Ведра приказка. По български

Цветница е..

Една такава, в която реки от кръв потекоха в БГ, заради глупавата ни човешка лудост- да бързаме. За никъде.
Градушка и порой помляха половината родинчица, наръфана от крадливи двукраки песове, като за последно.
Поклонихме се с цялото си достолепно лицемерие пред Светата майка и покрилия се във венец неин син, за да не види монетените ни индулгенции..
съпровождани от още по- лицемерното " сполай ти, ма како, на празника". На цигански. И на рояци.
Бихме се или си купихме върбови клонки, които ще държим по къщята си като противоотрова на гузните си съвести и за да бяга злото от дома ни, но без да се противим, ако случайно то се завре в чужда къща.
Пихме по кафе, оклюкахме народа по етаж, воайорствахме във ФБ, пожелахме другия на ближния ..
Като лека Предвеликденска репетиция, просто за разкош драхме някоя агнешка кожа или резнахме главата на изнервящ ни петел.. Ей- така, жертвоприношително.
Цапнахме две- три ракии, някои дори чевръсто и ошетаха, нали иде Големия ден. Какво пък, щом ударихме кръст връз кръст, простено ще да ни е !Всичкото друго, което ще изрие из душата ни и устата ни. Някои сколасаха и за следобедна дрямка. Надъждовена.

Цветница е.
Наша ведра българска приказка.
Да сме честити и Амин!
И милост за тези, дето ме разбраха.

Останалите са си харно: в техния малък рай, на ръба на големия ни Ад. ..
Хайде, със здраве..