Въведение Богородично - Ден на християнското семейство и на Девическия манастир

Православната църква отбелязва на 21 ноември Въведение Богородично - празник, посветен на християнското семейство и на християнската младеж.

На този ден 3-годишната Мария била отведена от родителите си Анна и Йоаким в Йерусалимския храм и отдадена в служение на Бога. Така двамата изпълнили обещанието, което дали преди зачеването на дъщеря си. Светата Дева била оставена на първото стъпало пред храмовия вход и, за почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното. Там първосвещеникът Захария я посрещнал и я въвел в Светая Святих.
Денят става символ на въвеждането на младия човек в храма, в лоното на църквата и вярата и на християнското семейство, чийто първопример са Дева Мария и съпругът ѝ Йосиф. На Въведение Богородично православната църква препоръчва на родителите да водят децата си на богослужение, да им разказват за вярата и библейските събития и така да ги възпитават в християнски дух.

Празникът е въведен в Константинополската църква през 7 век от патриарх Терасий, а в Римокатолическата църква - през 1374 г. от папа Григорий Единайсети.

Днешният ден се чества и като празник на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж. Обявен е за такъв с решение на Светия Синод на Българската православна църква от 1929 година.

На 21 ноември празник има и един от най-старите и богати на история манастири в Казанлъшкия край – Девически манастир „Въведение Богородично” в Казанлък.

През 1828 г. на казанлъчанката Сусана Генчева, монахиня от Калоферския женски манастир "Въведение Богородично", се присънила Богородица, която я посъветвала да се върне в родния си град и да основе там манастир. Дълбоко вярващата жена изпълнила святото послание. Събрала осем момичета от Казанлък за послушнички и започнала да ги обучава на църковнославянско богослужение и ръкоделие. Новосъздаденият женски метох бил приютен в къщата на известния търговец на розово масло Иванчо Клатната. След време послушничките решили да се замонашат и подстрижението извършил архимандрит Калиник – игумен на манастира в Мъглиж

Монахините живели в бедност и лишения в продължение на 14 години с мечтата да построят истински манастир. Най-дейно с тази задача се заела една от сестрите – Зиновия Станчева. За да осигури необходимите средства, тя заминала с още две монахини за румънския град Браила, където брат й Димитър Станчов бил търговец. С негова помощ събрали от българската общност там първите хиляда гроша. Със 750 от тях купили земята, на която се намира сега манастирът. Но за да се узакони неговото съществуване, бил необходим ферман, който успeли да издействат живеещите тогава в Цариград богати калоферски търговци – братята Христо и Никола Тъпчилещови. За няколко години монахините пътували осем пъти до Русия през Цариград и Одеса, като обикаляли Киев, Москва, Петербург, Кронщат и други градове, събирайки дарения за строежа на църква и монашески килии, а в периода 1867–1871 г. – в Сърбия и Австрия, за средства, необходими за построяване на женско сиропиталище по европейски модел.

Манастирският двор постепенно се застроява – изгражда се високата масивна ограда, монашеските килии в северната му част. Манастирът бил наречен "Въведение Богородично" като калоферския, от който дошла неговата основателка.

Проектът за църквата в манастира бил изготвен от руски архитект. С големия си купол, неподдържан от колони, храмът няма аналог в пределите на България.

Първата копка за строежа й е направена през 1857 година. Строителството трае цели девет години и се изпълнява от група дебърски строители под ръководството на майстор Козма. Впечатляващ е фактът, че през това време местните власти назначават за пазач на манастира турчин, който да го пази от посегателства на едноверците си.

През 1866 г. храмът е завършен и осветен от търновския гръцки владика Атанасий. През 1872 година тук е построено и девическо училище. В края на 1869 г. започва изписването на храма. Художниците са известният в цяла България Георги Данчов, изписал купола през 1871 г., Петко Илиев Ганин от Казанлък, изписал през 1870 г. наоса на църквата, поп Павел и синът му поп Никола от Шипка, изписали олтара. Всички са били куриери на Апостола Васил Левски и обикаляйки България да зографисват, изпълнявали комитетски поръчения.

По време на Руско-турската война (1877–1878) Казанлък е превземан два пъти от руските войски. След падането на Стара Загора на 19 юли 1877 г. многолюден бежански поток се отправя към Балкана. Когато минават през Казанлък, част от хората се подслоняват в манастира. Войските на Сюлейман паша, преследващи бегълците избиват приютилите се там около 340 ранени и болни жени, деца и старци и се настаняват в манастирския двор. Според кондиката на манастира при своето бягство турците правят опит да опожарят храма. Оттогава стенописите са силно опушени и тяхната красота доскоро бе скрита за очите на миряните. На 27 декември 1877 г. руските войски освобождават Казанлък и слагат край на поругаването на манастирските светини.

През 2000 г. група родолюбиви българи създават Инициативен комитет, който организира реставрацията на манастирската църква, а през 2001 г. е изготвен проект, одобрен от Националния институт за паметници на културата, по който по-късно работят реставраторите, извадили на бял свят уникални стенописи.

Манастирът е единствената света обител в Казанлъшка духовна околия, която носи името „Въведение Богородично”.