Една много любопитна и малко известна подробност е, че в Казанлък са били сечени монети между 20-те и 40-те години на миналия век. За този исторически факт разказва Антони Цанков, дългогодишен колекционер от града на розите. Своето изследване той публикува в юбилейния сборник „Казанлък в миналото и днес“ на Исторически музей „Искра“ през 2001 година.

Историята на „казанлъшките пари“ е свързана с 23 пехотен Шипченски полк и Държавната военна фабрика в града.

За героичното минало на „лудия полк“ е изписано много, но за икономическата и стопанската му дейност се знае малко. Към полка са били създадени лични стопанства, а в мирно време – лавки и магазини с търговска цел за войници и офицери. През кризисния военен период в държавата не достигали парични средства за изплащане редовно на заплатите на офицерския и редовия състав.

Тогава командването на полка решило да отсече пари за вътрешна употреба, по подобие на Австрия и Германия. Появили се монети-жетони на 23 пехотен Шипченски полк.

Известни са такива с номинали 5, 10 и 20 лева, изпълнени в бронз. Инициативата да се секат пари-жетони била продължена от медникарската кооперация „Розова долина“ – Казанлък, в началото на 20-те години на миналия век. Те били от мед.


Тук е издигната първата постройка на завод "Арсенал" при преместването му от София в Казанлък през 1924 година

Но най-голям разцвет сеченето на такива монети получило при създаването на потребителска кооперация „Държавна военна фабрика" - Казанлък, през 1934 година.

По информация от Антони Пенков, са били отсечени монети с различни номинална стойност, геометрична форма и метал. От едната страна бил изписан номиналът на монетата, а от другата страна – ДВФ.

Кръглите били със стойности 1, 2, 5 лева – медни, а с по-високата стойност били изсечени от сплав алпака. Монетите с номинал 10, 20, 50 лева били триъгълни, квардратни и правоъгълни, а тези от 100 лева – шестоъгълни. Тиражът бил 500 хиляди броя.

В кооперацията членували работници и служители от Държавна военна фабрика – Казанлък, и офицери от 23 Шипченски полк. 50% от заплатата се получавала в монети-жетони. Кооперацията работела с три магазина – хранителен, текстилен и за промишлени стоки. Цените били с 20% по-ниски от пазарните, като се предоставяла възможност и за дългосрочно изплащане. Кооператорите получавали годишни дивиденти от печалбата.

Кооперацията преустановила дейността си през 1947 година и се сляла с „Наркооп“ – Казанлък. Монетите били събрани в чували в склада на „Наркооп“, който се намирал зад Пощата. Известно време били съхранявани от новообразуваната кооперация, след което били върнати в „Арсенал“ за претопяване, като тези от алпака отишли за направа на вилици и лъжици за заводския стол. Счита се, че големият български колекционер от Казанлък Стефан Велтов е единственият колекционер, който е виждал тези монети-жетони, събрани в чували.

Според Цанков, днес може би има запазена някоя и друга монета за спомен от наследниците на бивши работници и служители на кооперация „Държавна военна фабрика“ – Казанлък. Въпреки упоритото ни издирване, не успяхме да намерим такива образци, освен снимка, запазена във фирмения музей на "Арсенал". Но пък историята доста подробно разказва и за тази дейност на казанлъшкия завод през миналия век.