами да тръгнеш в света, по начин, по който намериш за твой. За да разбереш колко е прекрасен.
Или коженият юмрук, свит в пръст, който казва: „Внимавай, имай страх от Бога!“.
Затова и в картините си на дърво събира Смирението, Красотата, Любовта, Очарованието, Дълбочината на Живота. В Едно. И те топлят.
Защото са картините на Дари, както предпочита да го наричат Драган Милев. Интересният творец на България. Съвременното хипи, за което миналото не е носталгия, а МЪДРОСТ. Светът -.. хубаво място. Но неговото е ТУК.
Бил е при индианците, които го взели за Свой. И на север, и много на юг, и още по на изток. Но е осъзнал, че където са корените ти, там е Мястото.
Безалтернативен представител на зодия Риби. Магичен тип. И на талази струи тази омайност от дълбокото синьо на погледа му. Който не забравяш. Защото в него се оглеждат куп светове и времена, събрани на едно място. Хоризонт, който откриваш в творбите му. Подредени с много страст, от куп приятели и за първи път в Шипковата къща. Благодарение на приятели.
И още куп босоноги ентусиасти. Събрали кураж да споделят най- съкровеното за един творец, според Дари: да редят изложба.
В Шипковата къща, в Казанлък.
Поредният ни разказ за Видяното, /Не/ Видяно.