За седем дни казанлъшки майстори изработват пушката на Царя

„На 17 август 1944 година в Държавната военна фабрика в Казанлък е пусната вътрешна поръчка с номер 2,401. Тя е предизвикана със Заповед на началника на О.Д.В. на Военното министерство по онова време. Започва се усилена работа в оръжейната работилница с началник капитан Андрей Янакиев, в дърводелната и в други работилници на фабриката по нейното изпълнение, защото сроковете са твърде кратки. Това е очевидно от факта, че само след няколко дни – на 24 август същата година, изделията по възложената поръчка са били изработени и подготвени за изпращане...”

Това разказва в свои записки уредникът на музей „Арсенал” в периода 1986-1998 година Стефан Бозаджиев. Кое е накарало този акуратен и перфектен в работата си историк и музеен специалист да направи свои изследвания, свързани с изработването на миниатюрната пушка за седемгодишния Симеон II? Повод са неточни информации, които са се появили във връзка с шумно рекламираното връчване през 1999 г. на пушката от бившия вътрешен министър Богомил Бонев на тогавашния директор на Военноисторическия музей полк. Петко Йотов.

Събраната информация и направените изводи на Стефан Бозаджиев днес публикуваме за първи път.

И така, още през 1990 година, при издирване на материали за обогатяване историята и актуализиране експозицията на музей „Арсенал” той открива необичайна преписка. В нея с познатия лаконичен военен стил се документира възлагането на поръчка, изработка и изпращане от Държавната военна фабрика в Казанлък на подаръци, предназначени за Царя. Тогава той прави само кратки извадки от преписката. Девет години по-късно идва еуфорията по карабината на Симеон II, а след като той става премиер на България и посещава в качеството си на такъв Казанлък, Стефан Бозаджиев се захваща по-сериозно с търсенето на истината за детската карабина – такава, каквато я намира в извадките от документите.

Божаджиев попада на писмо, подготвено от началника на Военната фабрика с дата 24 август 1944 година до началника на Поделение 6880 – София – 4. В началото на писмото съвсем кратко и ясно се казва: „Относно: Подарък от войската на Н.В. Симеон II – Цар на българите по случай една година от възшествието му на престола на българските царе”.

Писмото е придружено от изпитателен протокол и инструкция за разглобяване и сглобяване на специално изработената карабина с дата 24 август 1944 година, подписани от инженер-химика майор Михаил Касъров, м.и. капитан Атанас Г. Атанасов и техник Михаил П. Събев. В изпитателния протокол се констатира: „Изработена в оръжейната работилница на фабриката в умален вид карабина „Маузер” 98к /обр.93г./ № 12012 е пригодена за стрелба с бойни и маневрени патрони с калибър 7.65 мм, фабрикация на ДВФ – гр. Казанлък”.

Изложеното дотук съвсем категорично променя налаганите досега становища за повода и и възложителя на подаръците, прави логичен извод Стефан Бозаджиев. Поводът не е рожденият ден на Симеон II, както се твърдеше, а една година от възкачването му престола – 28 август 1944 г. И поръчител на уникалния подарък не е градската управа на Стара Загора, нито дворецът или някой друг, а Министерството на войната. Заслугата на оръжейните специалисти и майсторите във Военната фабрика в Казанлък е, че много бързо и компетентно изработват както пушката, така и останалите подаръци, част от които също са в умален вид.

В същото писмо стриктно са описани всички подаръци, поставени в два сандъка. В първия са сложени каска, кутия с маневрени патрони – 100 броя, кутия с учебни патрони – 100 броя. В сандък № 2 са карабина с ремък, шомпол, нож с лопус, кутия със смазка, пакетче с калчища и отвертка; генералска шпага в умален вид с лопус и темляк; кутия с офицерска амуниция и малък колан. За карабината се прилага изпитателен протокол и инструкция за разглобяването и сглобяването й. Следва протокол и приложение. Писмото е подписано от м.и. полк. Симеон Рангелов, началник на фабриката.

Особено внимание заслужава още един документ, казва Стефан Бозаджиев. Това е Накладна ведомост № 11457 за предаване на изделията с дата 1 септември 1944 година. По тогавашната военна терминология тази ведомост означава, че изпратената пушка от Държавна военна фабрика –Казанлък е заведена във вещеви склад на поръчителя на изделията – Поделение 6880-София, най-вероятно Министерството на войната. Този факт категорчино потвърждава, че всички подръци са изпратени в София и навярно са връчени на малкия Симеон, прави извод историкът Бозаджиев. Според него, посочената преписка би трябвало да се съхранява и в архива на Министерството на отбраната, ако в годините след това не е унищожена. В интерес на историческа истина, за да си изясни докрай казуса с карабината за Царя, той потърсил пълната преписка по случая, но за съжаление, не било отговорено на запитването му.

А ето и още един автентичен спомен от човек, свидетел на изработването на уникалната миниатюрна карабина „Маузер” за малкия цар Симеон в ДВФ-Казанлък. През 1996 година казанлъчанинът Иван Папукчиев пише във в. „Искра”: „През учебната 1943-44 година завършвах гимназия. След бомбардировката на София на 10 януари 1944 година се преустановиха всички учебни занимания и ние завършихме и се дипломирахме още накрая на януари, вместо през май-юни. Щяха да ни вземат войници през септември и затова с моите съученици Жоро Николов и Иван Коцев постъпихме като общи работници в Държавната военна фабрика. Приеха ни в дърводелната, отдел „Ложи”. Там се изработваха дървените части за пушки.

През лятото донесоха металическите части за малка пушка и казаха, че това е подарък, който ще се даде на цар Симеон II. Понеже не беше със стандартни размери, дървените части трябваше да се изработят не на машина, а на ръка. Там работеше един дърводелец –Пиндарев, баща на художника Теню Пиндарев. Възложиха тази работа на него и той изработи приклада с ложата и полуложата. След това започна направата на кутия за подаръка. Тя беше дървена с гнезда, в които се вмъкваха пушката, ножът и комплект патрони. Кутията вътре бе облицована с кадифе. Пушката беше два пъти по-малка от оргиналния модел, детска пушка, но не играчка, а действаща. С нея можеше да се стреля. Ножът не можеше да се поставя на пушката, навярно, за да не се нарани малкия Симеон. Ножът бе с дължина 185 мм, никелиран. Широчината на острието бе 12 мм, дръжката – 60 мм. Ножът с ножницата и кожената част за прикрепване към колана тежи 100 грама”. През 1996 година, когато публикува този свой спомен, Иван Папукчиев отбелязва в ремарка „Последният жив свидетел на този факт”. Днес и този свидетел - един от уважаваните граждани на Казанлък, не е сред нас. Но затова пък неговите спомени, както и документите, които се е потрудил да издири и анализира бившият уредник на музей „Арсенал” Стефан Бозаджиев говорят за работата, свършена от казанлъшките оръжейни майстори. И за историята на едно уникално тяхно изделие, съхранена в архивите.

Изминала дългия път на историческите превратности, днес карабината, направена в Държавната военна фабрика-Казанлък като дар за Царя се съхранява във Военноисторически музей-София.